Резултатите от правосъдната реформа все още са сравнително ограничени по обхват и въздействие. Съдебната реформа се превърна във фетиш, но приключи безславно. Все пак нейното случване като политически процес може да се отчете като позитив, но когато се изразява във включването на методическите указания на главния прокурор в инструкциите и политическата квота във Висшия съдебен съвет, не може да се очакват кардинални промени в областта на правосъдието. Това заяви Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ на пресконференция в БТА по време на представянето на резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2023 г.
„Върховенството на закона е в отстъпление навсякъде по света“ – това е един от основните изводи от доклада. Индексът включва 180 държави и територии по света, като измерва нивото на корупцията в публичните институции. Изследването класира страните по скала от 100 (показател на ниско ниво на корупция) до 0 (показател за максимално високо ниво на корупция). В глобален план няма съществена промяна в индекса, като той се запазва на 43 т.
Индексът е изграден на базата на 13 различни изследвания, проведени от 122 независими международни институции и изследователски организации. Индексът за възприятие на корупцията в България през 2023 г. е 45 пункта, като това отрежда 67 място в световната класация и предпоследно място в ЕС за възприятие на корупцията. Унгария е на последното място за втора поредна година с 42 точки.
122 държави са с индекс под 50 точки, 28 държави пък имат сериозен напредък по възприятието на корупцията, а други 30 държави са направили регрес. В сравнение с 2022 г. страната ни изменя своя резултат от 43 на 45 точки. Сравнението за периода от 2012 г. досега показва минимална промяна в стойностите на индекса от 41 т през 2012 г до 45 т. през 2023 г. При формирането на индекса на България са използвани данните от 10 изследвания, обхващащи периоди от последните две години.
Румъния е с 46 пункта, а Гърция с 49 пункта по възприемане на корупцията. Дания, Финландия, Нова Зеландия, Норвегия, Сигнапур, Шведция, Швейцария са на първите места по възприятия на корупцията, а на последните Йемен, Южен Судан, Сирия, Венецуела и Сомалия по възприятие на корупцията.
Антикорупционният закон остана на хартия, изтъкна Калин Славов, според когото се е стигнало дотам да се раздели една комисия на две части и нищо повече. Формално бе приет Закон за защита на лицата, които подават сигнали за нередности, а във вида, в който бе приет законът, е практически неприложим.
Липсва и цялостна визия и енергия в процеса на противодействие на корупцията, посочи Славов. И призова политиците малко повече да се ориентират и към стандартите, които предлага Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР). Ако правителството не подпомогне бизнеса, рискуваме да имаме чисто икономически проблеми, предупреди Славов, според когото бизнесът може да загуби своята конкурентоспособност.
Той отчете и положителните тенденции за България като например преодоляване на политическа нестабилност, каквато е имало в предходните две години без постоянни правителства, чести избори, липса на законодателна дейност, изоставане от необходимостта на приемане на нови закони.
Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“ допълни, че България бавно и неуверено извършва реформи. Много плахи и неуверени са стъпките не само в рамките на съдебната реформа, но и по отношение на други ключови системи и институции. И тя отчете като положителна стъпка преодоляването на политическата нестабилност в резултат в поредица от избори и невъзможността ясно да бъде съставено управляващо мнозинство.
