Диана Кишкилова пусна молба и сигнал до председателят на Комисия по превенция и противодействие на корупцията в 49-то Народно събрание. Тя иска да бъде изслушана от народните представители относно:
„Да се обърнем внимание на абсолютното беззаконие и пладнешка кражба на имоти в идеален център София без издаден задължително от съда изпълнителен лист за образуване на изпълнително производство„.
До депутатите в комисията Кишкилова пише:
„Към настоящия момент дори ни се отказва да погасим дълга си и да запазим недвижимите си имоти, явно, заради нереално ниската цена, на която банката се опитва да ги придобие„.
Информационна агенция News24sofia.eu разполага със сигналът, който Диана Кишкилова е входирала в деловодството на Народното събрание да бъде изслушана възможно най-скоро в комисията. От пресцентъра на НС потвърдиха за News24sofia.eu, че има постъпило искане и скоро ще има разглеждане за изсушаване пред депутатите в Комисия по превенция и противодействие на корупцията.
Ето и целият сигнал без редакторска намеса:
През 2008 год. „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ООД е получило 3 кредита от „Търговска банка Д” АД, в размер на 1 732 500 евро, 600 000 евро и 300 000 евро, които са били обезпечени с активи на свързани лица, моя собственост. Самият кредитополучател също е 66 % моя собственост като физическо лице и 34 % на „ИДИМЕКС” ЕООД, на което съм едноличен собственик на капитала.
За съжаление през същата година срещу дружествата ми „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ООД и „СИДО МЕТАЛ” ЕООД са заведени две изфабрикувани дела за несъстоятелност по чл. 609 ТЗ, че зад тях се крие „СМАРТ КЕМИКЪЛС” ЕАД, собственик към онзи момент на 350 дка индустриални терени в област Стара Загора като само пояснявам, че и то е моя собственост.
Дори няма да коментирам как е възможно изобщо да се „сглоби” такова твърдение – дружество, създадено с цел придобиване на индустриални терени да се крие по едно и също време зад дружество, бутилиращо минерална вода /дейност, изискваща концесия/ и дружество, търгуващо с метали и съоръжения втора употреба… Правните последствия от едни такива действия са бавно и мъчително умъртвяване на бизнеса на „жертвата” – всички кредити стават предсрочно изискуеми, а нови не могат да бъдат изтеглени докато има висящо производство по несъстоятелност…
Именно тази „сглобка” доведе до необратими последствия в дружествата ми, причини ми загуба на милиони левове, активи, бизнес… Провалено строителство в идеален център София, позиции на пазара и още, и още… Спечелих и двете дела по чл.609 ТЗ, но с цената на провален живот и бизнес.
Целта на настоящия сигнал е даване на гласност на опита на „Търговска банка Д” АД да открадне дома ми по абсолютно незаконен начин, без наличието на изпълнителен лист, издаден от съда, без да има качеството на кредитор, през едно изпълнително производство, което отдавна е следвало да бъде прекратено по отношение на „ИДИМЕКС” ЕООД…
Бих искала да проследим хронологията на въпросното ИД № 20098470400734 при ЧСИ Никола Попов, № 847.
То е заведено срещу всички свързани лица, обезпечаващи с имоти кредитите на „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ЕООД и също така се базира на Споразумение за встъпване в дълг от 05.07.2008 год., което съм била принудена до подпиша насила от изпълнителните директори на банката към онзи момент Пламен Петров и Радка Никодимова, и което е антидатирано, защото е подписано в края на месец май 2009 год., когато процедурата по несъстоятелност на „СМАРТ КЕМИКЪЛС” ЕАД по ТД 1413/2008 год. по описа на СГС е била на първа инстанция, а банката е била само ипотекарен кредитор и не е можела да участва в производството по несъстоятелност. Подала съм сигнал в прокуратурата срещу Пламен Петров.
Важно е развитието на изпълнителното производство по отношение на „ИДИМЕКС” ЕООД, което е в несъстоятелност.
С решение по ТД 2508/2009 год. от 12.02.2010 год. по описа на СГС „ИДИМЕКС” ЕООД е обявено в неплатежоспособност като производството е спряно през 2019 год. поради липса на финансови средства за покриване на разходите по несъстоятелността.
С Решение № 757/29.05.2020 год. по ТД 2508/2009 год. по описа на СГС е възобновено производството по несъстоятелност поради внасяне на сума за покриване на разноски от некредитор – „Търгоска банка Д” АД.
