Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева каза в неделя, че рисковете за финансовата стабилност са се увеличили и призова за продължаване на бдителността, въпреки че действията на развитите икономики са успокоили пазарния стрес, цитира думите й „Ройтерс“.
Управляващият директор на МВФ повтори мнението си, че 2023 г. ще бъде още една година на предизвикателства, като глобалният растеж ще се забави до под 3% поради белезите от пандемията, войната в Украйна и затягането на паричната политика.
Дори при по-добра перспектива за 2024 г., глобалният растеж ще остане доста под историческата си средна стойност от 3,8%, а общата перспектива остава слаба, каза тя на Китайския форум за развитие.
МВФ, който прогнозира глобален растеж от 2,9% тази година, се очаква да публикува нови прогнози следващия месец.
Георгиева каза, че политиците в развитите икономики са реагирали решително на рисковете за финансовата стабилност след банковите колапси, но въпреки това е необходима бдителност.
„Така че ние продължаваме да наблюдаваме отблизо развитието и оценяваме потенциалните последици за глобалната икономическа перспектива и световната финансова стабилност„, каза тя, добавяйки, че МВФ обръща голямо внимание на най-уязвимите страни, особено страните с ниски доходи и високи нива на дълга.
Тя също предупреди, че геоикономическата фрагментация може да раздели света на съперничещи си икономически блокове, което ще доведе до „опасно разделение, което ще направи всички по-бедни и по-малко сигурни“.
Георгиева каза, че силното икономическо възстановяване на Китай, с прогнозиран растеж на БВП от 5,2% през 2023 г., предлага известна надежда за световната икономика, като се очаква Китай да представлява около една трета от глобалния растеж през 2023 г.
МВФ изчислява, че всеки 1 процентен пункт увеличение на растежа на БВП в Китай води до 0,3 процентни пункта увеличение на растежа в други азиатски икономики, каза тя.
Георгиева призова политиците в Китай да работят за повишаване на производителността и възстановяване на баланса на икономиката от инвестициите към по-траен растеж, воден от потреблението, включително чрез пазарно ориентирани реформи за изравняване на условията на игра между частния сектор и държавните предприятия.
Подобни реформи биха могли да повишат реалния БВП с цели 2,5% до 2027 г. и с около 18% до 2037 г., каза Георгиева.
Тя добави, че възстановяването на баланса на китайската икономика също ще помогне на Пекин да постигне целите си в областта на климата, тъй като преминаването към растеж, воден от потреблението, ще охлади търсенето на енергия, ще намали емисиите и ще облекчи натиска върху енергийната сигурност.
Това, каза тя, може да намали емисиите на въглероден диоксид с 15% през следващите 30 години, което води до спад на глобалните емисии от 4,5% за същия период.
