Швеция е отворена за укрепване на отбраната на най-важния остров в Балтийско море, съобщава „Файненшъл таймс“.
Най-новият член на НАТО проучва със съюзниците как най-добре да отблъсне бързо милитаризиращата се Русия.
Официалното приемане на Швеция в НАТО в петък отбеляза историческа промяна в дългогодишната позиция на неутралитет, поддържана от скандинавската страна, като тази промяна бе предизвикана от нахлуването на руските сили в Украйна през февруари 2022 г.
Министър-председателят Улф Кристершон заяви, че укрепването на Готланд – остров, считан от експерти по отбраната и военни служители като най-стратегическото място в Балтийско море, ще бъде сред първите точки за обсъждане с партньорите от НАТО.
Често наричан „гигантски самолетоносач„, островът, който се намира между Швеция и Латвия, беше посочван няколко пъти по руската телевизия като възможна цел, в случай че Москва се опита да нахлуе в балтийските държави.
„Това е нещо очевидно, което трябва да бъде обсъдено с нашите нови съюзници в НАТО„, отговори Кристершон на въпрос дали Стокхолм признава необходимостта от укрепване на острова. „Готланд винаги е бил важен и това ще бъде едно от многото неща за обсъждане„.
Кристершон призна, че Швеция има само „малко“ военно присъствие на Готланд, което други лидери от НАТО от скандинавския и балтийския регион редовно посочват като критична уязвимост за Алианса.
„Има доста неща по отношение на това как да разположим нашите ресурси, къде да се съсредоточим най-много. И очевидно всичко, свързано с Балтийско море, е крайно очевиден кандидат„, отбеляза той. „Това важи по отношение на присъствието на Готланд, но също и по отношение на наблюдението, по отношение на способностите на подводниците„.
В началото на века Стокхолм демилитаризира острова. През 2018 г. Швеция отново разположи военна част на Готланд, която понастоящем наброява около 370 войници. Това обаче е далеч от четирите полка с 25 000 войници от края на 90-те години.
„Това, че Готланд и Швеция са в НАТО, променя цялото уравнение„, заяви Кришянис Каринш, министър на външните работи на Латвия.
„Това означава, че стратегическият контрол над Балтийско море ще се върне към НАТО. Това е въпрос, който Русия разбира много добре„.
Отбраната на трите балтийски държави е улеснена значително от контрола на НАТО над Готланд. Островът позволява втори начин за укрепване на региона в горната част на текущия сухопътен маршрут от Полша през тесния коридор „Сувалки“ – уязвима част от територията на НАТО, тъй като е притисната между руския ексклав Калининград и Беларус. Военни експерти отдавна се опасяват, че Русия може да спечели надмощие във въздушното пространство над Балтийско море, като превземе Готланд и го съчетае с Калининград, където според служители на западното разузнаване Москва съхранява някои ядрени оръжия.
Швеция вече обяви плановете си да изпрати боен батальон в Латвия, разположена само на 200 километра от Готланд, като част от многонационалните сили на НАТО там.
Кристершон заяви, че неуспехът на много европейски държави в края на 2021 г. да признаят намерението на Русия да атакува Украйна е накарал столиците да бъдат „смирени“ относно заплахата, представлявана от Москва.
По негови думи Русия се е оказала много по-ефективна при възстановяването на способностите си, отколкото е смятал Западът.
„Те изненадаха Запада с това, че бяха по-бързи в превъоръжаването, отколкото може би си мислехме в началото. И ние трябва да отговорим на това„.