Не коментирам факта, че привнасяне се налага само, ако няма достатъчно активи в масата на несъстоятелността, а това вече 11 години към онзи момент никой друг председателстващ съдия освен настоящия не е твърдял, напротив – видно от действията им всички са приели, че разходите по несъстоятелността могат да бъдат погасени. Синдиците също са били на това мнение. Срокът за привнасяне е следвало да изтече след повече от три месеца спрямо 27.05.2020 год. заради удължаване на сроковете поради пандемията от КОВИД 19, а вече са били налице условия за прекратяване на несъстоятелността поради подписване на договори по чл.740 от ТЗ с всички кредитори, представянето им пред съда и е било необходимо да бъдат предприети други действия.
Учудващо е разглеждането на молби, даването на указания и произнасянето по тях по време на спряно производство по несъстоятелност. Практиката на СГС по други мои дела за несъстоятелност показва, че дори отчетите на синдиците се докладват едва след възобновяването на процедурата, а какво остава да се дават разрешение за привнасяне от некредитори и да се правят незаконни опити за вадене от масата на несъстоятелността на активи на стойност над 1 млн. лева без никакво правно основание.
Представените от „Търговска банка Д” АД документи категорично не дават законово основание за исканото от тях продължаване на ИД № 20098470400734 при ЧСИ Никола Попов.
По изпълнителното дело фигурира опит за връчване на покана за доброволно изпълнение с дата от 04.12.2009 год. Същата е връчена на осн. чл.50 , вр. с чл.47 от ГПК – „някой някъде някога нещо залепил”. Не съм се явила да получа книжа и е следвало да бъдат изпълнени ал.3 и ал.4 на чл.47, но няма доказателства ищецът/взискателят по делото да е представил информация, че съдебният адрес на дружеството е „Славянска” № 21, независимо от предприетите действия /възбрана/ срещу същия този имот и независимо, че адресът му е бил добре известен към онзи момент поради участие по ТД 1413/2008 год. по описа на СГС и размяна на книжа. Отделно от това взискателят по изпълнителното дело е могъл да снабди частния съдебен изпълнител с телефонния ми номер, но и това е пропуснато.
След тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия срещу „ИДИМЕКС” ЕООД.
Изпълнителното производство се прекратява с постановление при няколко предвидени в закона хипотези съгласно чл.433 ГПК, а едната от тях – ал.8, гласи: „Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.”
С Решение на СГС по ТД 2508 от 12.02.2010 год. дружество „ИДИМЕКС” ЕООД е било обявено в неплатежоспособност и са започнали да текат срокове по чл.685 и 688 от ТЗ. Тези срокове са задължителни за всички видове кредитори на длъжника – по търговски книги, ипотекарни кредитори и други /по силата на договори за встъпване в дълг, записи на заповед, изпълнителни листове и т.н/. Единственият случай на разграничение между видовете кредитори и техните права и задължения, който е заложен в ТЗ, е по чл.669 ал.2 – участието в първото събрание на кредиторите е право само на кредитори по търговски книги.
С обявяването в неплатежоспособност са спрени всички изпълнителни дела срещу дружеството, включително и ИД № 20098470400734 при ЧСИ Никола Попов.
Видно от представените от банката документи по ТД 2508/2008 по описа на СГС на дати 04.12.2019 год. и 03.02.2020 год., тя дори не се е била снабдила с изпълнителен лист, а „ИДИМЕКС” ЕООД е конституиран като длъжник по силата на решение на частния съдебен изпълнител и Споразумението за встъпване в дълг, което буди огромно недоумение. Съгласно ГПК изпълнителен лист се издава от съда, само и единствено. Не само, че няма издаден от съда изпълнителен лист срещу „ИДИМЕКС” ЕООД, но и не е изпълнено задължението на банката да предяви вземането си по делото за несъстоятелност и да заяви правата си на ипотекарен кредитор върху активи от масата на несъстоятелността. Такова нещо не се е случило нито в едномесечния срок, нито в тримесечния срок, предвидени от закона, а съгласно чл.688 след изтичането на този срок вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявят.
Чл.739 ТЗ е ясен и категоричен:
Ал.1. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват.
Решенията на САС също са ясни и категорични. Пример Решение № 2704/2019 год. стр.7.
