Засипаха с критики проекта за промяна в Конституцията, внесен от ПП/ДБ, ГЕРБ/СДС и ДПС. Критиките дойдоха както от представители на институции – обект на промените, така и на съсловни магистратски организации, така и от президентството и неправителствени организации.
Законопроектът бе внесен от 166 народни представители от парламентарните групи на ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС на 28 юли 2023 г.
Днес се проведе първото заседание на парламентарната комисия, ръководена от депутата от ГЕРБ Радомир Чолаков. Заседанието започна в 15 часа и продължава повече от 4 часа.
Още в началото Радомир Чолаков анонсира, че едно изменение на Конституцията не може да се подчинява на конюнктурни съображения и тясно партийни интереси и призова да бъдат изоставени всякакви партийни разсъждения. Обърна се и към народните представители, които ще решават днес, а след 10-15 години „трябва да заварят нормална държава“ и без да са в парламента.
Председателят на Комисията заяви и че когато се гласува проектът за промени в Конституцията на първо четене в петък, гласовете в подкрепа за промени в Основния закон ще са 166 гласа и няма как да са 180 гласа – промените няма да минат през бърза писта. Ако проектът събере над 160 гласа, то предложенията за промени между първо и второ четене ще се обсъдят не по-рано от 2 и не по-късно 5 месеца.
По думите му, ако партиите се обединят за 2 месеца ще се върви по метода за най-малкото общо кратно – да се върви бързо по основните промени в Конституцията. Упражнете цялото си влияние и поискайте 5 месеца, призова Чолаков към края на заседанието съсловните и гражданските организации, които присъстваха и взеха отношение относно проекта за промени в Конституцията.
Депутатите от ПП/ДБ Никола Минчев и Надежда Йорданова представиха заложените изменения в законопроекта. С предложените промени в Конституцията вносителите имат следните цели:
– Гарантиране на независимостта на съда и отчетност на прокуратурата;
– Разделяне на ВСС на два отделни органа, като се създава Прокурорски съвет. Предвижда се мнозинство на професионалната квота във ВСС. Осем от общо 15 члена следва да се избират пряко от съдиите; Петима от Народното събрание като шефовете на ВКС и ВАС са членове по право във ВСС. Предвидено е ограничение в състава на органа.
– Реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност и ефективност – ограничават се правомощията на главния прокурор, ограничаване на функциите на прокуратурата в наказателното производство, въвежда се елемент и на децентрализация в прокуратурата;
– Укрепване на правата на граждани чрез достъпа до конституционно правосъдие;
– Укрепване на парламентаризма в България и парламентът да не се разпуска при предсрочни парламентарни избори и да не заседава в периода на предизборна кампания; Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет – президентът да има право на избор измежду определен брой лица, по-експертен характер, така че служебният кабинет да се фокусира върху провеждането на изборите, без да се намесва в предизборната кампания.
Първото изказване дойде от Емилия Друмева от правния екип на президента. Тя не е съгласна с промените в статута на служебното правителство с аргумент, че служебният кабинет е предназначен да обслужва конституционният парламентарен модел. Няма доказана необходимост за промяна статута на служебното правителство, изтъкна тя.
Според нея промените в Конституцията следва да се правят само с Велико Народно събрание, защото засягат ядрото на формата на държавното управление.
За главния прокурор и механизма за назначаване и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, проф. Друмева посочи, че с това предложение статута на тримата големи се приравнява на едни административни ръководители. Тя не е съгласна и с намаляването на мандатите им на 5 години.
Проф. Друмева подкрепя идеята за ограничаване правомощията на главния прокурор, както и предложението да има индивидуална конституционна жалба в Конституционния съд.
За разделянето на ВСС на два самостоятелни съвета, тя посочи, че отсъствието на пленума в сегашните предложения се отклонява съществено от същността на самата съдебна власт.
Представляващият Висш съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев коментира конституционните промени в частта за съдебната власт. Той се обяви против разделянето на ВСС на два отделни органа.
Заместник-главният прокурор Мария Павлова настоя първо за широк дебат по темата за промените в Конституцията. Част от направените предложения не са съобразени в Конституционния съд и не могат да бъдат приети от Обикновено Народно събрание, каза Павлова. Според нея, ако ВСС бъде разделен на два отделни органа, ще има по-раздута администрация.
Тя счита за необмислена промяна да се ограничи правото на главният прокурор да сезира Конституционния съд. Според Павлова липсват сериозни мотиви за изменението на Конституцията.
Елена Каракашева, заместник-главен прокурор при Върховната административна прокуратура (ВАП), призова депутатите да не отнемат възможността на прокуратурата да защитава обществения интерес.
„Правосъдие за всеки“, които бяха основни поддръжници на ПП/ДБ за промени в Конституцията, но оттеглиха подкрепата си още преди внасянето на законопроекта, заявиха, че виждат „тежки компромиси в сглобката.“
„Тежките компромиси са от нуждата да се съберат 166 подписа, но те водят до извода, че нещо ще се промени, но де факто никаква промяна няма да настъпи„. Думите са на председателя на гражданската организация „Правосъдие за всеки“ Велислав Величков. Той призова проектът да не се приема, да се оттегли и да се върне на вносителите.
Част от идеите в проекта не са български, а идват от Венецианската комисия, продължи да критикува той, като все пак отчете, че ако проектът за промени в Конституцията се приеме, между първо и второ четене трябва да се седне и да се работи текст по текст.
Велислав Величков е против главният прокурор да ръководи прокурорския съвет във ВСС. Главният прокурор трябва да е представителна фигура, да издава методически указания, но да се ограничи силно надзорът за законност и влиянието, което има, за да няма още от същото, настоя той.
От „Правосъдие за всеки“ настояват и за критерии за допустимост относно индивидуалната конституционна жалба.
