Повечето българи все още са против ваксините и строгите мерки. Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 22 февруари и 1 март сред 1008 души.
Все пак се отчита ръст на желанието на българите да се ваксинират.
Докато към началото на януари и февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега вече искат 36%, а намалява процентът на нежелаещите – 41% .
Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% пък се смятат за ваксинирани.
От „Галъп“ посочват, че част от нежеланието за ваксиниране идва от факта, че още преди месец е можело да се отчете, че поне 1.5 милиона българи вече са прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен. Най-силно искат ваксина най-възрастните.
Обществото у нас обаче става и все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Повечето от българите са „за“ все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни.
Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги.
От социологическата агенция поясняват, че отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната – колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение.
Опитът от есента сочи, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки.
Оценката за начина, по който страната ни се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% смятат, че се справяме добре, а 42% – зле. Според „Галъп“ обаче това вероятно се дължи на либералния режим у нас.
Доверието в Националния оперативен щаб се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% заявяват, че имат доверие на Щаба, а 35% са на обратното мнение.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Вероятно това се дължи на факта, че те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката.
