Специализираната прокуратура отказа на депутата и председател на Временна комисия в 46-ото Народно събрание Николай Хаджигенов да изпрати прокурор в комисия.
Позицията е по повод писмо на народния представител, в което се посочва, че на редовно заседание на Временната комисия на 11 август е взето решение като точка от дневния ред за заседанието на комисията на 18 август да бъде включено изслушване на служители, използвали СРС по отношение на протестиращи граждани. Отправя се и искане за заседанието да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, който наблюдава образуваното досъдебно производство.
От Спецпрокуратурата посочват, че съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът „други доклади“, употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на България, е различен по време и/или съдържание от израза „годишни доклади“, употребен в изр. първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство.
Решение на Конституционния съд възприема, че опазване на следствената тайна е част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са независими.
От Специализираната прокуратура са категорични, че винаги са изпълнявали и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт.
Според тях обаче предоставянето на информация, представляваща следствена тайна, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по въпросната прокурорска преписка. Следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона, изтъкват от държавното обвинение.
Те посочват, че съгласно Решение на КС от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати.
Специализираната прокуратура изтъква, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.
Посочва се, че Спецпрокуратурата е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по съответната преписка, по която разследването не е приключило и събраната информация в хода му е следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията.
На брифинг говорителят на Спецпрокуратурата прокурор Христо Кръстев заяви, че спрямо действащи магистрати не може да бъде упражняван парламентарен контрол.
Той поясни, че със становището си от Спецпрокуратурата не твърдят, че прокуратурата, актовете и действията на прокурорите са безконтролни.
„Напротив – има контрол и този контрол е разписан в НПК и Закона за съдебната власт. Контролът е единствено и само съдебен или инстанционен, който се осъществява от горестояща прокуратура„, посочи Кръстев.
По думите му само наблюдаващ прокурор може да прецени каква информация може да даде на парламента.
Припомняме, че председателят на НС Ива Митева свика извънредно заседание на парламента във връзка с излезлите записи от охранителна камера пред входа на Министерски съвет. На изслушване в пленарна зала е извикан служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Заявка за изслушване смятат да подадат и за главния прокурор Иван Гешев от „Демократична България“, но още вчера сутринта Гешев заяви в позиция, че смята искането за изслушване за нарушение на принципа на разделение на властите и накърняване на независимостта на съдебната власт.
На 12 юли, в нощта на протеста от МВР не съобщиха за пострадали граждани при сблъсъците, но съобщиха за пострадал от хвърлена бомбичка полицай.
Проверката, която бе образувана за полицейското насилие още през 2020 г. с неохота, не откри сериозни нарушения в действията на полицаите, макар и от МВР да обявиха, че ще има наказани.
При образуваната проверка от СДВР съобщиха, че отстраняват временно полицаи, участвали в охраната на демонстрацията. От там отказаха да се посочат имената им. Случаите със задържани протестиращи, както и съмнения за прекомерна сила срещу протеста продължиха през цялото лято на 2020 г., атемата обаче влезе и в редовния мониторингов доклад на ЕК за състоянието на правосъдието у нас, като преди това Европейската комисия излезе със нарочно предупреждение спрямо властите у нас.
46-тият парламент създаде временна комисия, която да разследва насилието на антиправителствените протести през лятото на 2020 г. Предложението беше внесено от „Изправи се Бг! Ние идваме!“, а самата комисия бе оглавена от депутата Николай Хаджигенов. Комисията ще работи за срок от три месеца. Освен разследване на фактите и обстоятелствата при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи, комисията ще разследва и обстоятелствата с подслушването и следеното на протестиращи и членове на политически партии от опозицията. По темата с подслушването комисията вече извика главния прокурор Иван Гешев, макар че още тогава председателят й Николай Хаджигенов обяви, че не очаква той да се отзове.
