Първият президент на СССР Михаил Горбачов смята, че съветските власти първоначално са подценили мащаба на проблемите на междуетническите отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото обновяване.
Страната можеше да бъде спасена дори след преврата през август 1991 г. с помощта на създаването на Съюза на суверенните държави, коментира той пред ТАСС в събота.
„Първо подценихме мащаба и дълбочината на проблемите на междуетническите отношения, отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до заключението, че съюзът трябва да бъде подновен„.
Според него целта на властите на СССР е била „да се създаде истинска федерация с реален суверенитет на републиките, които делегират на центъра част от правомощията„.
„Сигурност, отбрана, транспортна мрежа, единна валута, гарантиране на човешките права по проектосъюзното споразумение бяха в сферата на съюзните структури. Сигурен съм, че това беше реален вариант, повечето републики биха го подкрепили, но Пучът от ГКЧП осуети тази възможност„, обяснява Горбачов.
„Но дори след пуча, когато републиките обявиха своята независимост и позициите на президента на СССР бяха сериозно отслабени, аз вярвах, че съюзът може да бъде запазен. И предложих да се споразумеем за Съюза на суверенните държави„, допълва той.
По думите му Съюзът на суверенните държави ще се превърне в конфедеративна държава с още по-широки правомощия на републиките. „По-специално те ще станат членове на ООН, а Съюзът ще запази място в Съвета за сигурност. Единството на въоръжените сили, контролът върху ядрените оръжия щяха да бъдат запазени. Сигурен съм, че това би било много по-добре от това, което се случи след разпадането„.
Горбачов нарече времето преди напускането му от поста на държавен глава „черни дни“ за него, Съветския съюз и Русия. Защитаването на президентството със сила би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици, каза той.
„Това бяха черни дни за Съюза и Русия. И тъмни дни за мен, въпреки че не загубих самообладание. Подписах указ за оставката на президента на СССР, смятам, че нямах право да действам по различен начин„.
Той отбелязва, че „не можел да се насочи към някаква силови опция по две причини“. „Първо, в този случай бих престанал да бъда себе си. И второ, такова решение би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици. Вярвах, че това не бива да се допуска“.
Горбачов уточни, че не е съгласен с мнението, че Съветският съюз е можел да бъде спасен, ако не е било решението му да подаде оставка като президент на страната. „Веднага след Беловежското споразумение издадох изявление, в което подчертах, че съдбата на една многонационална държава не може да се определя от волята на лидерите на трите републики, този въпрос трябва да бъде решен само с конституционни средства. Осъдих прибързаното появата на този документ – той не бе обсъждан нито от населението, нито от Върховните съвети на републиките, от чието име е подписан„, каза той.
По това време в парламентите на републиките се обсъжда проект на договор за Съюза на суверенните държави. „Трябва да кажа, че разчитах на демократично избрани парламенти, въпреки че Беловежското споразумение дори не предвиждаше ратификацията на този документ. Но в този критичен момент те не си казаха думата. Освен това решиха да отзоват своите представители от Върховния съвет на СССР и на 12 декември, практически без обсъждане, под аплодисменти, те ратифицираха Беловежското споразумение. Нека ви напомня, между другото, каква позиция заеха руските комунисти по това време – каквото и да, но да свалят Горбачов„.
Горбачов подава оставка като президент на СССР на 25 декември 1991 г., в същото време Съветският съюз престава да съществува.
