COVID-19 е в състояние да инфектира клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, и да промени тяхната функция, което е вероятното обяснение на факта, че някои преди това здрави хора развиват диабет след заразяване със SARS-CoV-2, съобщава The Guardian.
Лекарите са все по-загрижени заради нарастващия брой пациенти, които са развили диабет по време на инфекцията или малко след като са се възстановили от нея.
Бяха изложени различни теории в опит да се обясни това явление. Според едната от тях, коронавирусът заразява клетките на панкреаса чрез същия ACE2 рецептор, открит и на повърхността на белодробните клетки, който блокира способността им да произвеждат инсулин – хормона, помагащ на тялото да регулира нивата на глюкозата в кръвта. Възможно е също твърде интензивното образуване на антитела срещу вируса случайно да увреди клетките на панкреаса или възпалението на друго място в тялото да направи тъканите по-малко чувствителни към инсулина.
В търсене на отговор, проф. Шуйбинг Чен от Weill Cornell Medicine в Ню Йорк е изследвал различни клетки и органоиди – лабораторно отглеждани групи от клетки, имитиращи функцията на органи – за да установи кои може да бъдат заразени с COVID.
Резултатите показват, че всички органоиди в белите дробове, дебелото черво, сърцето, черния дроб и панкреаса може да бъдат заразени, както и мозъчните клетки, произвеждащи допамин.
По-нататъшни експерименти разкриват, че бета-клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, също са податливи и че веднъж инфектирани, тези клетки произвеждат по-малко инсулин и изобщо хормони, обикновено произвеждани от различни клетки в панкреаса.
„Ние го наричаме трансдиференциация. Те променят из основи своята клетъчна функция, така че вместо да бъдат хардкор бета клетки, които отделят много инсулин, те започват да смесват различни хормони. Това би могло да разшири кръгозора ни по отношение на патологичните механизми на COVID-19.“ – коментира Чен, който представи резултатите от изследването пред годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета в сряда.
Учените са наблюдавали подобно явление при някои индивиди с диабет тип 2, въпреки че заболяването е по-силно свързано с това, че тъканите в човешкото тяло стават по-малко чувствителни към инсулина.
Все още не е ясно дали промените, предизвикани от инфектирането с коронавируса, са дълготрайни.
„Въпреки това знаем, че при някои пациенти, които са имали много нестабилни нива на кръвната захар докато са били в интензивните отделения и са се възстановили от COVID-19, впоследствие са се нормализирали и нивата на глюкозата, което предполага, че не при всички нарушенията ще са дълготрайни„, – допълва ученият.
Отделно изследване на професор Франческо Дота и негови колеги от университета в Сиена, Италия, потвърждава, че COVID атакува клетките на панкреаса, като се насочва към белтъка на ензима ACE2 на повърхността им, както и че бета-клетките, произвеждащи инсулин, показват особено високи нива на този протеин.
Това може да означава, че хората със съществуващ диабет или преддиабет са изложени на по-голям риск от заболяване на панкреаса, ако се заразят с COVID-19 – нещо, което екипът планира да проучи.
„Пациентите с диабет като цяло не са по-податливи на инфекция с COVID-19 по отношение на честотата, но след като бъдат заразени, те развиват по-тежки усложнения и тежко метаболитно разстройство„, пояснява проф. Дота.
Професор Франческо Рубино от лондонския King’s College коментира, че проучванията изглеждат последователни в обосновката на идеята, че COVID-19 може да увеличи риска от развитие на диабет при хора, които са или предразположени към него, или дори без предпоставки за това заболяване.
Той е сред водещите учени, работещи по създаването на глобална база данни за случаите на диабет, свързани с COVID-19. Целта на начинанието е да се установи дали инфекцията може да причини нова форма на диабет или да предизвика стресова реакция, която води до диабет тип 1 или тип 2 .
„Дали тези промени са достатъчни, за да позволят на този вирус да причини диабет, е въпрос, на който тези проучвания не отговарят, но ни дава още една причина да смятаме, че това е възможно.“ – обобщава Франческо Рубино.
Това обаче може да не е единственият начин, по който вирусът увеличава риска от диабет.
„Поне клинично едно от нещата, които виждаме е, че в някои случаи пациентите, които вече са имали диабет тип 1, са започнали да изразяват тежка инсулинова резистентност, което е типична характеристика на диабет тип 2„, обяснява Рубино. Това може да е индикатор за проблем с това как клетките другаде в тялото реагират на инсулина след инфектиране с COVID-19.
Д-р Луси Чембърс, ръководител на изследователските комуникации в Diabetes UK, от своя страна констатира, хората с диабет са били непропорционално засегнати от COVID-19 и много хора със заболяването са загинали трагично в резултат на това. Диабетът е добре установен рисков фактор за сериозно заболяване от COVID-19 и има нови доказателства, че COVID-19 може да предизвика нови случаи на диабет, но как тези две състояния са биологично свързани, все още няма пълна яснота.
„Това изследване задълбочава нашето разбиране за това как диабетът и COVID-19 могат да си взаимодействат биологично. Това ще помогне за разработването на нови, ефективни начини за лечение на хора, изложени на риск, или живеещи с диабет, които имат COVID-19. Ваксинирането срещу COVID-19, включително бустер, когато се предлага, остава най-добрата форма на защита от вируса.“ – допълва тя.
