Американците, които са свикнали да разбират още в изборната нощ кой ще е новият президент на САЩ, погрешно мислят, заедно с Доналд Тръмп, че законът изисква победителят да бъде обявяван след приключването на изборния ден, пише „Вашингтон пост“.
Тръмп атакува избирателната система в сряда сутринта, обявявайки победа на изборите, макар че милиони бюлетини не бяха преброени. Той се закани да се обърне към Върховния съд да спре преброяването.
Но никъде в Конституцията на САЩ или във федералното законодателство не се споменава, че победителят трябва да бъде обявен няколко часа след затварянето на изборните секции. И през по-голямата част от историята на Америка това не е било възможно.
Резултатът от много президентски избори не е бил ясен в продължение на дни, седмици и при един случай месеци.
Всъщност в първите дни на републиката не е имало един изборен ден. Щатите сами са решавали кога да провеждат изборите. Конгресът прокарва законодателство през 1845 г., което изисква подборът на президентските електори да се случва във вторник след първия понеделник на ноември.
Изборният ден – и изборната нощ – са се родили. Но това не носи веднага яснота за победителя.
През 1848 г. се провеждат първите президентски избори под новото законодателство. „Ню Йорк хералд“ пише на деня след президентските избори, че „вероятният резултат“ е голяма победа за Закари Тейлър срещу демократа Люис Кас. Вестникът е наполовина прав: Тейлър печели, но само с 47,3% от гласовете срещу 42,5% за Кас. Голямата история е, че 10% отиват за Мартин ван Бюрън.
Няколко фактора оказват влияние върху изборните резултати през XIX век. Вестниците зависят от телеграфа за информация и обикновено пресата е получавала непълни резултати. Броенето на гласовете е било изключително бавно.
Когато победата е голяма, както през 1872 г., когато президентът Юлисис Грант бие демократа Хорас Грийли, резултатът е ясен.
1876 г.
Американците чакат четири месеца преди да научат резултата от изборите. Републиканецът Ръдърфорд Хейс не е обявен за победител до 2 март, три дни преди встъпването му в длъжност.
1884 г.
Демократът Стивън Кливланд се изправя срещу републиканеца Джеймс Блейн в кампания, чиито изход зависи от Ню Йорк, откъдето гласовете идват агонизиращо бавно. Отнема повече от седмица преди да стане ясно, че демократите печелят.
1888 г.
Четири години по-късно Кливланд пак участва в инфарктни избори, този път срещу републиканеца Бенджамин Харисън. Няколко дни след вота Харисън печели в Избирателната колегия, въпреки че получава по-малко гласове.
Неяснотата около резултатите в изборната нощ продължава и през XX век.
1916 г.
Повече от две седмици са необходими преди да стане ясно, че президентът от Демократическата партия Удроу Уилсън побеждава Чарлз Хюз. На 8 ноември „Вашингтон пост“ пише: „Президентският вот е много близо: Двете партии обявиха победа“. Спорът около победителя продължава до 22 ноември, когато Хюз признава поражението си.
1948 г.
Очаква се президентските избори на 2 ноември да бъдат спечелени от републиканеца Томас Дюй. Изглежда толкова сигурно, че „Вашингтон пост“ пише на изборния ден, че „Дюй е сигурен победител днес“. „Чикаго трибюн“, принуден да пусне по-рано тиража заради стачка, обявява, че Дюй побеждава Хари Труман. Но в изборната нощ се оказва, че Труман е конкурентен в много щати. На 3 ноември Дюй изпраща поздравителна телеграма на Труман.
1960 г.
Кандидатът на демократите Джон Кенеди води с малка разлика на кандидата на републиканците Ричард Никсън на 8 ноември вечерта и на 9 ноември сутринта. Илинойс е ключовият щат, който в крайна сметка е спечелен от Кенеди. Въпреки че републиканците настояват Никсън да оспорва резултатите, той признава поражението си в телеграма на 9 ноември.
1976 г.
Битката между демократа Джими Картър и президента Джералд Форд продължава до следващата сутрин. Победата на Картър в Мисисипи, никога щатът не е печелен от демократ, го вкарва в Белия дом.
2000 г.
Вицепрезидентът на САЩ Ал Гор и губернаторът на Тексас Джордж Буш участват в най-спорните президентски избори от 1876 г. Ключът е Флорида, чиито гласове са решаващи за крайния резултат от битката, но объркването около резултатите от щата продължава повече от месец. На 12 декември петима срещу четирима съдии от Върховния съд прекратяват повторното преброяване във Флорида и дават победата на Буш.
Разбира се, не всички избори са били с неясен победител дълго време. През 1984 г. президентът Роналд Рейгън бе преизбран след разгром на демократа Уолтър Мондейл. Рейгън печели 49 щата и губи само Минесота и Окръг Колумбия. Победителят е обявен малко след 20,00 часа.
