АИКБ изразява основното си несъгласие и неодобрение на предложения законопроект за Бюджета за тази година поради прекомерния бюджетен дефицит, заложен в него в размер на 6,4 на сто от БВП по консолидираната фискална програма (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 млрд. лв.) и планирания висок бюджетен дефицит за следващите две години.
Работодателската организация ясно декларира, че такъв държавен бюджет е напълно неприемлив поради факта, че за следващото десетилетие по този показател страната ни ще се отдалечи от декларираната важна цел и основен приоритет – приемане в Еврозоната.
Становището си работодателската организация разпространява ден преди да се състои Национален съвет за тристранно сътрудничество и съответно да започне бюджетната процедура в Народното събрание, където проектобюджетът на редовното правителство вече е внесен.
„Убедени сме, че трябва да се спазват ограниченията на фискалните правила за дефицита по КФП и сме твърдо против планиране на прекомерни бюджетни дефицити„, заявяват от АИКБ и припомнят, че вече са предложили 10 мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи с приложена оценка на очаквания ефект от прилагането им, така че бюджетният дефицит да бъде намален до 2.75% от БВП. Част от тези мерки те ги виждат заложени в проектобюджета.
АИКБ са удовлетворени и подкрепят това, че се залага бюджетен дефицит за 2023 г. в размер на 3% на начислена основа и съответно 3% и 3.6% за 2024 и 2025 г. Подкрепят и последователността в действията на правителството за запазването на данъчно-осигурителната система, която да осигурява предвидимост и стабилност на бизнес средата в България, защото е решаващ фактор за привличане на инвестиции.
„В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. прави впечатление драстично завишената прогноза за размера на бюджетните приходи, която е 4.7 млрд. лв. над отчетените през 2022 г. бюджетни приходи (вкл. еднократни приходи – 2.7 млрд. лв. аванс по НПВУ) и с приблизително 3.5 млрд. над прогнозата на служебния министър на финансите, направена преди по-малко от 2 месеца. Нереалистичното прогнозиране на бюджетните приходи поставя под риск изпълнението им, което ще се отрази на бюджетния дефицит в края на годината.“
Риск има при макрорамката с 1.8% очакван ръст на БВП на България през 2023 г. и очаквана средно годишна инфлация 8.7%, която към настоящия момент е неактуална, а и двете прогнози за завишени. Освен това в последните месеци се намалява ръстът на БВП, а и основният партньор на България – Европейския съюз, има опасност да изпадне в рецесия в края на годината, пишат още от работодателската организация.
Според АИКБ обаче има множество възможности за оптимизация на бюджета в разходната му част, като например намаляване на разходите за персонал, което е дълго отлаганата реформа в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно правителство води до свръх разходи за възнаграждения на тази администрация.
При ежегодно намаляващ брой на населението в България, явяващо се потребител на публичните услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата расте, растат и претенциите й за по-големи възнаграждения. В публичните институции има множество примери за такива с дублирани функции и още повече – на такива с раздут щат, голяма част от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на т. нар. допълнително материално стимулиране на държавните служители. Средната работна заплата в публичния сектор традиционно изпреварва средната работна заплата в частния сектор, който изработва БВП и внася бюджетните приходи.
Също така от АИКБ заявяват, че трябва социалните мерки да се насочат само към нуждаещите се, а не за за субсидиране на цели социални групи без оглед на нуждите им (например: безплатни учебници за всички ученици, еднократната помощ за всички ученици, записани в първи, втори, трети, четвърти и пети клас и субсидирана цена на ел. енергията за всички небитови потребители и т.н.).
АИКБ няма да подкрепи проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.
Работодателската организация смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище – защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепят, като:
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което, имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, съответства на брутна работна заплата, по-голяма от средната работна заплата в редица икономически дейности и райони на страната, което демотивира майките да се върнат на работа;
- Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност – първите 3 дни за сметка на предприятията;
- Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) – определяно административно дискриминационно плащане, без аналог в Европа, обременяващо частния сектор,;
- Запазване на рудимента – минимални осигурителни доходи, които социалните партньори престанаха да договарят, тъй като нямат практическа стойност и представляват тежест, както и административното им увеличение, като следствие на увеличената минимална работна заплата;
- Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) – най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
- Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
- Запазване на увеличения минимален дневен размер на обезщетението за безработица, което разкъсва връзката с осигурителния принос и допълнително демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани посредством проекта за бюджет, дават основание на АИКБ да се въздържи от подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.
По проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., АИКБ има редица забележки, но смята да го подкрепи, тъй като забелязва „плахата тенденция за промяна на структурата на здравноосигурителните плащания„.
Организацията отново апелира за по-смели и решителни действия при разпределянето плащанията по видове и за по-съществено увеличение на плащанията за извънболнична медицинска помощ (превенция и профилактика), за сметка на средствата за лекарствени средства и болнична медицинска помощ.
