Две години война в Украйна са достатъчни дори най-лековерните да осъзнаят пропастта между изявления и действия. На думи западният политически елит продължава безрезервно да подкрепя Киев, но на практика е технически и финансово ограничен. Изглежда, че негласно се чака Зеленски сам да поиска мирни преговори с Путин, защото никой от съюзниците не желае да споделя отговорността. Китай е готов да изтъргува ролята на посредник.
Мюнхенската конференция по сигурността (16–18 февруари) показа изобилие от добри намерения без готови решения, при огромна тревога за отбранителните способности на Европа.
Положението на фронта е тежко за Украйна. Русия превзе стратегическия бастион Авдеевка до Донецк и ще може да атакува от юг, освен от изток последната защитна линия между Краматорск и Славянск. Докато украинците се изтеглят и прегрупират, противникът предприе офанзива на югозапад в Запорожка област. Новият главнокомандващ на ВСУ Александър Сирски алармира, че руската армия атакува по целия фронт.
Западните лидери отчитат спешната нужда и обещават удвоени усилия по подкрепа за Украйна, но в бъдеще време. Във Вашингтон два месеца не успяват да гласуват нова помощ, защото републиканците искат предизборно да експонират грешките на управляващите демократи. Най-общо това минава през признаване на провала с мексиканската граница, а относно Украйна – дефиниране на цели, срокове и цена за постигането им. Което означава екипът на Джо Байдън да падне в капан, ако не успее да ги изпълни.
Съюзниците от НАТО и Европейският съюз признават, че нямат ресурси (оръжейна наличност и производствен капацитет) да запълнят американския буфер. Един пример са артилерийските снаряди: САЩ и Европа могат да произведат по около милион годишно, или двойно под изготвяните в Русия 4–4,5 млн.
Паника от Путин и Тръмп
Паралелно с украинските нужди, Европа иска рязко да увеличи своите запаси.
Върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел обяви в Мюнхен, че Евросъюзът трябва бързо и значително да разшири капацитета си за възпиране и отбрана, тъй като невинаги ще може да разчита на САЩ.
Предупреждението е в унисон с налагания коригиран наратив. Заявките „Ще помагаме колкото е нужно“, „Победа за Украйна на бойното поле“, „Стратегическо поражение на Русия и смяна на режима в Кремъл“ отстъпват място на фобии: „Ако Русия спечели, след 3–5 години ще нападне съсед от НАТО, най-вероятно Полша или балтийските страни“, „Ако Тръмп се завърне в Белия дом, ще изтегли САЩ от НАТО и алиансът ще се разпадне“.
Преди 5 години Тръмп заплашваше да извади Щатите от ангажиментите по защита на съюзниците. Сега колективният вой само доказва колко прав е бил, когато настояваше всички 29 европейски членки на НАТО да отделят 2% от своя БВП за отбрана. Досега го правеха 11 от тях. В Мюнхен се чуха предложения вноската дори да бъде вдигната на 3%.
Всъщност Тръмп няма никакво намерение да разпуска НАТО, разкри виден сенатор от републиканците. Линдзи Греъм допълни, че в личен разговор Тръмп дори предложил как да се избегне блокирания от съпартийците пакет от $60 милиарда за Украйна. Сумата да бъде оформена като заем, подобно на Евросъюза, чиито нови 50 млрд. евро помощ за Киев са една трета грантове и останалото – заеми.
Фаворитът за нов генсек на НАТО, досегашният нидерландски премиер Марк Рюте призова в Мюнхен да се ограничи истерията: „Цялото мрънкане, стонове и оплаквания заради Тръмп – чувам го постоянно в последните дни. Нека спрем. Изборите засягат САЩ, а ние трябва да работим с всеки, който е на дансинга. Трябва да увеличим производството на боеприпаси и подкрепата за Украйна. След разговори с американски политици съм предпазлив оптимист, че блокираната помощ в крайна сметка ще бъде отпусната“.
