Антимикробната резистентност е проблем в България, който по време на пандемията се е задълбочил. На кръгла маса на тема: „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“ здравни експерти предупредиха за опасностите от широкото изписване на антибиотици в България. Проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация, смята, че антимикробната резистентност е една от десетте световни заплахи.
Експертите смятат, че електронната рецепта би решила проблема при изписване на антибиотиците.
По думите проф. Асена Сербезова, все още тогава председател на Български фармацевтичен съюз, е нужна политика и изработване на стратегия за употребата на антибиотици. Има лекарства, към които има голяма резистентност, тя се е удвоила между 2015-2020 г. В стратегията трябва да залегнат следните механизми – връзката между вирусни и бактериални инфекции, период на изписване и в съответствие с диагнозата, необходимо е да се подобрят мерките за превенция и контрол срещу инфекцията и при хора, и при животни, да се промотира равноправен достъп до лечение – и в първични, и във вторични грижи, прозрачни програми за употреба на антибиотици, която да е част от Националната лекарствена политика.
Сербезова поиска и просветна дейност в тази посока и изписването на антибиограми да не се подценява, тъй като за някои продукти вече се наблюдава резистентност от 72%, според европейски източници. Тя поиска и политика в Националния център по заразни и паразитни болести и проучване как се решава въпросът в ЕС.
Проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ, добави, че България е сред четирите страни, които нямат План за справяне антимикробната резистентност, заедно с Полша, Естония и Литва. По думите й, проблемът е много сериозен, но с всичките си системи Националният център стои сериозно, като участие в европейската система за консумацията, има и обучителни курсове и научни изследвания.
Христова е на мнение, че по темата трябва да се осведоми обществеността и лекарското съсловие, за да се използват правилно антибиотиците. Страните от Европа са се ограничили в употребата на антибиотици, а в България има повишено ниво – на макролитиците, дори и Румъния е на същото ниво като Европа.
Доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност, посочи, че основният проблем с антибиотиците стои в извънболничната помощ. По думите му, смъртността вследствие на резистентност е сравнима с тази от рак, малко по-малка от диабет, катастрофи. 33 000 такива случаи в Европа има на антимикробна резистентност годишно.
Интересен феномен у нас е изписването на тежък антибиотик, опустошителен за стомаха, вместо по-леки, както и слагането на капки за очи в носа, съобщи доц. Цветан Велинов, началник на Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Александровска“. Трябва да се обърне внимание и върху контрола на резистентните антибиотици, смята той.
Според вирусолога Радка Аргирова антибиотичната резистентност вече е пандемия. Последните 30 г. нямаме нови антибиотици, а нови антивирусни вещества, каза тя. Тя също поиска национална стратегия за антибиотиците.
Д-р Александър Колевски – клиничен микробиолог, даде яснота, че благодарение на диагнозата трябва да се стига до по-адекватна антибиотична терапия. Антибиотиците трябва да са под специален режим и да се изведат като лекарствени средства със специален режим на изписване, съветва Колевски. Той обърна внимание, че няма как при личните лекари изписването на антибиотици да е под контрол, но и основно те трябва да бъдат включени в тази борба.
Богдан Кирилов, директор на ИАЛ, също се включи в дискусията, и обясни, че е необходим комплексен подход при изписването на антибиотици и с усилията на всички здравни институции целта трябва да е ограничаването им.
Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев коментира, че резистентността довежда до нечувствителни щамове. Той апелира към джипита и педиатри, последните предписвали антибиотик при температура на детето 37.9. Наблюденията показват, че само във Враца и Видин изписвали антибиотик при температура над 38.5.
Проф. Тодор Кантарджиев, добави, че България е от четирите страни, които нямат план за борба с лекарствената резистентност. Най-важна е стандартизацията и външен контрол на качеството. Той посочи, още две важни неща – прескрипцията на антибиотици контрола на НЗОК какви антибиотици да се дават на пациентите, а не да се изписват по клинични пътеки. На кръглата маса бе предложено да се инициира и Глобален план за борба с антимикробната резистентност.