Видно от доклада на синдик Мария Димова-Навущанова „Търговска банка Д” АД е предявила свое вземане по запис на заповед след изтичане на сроковете по чл.685 ал.1 ТЗ, респ. чл.688 ал.1 ТЗ и поради неупражненото в срок право за предявяване на вземане същото е включено от синдика в списъка на неприети вземания и банката не е оспорила неприемането му.
На практика пропускайки да предяви вземането си по издадения изпълнителен лист срещу „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ООД, въз основа на който е заведено изпълнителното дело срещу „ИДИМЕКС” ЕООД в ролята му на ипотекарен длъжник /и на длъжник по силата на споразумението за встъпване в дълг – абдолютно незаконосъобразно/, „Търговска банка Д” АД е загубила правата си на ипотекарен кредитор /и на кредитор не по търговски книги/ поради неспазена процедура.
Съдът по несъстоятелността следва да извърши заличаване на наложената, но непредявена ипотека върху актива на дружеството преди заличаване на общата възбрана върху имуществото при прекратяване на несъстоятелността.
Друг важен елемент от производството по несъстоятелност е постановената начална дата на неплатежоспособност 20.02.2008 год., която предхожда датата на учредяване на договорната ипотека 11.04.2008 год. Съгласно действащия към 2010 год. ТЗ чл.646 ал.2: „Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно сръхзадължеността на следните действия и сделки: т.3 – учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността.”
На практика учредената в полза на „Търговска банка Д” АД ипотека върху имот на „Славянска” № 21 е нищожна по силата на закона. Предвид непредявяването на вземането в срок и неприемането на същото е отпаднала необходимостта от воденето на дела за обявяване на учредената ипотека за нищожна както от синдика, така и от някой от кредиторите. Молителят „Търговска банка Д” АД не е легитимиран да насочи изпълнение върху имот от масата на несъстоятелността поради процесуален пропуск, а ТЗ е категоричен, че наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите в процедурата по несъстоятелност.
Отделно от това изпълнителното производство се прекратява с постановление при няколко предвидени в закона хипотези. Съгласно чл.433 ГПК. ал.8 едната е: „Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.” Самият изпълнителен лист се погасява в петгодишен срок.
Спирането на изпълнителните дела срещу „ИДИМЕКС” ЕООД поради обявяването в неплатежоспособност не би попречило на „Търговска банка Д” АД да поиска по-рано продължаване на индивидуалното производство, ако се е чувствала в правото си. При легитимно представяне на изпълнителен лист /ако имаше такъв/, респективно прието вземане, „Търговска банка Д” АД щеше да се възползва от правото си да поиска от съда по несъстоятелността продължаване на изпълнителното дело на далеч по-ранен етап. Такова няма не само в срока по чл.433 ал.8, няма и в петгодишния срок от издаване на изпълнителния лист и същият е погасен по давност, и изпълнителното дело следва да бъде прекратено.
Считам, че към момента на постановяване на Решение № 757 от 29.05.2020 год. съдът по несъстоятелността е следвало да отчетете факта, че правата на „Търговска банка Д” АД са преклудирани.
Друго съществено нарушение е и фактът, че могат да бъдат продължени само и единствено изпълнителни производства на кредитори с предявени и приети вземания, а „Търговска Банка Д” АД не е такъв! ТЗ е ясен и категоричен!
В правото и живота човек може да върви по ръба на закона, но не може да кара през просото на закона.
Подписването на Споразумение за встъпване в дълг между банката и дружествата – ипотекарни кредитори, освен права поражда и задължения за страните, както и всеки друг договор. С това споразумение на практика банката става пълноправен кредитор на „ИДИМЕКС” ЕООД, но не по търговски книги и за нея възникват съответните права, но и съответните задължения – да предяви в срок вземанията си. Наличието на ипотека я прави привилегирован кредитор.
Самата банка съвестно си е предявила вземането по ТД 1413/2008 год. по описа на СГС. Случаят е аналогичен, но за друга страна, встъпила в дълг по въпросното Споразумение – „СМАРТ КЕМИКЪЛС” ЕАД.
Защо в онзи случай има предявяване, а в този няма?!
Стойността на имота на „Славянска” № 21 погасява целия дълг на „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ООД към „Търговска банка Д” АД от над 2,6 млн. евро.. Освен това естеството на имота предполага далеч по-голяма възможност за постигане на максимална цена при преговори с потенциални купувачи, които са постижими само в процедура по несъстоятелност, а не с публична продан, създаваща условия за придобиване на имота на силно занижени цени в ущърб на длъжника.
