След като Владимир Путин обяви война рано сутринта в четвъртък, той не поставя Украйна като своя крайна цел. Вместо това руският лидер се съсредоточи върху САЩ и техните съюзници, поставяйки ги в центъра на реч, която даде ход на инвазията през нощта. Според него Западът създава „фундаменталните заплахи“ за Русия, които го подтикнаха да атакува Украйна и именно Западът, каза той, Русия ще се стреми да смири в последвалата война, пише „Тайм“.
„Целият така наречен западен блок, който САЩ формираха по свой образ и подобие, целият в неговата цялост, е това, което е известно като империята на лъжата“, каза Путин. След падането на Съветския съюз, добави той, САЩ и техните съюзници „се опитаха да ни смажат, да ни победят и да ни довършат… Ние помним това и никога няма да го забравим.“
Само ден по-рано все още имаше място да се надяваме, че нахлуването на Русия в Украйна е част от локален конфликт, фокусиран върху граничните региони, които Путин отдавна описва като исторически притежания на Москва, които са били несправедливо отнети.
Едночасовото му обръщение към нацията в понеделник – което до този момент беше най-агресивното от 21-те му години на власт – завърши с обещание да признае независимостта на тези сепаратистки региони. Този ход бе незаконен, грубо нарушение на украинския суверенитет. Но това само по себе си не означаваше, че война изглежда е неизбежна.
Всъщност, когато Западът даде своя отговор във вторник, налагайки санкции срещу няколко руски банки и спирайки одобрението на руски газопровод до Германия, те искаха да оставят място за дипломация, за някакво споразумение с преговори, което да разубеди Путин от по-нататъшна ескалация.
„Ако подходът на Москва се промени, ние оставаме, оставаме, много готови да се ангажираме“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън пред репортери във вторник.
Но по времето, когато ракетите започнаха да падат в четвъртък, поразявайки както военни, така и цивилни цели в цяла Украйна, бе напълно ясно, че подходът на Москва няма да се промени – че Путин вижда тази война като свое отмъщение срещу Запада и Съединените щати в частност.
Сред многото заплахи, които той отправи в обявяването на война, най-смразяващата бе запазена не за Украйна, а за „външните сили“, които биха могли да се застъпят в нейна защита, тънко завоалирано препратка към съюзниците на Киев в САЩ и Европа.
Обръщайки се към тях в края на речта си, Путин каза: „Всеки, който се опитва да ни попречи, камо ли да се опитва да заплашва нас и нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще доведе до последици, с които не сте се сблъсквали никога в историята си.“
Заплахата бе сериозна отчасти и поради своята неяснота. Путин не уточни какъв вид подкрепа за Украйна може да смята за заплаха за Русия по време на война. През последната година САЩ предоставиха стотици милиони долари военна помощ, за да помогнат на Украйна да се защити, а президентът Джо Байдън каза ясно, че тази подкрепа ще продължи в случай на руска инвазия.
Когато тази инвазия започна, украинското ръководство призова Запада да отиде много по-далеч в своята подкрепа. Президентът Володимир Зеленски каза в четвъртък сутринта в Киев, че е разговарял с президента Байдън и няколко от водещите държавници в Европа с цел изграждане на това, което той нарече „антипутинска коалиция“.
Сред целите на тази коалиция, каза той в изявление, ще бъде да се предостави на Украйна отбранителна и финансова подкрепа и, както той каза, да „затвори въздушното пространство“ над страната си, за да спре руските въздушни атаки.
Но дали Путин ще третира това като акт на западна агресия? Речта му затруднява да се каже със сигурност и може би това бе и смисълът. Започвайки тази война, Путин постави САЩ и съюзниците пред болезнена дилема. Те могат или да нарушат обещанията си за подкрепа за Украйна и да изоставят страната на Русия, или могат да рискуват да бъдат въвлечени във война с ядрена суперсила.
За Путин това също може да е част от въпроса. По-голямата част речта му в четвъртък сутринта в Москва представляваше списък с многото му нападки към Запада, от разпадането на Съветския съюз до войните в Либия, Сирия, Ирак и другаде.
„Човек получава чувството, че практически навсякъде, в много региони на света, където Западът идва да установи своя ред, в крайна сметка те се превръщат в кървящи рани, които не могат да зараснат, циреи от международен тероризъм и екстремизъм“.
Това не са думите на агресор, който призовава Запада да си гледа работата, докато той си разчиства сметката със съседа. Това е военен вик, предназначен за ушите на всички западни лидери. С бомбите и ракетите, които сега падат върху Украйна, Путин ги принуждава да го слушат и ги провокира да отговорят.