Играта на Китай
Китай излезе на сцената като подходящ медиатор за мирни преговори. Пекин от самото начало на руската инвазия призовава за дипломация вместо ескалация, а сега в Мюнхен външният министър Ван И се срещна с американския топ дипломат Антъни Блинкен, европейския – Борел, и украинския – Дмитро Кулеба.
Кулеба разкри, че обсъждали двустранните отношения, търговията, необходимостта от възстановяване на справедлив и траен мир в Украйна. Постигнали съгласие диалогът да продължи. Ван И уточни, че Китай работи неуморно за насърчаване на мирните преговори и призова за рестартирането им възможно най-скоро. „Китай не е нито причинител, нито страна, участваща в украинската криза, но нито е наблюдавал безучастно, нито се е възползвал от кризата за извличане на печалби“, допълни той.
От Вашингтон съобщават, че топ дипломатите на САЩ и Китай са провели „откровена и конструктивна“ дискусия по обтегнатите им отношения заради Тайван, войната на Русия и влизащите в Америка синтетични дроги. Блинкен подчертал значението на запазването на мира в Тайванския проток и разширяването на започващите усилия за борба с наркотиците, а също така изразил опасения, че Китай подкрепя руската военна индустрия и съответно кампанията в Украйна.
Дипломатическата игра на Пекин е свързана с търговските ограничения от Америка и Евросъюза. Ван И призовал САЩ да премахнат санкциите срещу китайски компании и физически лица. Според него политиката на Вашингтон срещу икономически рискове от Пекин се е превърнала в „декитаизиране, изграждане на висока ограда и откъсване от Китай“, което ще навреди на Щатите.
Пред елита в Мюнхен Ван И предупреди, че опитът за изолиране на Китай от търговията с цел избягване на зависимост би бил историческа грешка, а липсата на сътрудничество е най-големият риск. „Световната икономика е като голям океан, който не може да бъде разделен на изолирани езера. Тенденцията към икономическа глобализация не може да бъде обърната, трябва да работим заедно, за да я направим по-общополезна и приобщаваща“, заяви той, а лично пред германския канцлер Олаф Шолц, че Китай и Германия трябва да „премахнат намесата“ и да продължат с отворената и свободна търговия.
Битка за имидж
При разрушените отношения между Запада и Кремъл Китай изглежда най-подходящ посредник за дипломация. Путин се показа предвидлив, приемайки предложените му битки на военно изтощение и медийни възприятия. Той не се поддава на провокации, целящи да го тласнат към брутално отмъщение за украинските удари с ракети и дронове по тилова инфраструктура и мирни жители на руски гранични области. Такъв отговор би бил използван като доказателство за лансирания чудовищен образ.
Посланието за сдържаност от Путин е насочено към т.нар. Глобален юг. Десетки страни от Африка, Азия и Латинска Америка отказаха от самото начало да осъдят руската агресия и да се включат към санкциите. Кремъл опитва да демонстрира разум и готовност за преговори пред тези страни и пред партньорите от БРИКС и ОПЕК.
Путин не пострада особено от западния медиен подход за изключване на руската гледна точка, разбит от Тъкър Карлсън. Все повече хора отхвърлят едностранната картина и двойния стандарт. За сходни деяния Путин е описван като звяр, а израелският премиер Нетаняху – не. Двамата звучат идентично: Няма да спрем, докато не постигнем целите на своята операция. В единия случай това е денацификация, демилитаризация и неутрален статут на Украйна, в другия – избиване на терористи с цената на хиляди цивилни жертви и възпрепятстване на палестинска държава. Глобалното недоволство от трагедията в Газа обърна поне на думи подхода на САЩ и Запада, но Нетаняху отказва компромис. В другия случай прекратените от Киев по британски съвет преговори с руснаците в Истанбул едва месец след инвазията струваха и продължават да струват скъпо. Сега се налага излизане от ситуацията с възможно по-малки репутационни щети.
Теодор ЦЕКОВ, „ФИЛТЪР“