В потвърждение на казаното по-горе е и Тълкувателно решение № 2/2020 год. по тълкувателно дело № 2/2018 год. на ВКС. Върховен касационен съд е категоричен относно действието на чл.739 ТЗ, дори и при постановено решение по чл.632, ал.2 ТЗ, когато процедура по несъстоятелност не се е развила поради липса на средства у длъжника за покриване първоначалните разходи по несъстоятелността.
В Тълкувателното решение ВКС приема, че нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ намира приложение и в хипотезата на чл.632, ал.4 от ТЗ, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.
Като мотиви за даденото разрешение са посочени:
Нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ не въвежда като предпоставка за приложението й наличието на виновно поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Приема се, че непредявяването на вземанията може да се дължи и на обективен факт – икономическото състояние на длъжника. Този мотив е допълнен и с обстоятелството, че българското право предвижда негативни последици за правните субекти не само при неизпълнение на задълженията им, но и при неупражняване на правата им (като пример е даден институтът на погасителната давност).
Огромно е закононарушението при издаването на Определение № 808/10.02.2020 по ТД 2508/2009 от съдия Вл.Вълков, с което се позволява продължаването на изпълнителните действия срещу „ИДИМЕКС” ЕООД. „Търговска банка Д” АД няма качеството на кредитор поради погасяване на правата й вследствие на непредявяването им, но и към дата 10.02.2020 год. изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по силата на закона.
Допуснатият пропуск за непредявяване на вземането от страна на банката в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, поради собственото й бездействие, погасява вземанията й и същата не може да се ползва от предимството на обезпечен кредитор въз основа на ипотеката, тъй като законът е категоричен, че чл.638 ТЗ се използва само и единствено за такива. На практиката банката няма качеството на кредитор, камо ли на обезпечен такъв. Необжалваемостта на този член съгласно тълкувателно решение на ВКС /при което част от колегията е била против/ дава възможност на съдия Вл.Вълков да извърши сочените от мен закононарушения…
Ипотеката е финансов инструмент, при който кредитът се обезпечава с възбрана върху недвижим имот, гарантиращ отпусната сума. В конкретния случай поради Споразумението за встъпване в дълг „Търговска банка Д” АД не може да се ползва и с хипотезата на чл.717Н ТЗ, когато ипотеката обезпечава чуждо вземане. Обаче дори и да нямаше такова споразумение, банката не може да иска продължаване на изпълнителното производство, а имотът би следвало да се реализира през процедурата по несъстоятелност.
При проверка по ИД № 20098470400734 при ЧСИ Никола Попов се установи още един незаконосъобразен пропуск, който дава основание за отмяна на цялото изпълнително производство.
Оказва се, че изпълнителното дело е основано на издаден от СРС изпълнителен лист срещу „СМАРТ КЕМИКЪЛС” ЕАД и „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ” ООД поради споразумението за встъпване в дълг.
Частният съдебен изпълнител с постановление конституира „ИДИМЕКС” ЕООД като съдлъжник въз основа на ипотеката върху имота.
За да се извършват изпълнителни действия срещу определено лице следва да има издаден изпълнителен лист срещу същото лице. Изпълнителен лист се издава само и единствено от съд и не е в правата на частен съдебен изпълнител да конституира трето лице в изпълнителното производство по своя преценка. Един такъв акт лишава въпросното трето лице от възможността да обжалва издаването на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, нарушава процесуалните му права.
Учудващо е как съдът по несъстоятелността позволи продължаването на изпълнителното производство в противоречие със законодателството в България и как всички „елегантно” си затварят очите за тези два съществени пропуска – липсата на изпълнителен лист и липсата на предявяване на вземането…
Само за сведение 50 дка индустриални терени в Стара Загора сме продали за 1,250 млн. евро, т.е. при средна цена от 25 евро/кв.м без ДДС. Банката придоби „законно” 300 дка срещу за по-малко от 2,50 евро на кв.метър с ДДС… Явно това е и причината да не иска погасяване на дълга и връщане на имотите, служещи като обезпечение.
Считам, че съдия Владимир Вълков е допуснал такива закононарушения, които не могат да бъдат обяснени с нищо друго освен с корупция.
Моля, за предприемане на спешни мерки за отстраняване на последствията от извършените корупционни действия на съдия Вълков поради уронване имиджа и престижа на съда и нанасяне на непоправими вреди на дружеството ми „ИДИМЕКС” ЕООД и на мен самата като едноличен собственик на капитала.
