Временната комисия за полицейското насилие на протеста срещу БФС не само ще разследва какво се е случило, но трябва да даде законодателни решения.
Това каза в „Панорама“ по БНТ председателят на парламента Росен Желязков.
Той счита, че е наложително да се допълнят или променят някои от остарелите текстове в закона за събранията, митингите и манифестациите.
„В това число и носенето на отговорност на организаторите за увреждането на имущество, по-добрата координация – а защо не и да се дефинира по по-ясен и категоричен начин пределите на употреба и физическа сила, които са заложени в закона за МВР. В случая с масови безредици трябва да има ясна отговорност: организатор – предели на физическа сила„, настоя Желязков.
Според него, комисията е достатъчно широка като политически представителство – 18 души от различни парламентарни партии.
Припомняме, че в петък депутатите създадоха обща Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства за организацията, подготовката и опазване на обществения ред по време на протеста срещу ръководството на БФС, както и употребата на физически сила от страна на полицейските служители срещу мирни протестиращи граждани.
Вносители са: Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията ще е за срок от един месец. Неин председател ще е съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов, а членове на комисията ще са: Рая Назарян, Радомир Чолаков и Маноил Манев от ГЕРБ-СДС, Надежда Йорданова от ПП-ДБ, Светослав Тодоров, Цвета Рангелова и Александър Арангелов, Хамид Хамид, Халил Летифов и Валентин Тончев от ДПС, Иван Иванов, Иван Ченчев и Христо Проданов от БСП и Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев и Станислав Богдански от ИТН.
Желязков коментира и други теми, сред които работата на Парламента и управляващата „сглобка“.
Въпреки социологията мисля, че Народното събрание показва една доста добра ефективност, коментира той. По думите му, ГЕРБ участват доброволно в управлението и във всички компромиси, които идват с него.
„Мисля, че е показателно, че този модел е безалтернативен, има бъдеще и неговият хоризонт ще бъде тогава, когато поставените цели бъдат изпълнени така, както са заявени – нито месец по-рано„, заяви той.
Съдействието между изпълнителната и законодателната власт се изразява в процеси и взаимоотношения – органите говорят с актовете си, посочи председателят на парламента.
„Като пример мога да ви дам участието на законодателната власт в спорнии момент, свързани с въпросите, поставени от миньорите и енергетиците, както и търсенето на съдействие от изпълнителната власт за военната помощ за Украйна, дерогацията, ПВУ„.
Думата „сглобка“ ще остане етикет на това управление, но за недългия си парламентарен живот това Народно събрание съумя да направи повече от парламентите от 44-ия парламент насам, убеден е Желязков.
Вотът на недоверие малко по-рано тази седмица очаквано не мина. Първо 203 депутати дадоха рамо за кворум. За да мине вот на недоверие, са нужни минимум 121. „За“ бяха 71 народни представители от „Възраждане“, БСП, ИТН, Радостин Василев и един от ГЕРБ, „против“ – 155. Той беше по темата отбрана и национална сигурност. Той бе внесен от БСП и подкрепен от ИТН и „Възраждане“.
Бъдещето на управлението бе поставено под въпрос, след като ГЕРБ и ДПС в два последователни дни не присъстваха на гласуването му в парламента, което в крайна сметка остана за днешния ден, а от двете партии критикуваха ПП/ДБ и не заявиха категорично, че оттеглят или продължават подкрепата си към него.
Впоследствие обаче ГЕРБ и ДПС все пак дадоха заявка да подкрепят правителството.
Стана ясно, че ако днес вотът на недоверие е неуспешен, БСП не планира нов.
