За да изпълни заложените в общия устройствен план на София площи за паркове, училища и детски градини, на общината ще са нужди между 5 и 10 млрд. лв., за да изкупи или отчужди всички частни имоти. В това число влиза и предвидената техническа инфраструктура и улична мрежа. Анализът е изготвен от екипа на главния архитект на София Здравко Здравков, пише „24 часа“.
Частните имоти с одобрен подробен устройствен план, които подлежат частично или пълно на отчуждаване за реализиране на публични мероприятия, са 81 583. Общата им площ е 2160 хектара.
От тях за екология са 897 хектара – те следва да бъдат отчуждени за осигуряване на нови паркове, градини и улично озеленяване.
За 132 хектара имоти е предвидено изграждане на социална инфраструктура – детски градини, ясли, училища, здравни заведения и др. Над 100 хектара е общата площ на частните терени, отредени за инженерна инфраструктура. Сред тяха са трасетата за изграждане на нова ВиК мрежа, електрификация, топлофикация, газопроводи и други.
За изграждане на улици и булеварди, частните имоти, предвидени за отчуждаване са 1031 хектара. Отделно има и частни имоти, които са без одобрен подробен устройствен план, но по силата на общия устройствен от 2009 г. са необходими за паркове, озеленяване на улици и гробища. Придобиването им може да стартира едва след провеждане на необходимите устройствени процедури. Те са с обща площ 3103 хектара.
Така общо предвидените за отчуждаване терени, отредени за публични дейности, сред които паркове и градини, са общо 45 000 дка.
Най-много за нови зелени площи трябва да се изкупят в районите „Триадица“ – над 1 млн. кв. м, „Панчарево“ – 822 000 кв. м, „Лозенец“ – близо 800 000 квадрата, и „Витоша“ 782 000 кв. м.
А най-малко са в идеалния център на града – в „Оборище“ едва 252 кв. м, в „Средец“ – 6000 кв. м, и във „Възраждане“ – 8000. Товя показва справката на направление „Архитектура и градоустройство“.
В един от най-бързо развиващите се райони в последните години – „Младост“, за детски градини са отредени близо 58 000 кв. м, които сега са частна собственост. В кв. „Витоша“ са определени над 30 000 кв. м.
При основните улици и булеварди най-голямата неизкупена още площ – над 428 000 кв. м, е в район „Люлин“, а за квартални улици – „Кремиковци“ – с над 1,1 млн. кв. м.
Пpeз 2021 г.изтече 15-гoдишният cpoк oт пpиeмaнeтo нa общия ycтpoйcтвeн плaн на столицата, в който отредените за зелени площи частни имоти трябваше да бъдат изкупени от общината.
За последните 13 г. Столична община е отчуждила 700 000 кв. м.
„С промените в Закона за устройство на територията ни се вмени задължение да направим анализ на имотите, предвидени с ПУП (подробни устройствени планове) за публични мероприятия. Най-основните, които вълнуват хората, са предвидените за обществено озеленяване. За да се изкупят тези имоти, са нужни милиарди. В последните години средствата за отчуждаване в общинския бюджет са около 10 млн. лв. годишно. В Столична община ежегодно отделят малко над 500 млн. лв. годишно за капиталовата програма на общината. „За да отчуждим тези имоти в следващото десетилетие, столицата трябва да се лиши от всякакви други инвестиции – строителство на детски градини, училища, метро, булеварди и др. Това е немислимо„, коментира главният архитект.
По думите му общината се нуждае от пари за отчуждение на имоти. Той предлага да се разработят поредица от фискални и немонетарни инструменти за придобиване на тези имоти. Така отчуждителните производства ще могат да разчитат не само на местния бюджет, а и на допълнителни стимули, които да защитят интересите на всички участници на пазара, обясни Здравко Здравков.
Той е привлякъл екип от външни експерти, с които се работи по създаване на пазарни инструменти, които да подпомогнат процеса по изкупуване на частните терени. След месец екипът трябва да е готов с конкретни идеи. След това на база на тях ще се подготвят и предложения за законодателни промени.
Въпреки изтеклите срокове за отчуждаване арх. Здравков успокоява, че терените не могат да бъдат застроени.
„София е защитена със специален закон – този за устройството и застрояването на Столичната община, който въвежда допълнителни гаранции за защита на зелената система и предвижда забрана за промяна на предназначението на поземлени имоти, попадащи в устройствени зони, и самостоятелни терени на зелената система“, каза Здравков. Според закона терените на парковете и озеленените площи в междублоковите пространства в кварталите не могат да променят предназначението си и да бъдат застроявани с жилищни сгради“, поясни той.
Този специален закон забранява и изменение на общия устройствен план с цел промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени за паркове и градини, а общината запазва правото си да ги изкупи като първи купувач.
„За съжаление, реституцията на бивши земеделски земи в реални граници уби градоустройството„, е анализът на главния архитект на София. Той даде пример с Южния парк има 54 дка частни имоти.
Територията на най-големия парк в столицата – Борисовата градина, още няма устройствен план, но е защитена чрез общия устройствен от апетитите на частните собственици в нея.
Освен вече изградените паркове обаче планираните нови големи зелени площи също са върху частна собственост. Става дума за зелените клинове на София, които да свържат централните части на града с планината Витоша. Това са продължението на Южния парк, парк „Лозенец“, разположен около корекцията на р. Драгалевска, парк „Въртопо“ и парк „Източен„. Подобна е ситуацията и със зеления клин по продължението на Западния и Северния парк.
С променените такситеза строителниразрешителниувеличението е 2,5 пъти, защото не били увеличавани от 2006 г.
Годишно постъпленията от таксата, която се събира от направление „Архитектура и градоустройство“ и от районните администрации, е около 20 млн. лв. Най-много приходи са влезли през 2018 г., когато имаше бум на строителството – над 28 млн. лв. През 2020 г., когато започна коронакризата, приходите намаляват и са близо 14 млн. лв.
Според предварителните разчети на НАГ новият размер на таксите би трябвало да увеличи приходите с 28 млн. лв. Още около 2 млн. лв. допълнително се очакват от увеличението на цените за някои от таксите за разглеждане на инвестиционен проект, което също е предложено от НАГ.
