„Трябва например да се погледне обстоятелството, че не е задължително ти да съжителстваш на съпружески начала. Възможно е да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в семейното жилище. При тях е семейно, защото има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи дори между партньори, които са във фактическа връзка, но не съжителстват на съпружески начала„, поясни адвокатът.
Според нея, за да бъде ефективен законът, както пострадалият, така и извършителят трябва да бъдат задължавани да посещават специализирани програми за психологическа помощ.
Аврамова посочи, че трябва да се работи и с пострадалото лице, защото понякога жертвите страдат от т.нар. стокхолмски синдром“.
По нейни думи към момента в едва около 1% от случаите съдът постановява посещаване на специализирани програми за психологическа помощ.
„Трябва например да се погледне обстоятелството, че не е задължително ти да съжителстваш на съпружески начала. Възможно е да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в семейното жилище. При тях е семейно, защото има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи дори между партньори, които са във фактическа връзка, но не съжителстват на съпружески начала„, поясни адвокатът.
Според нея, за да бъде ефективен законът, както пострадалият, така и извършителят трябва да бъдат задължавани да посещават специализирани програми за психологическа помощ.
Аврамова посочи, че трябва да се работи и с пострадалото лице, защото понякога жертвите страдат от т.нар. стокхолмски синдром“.
По нейни думи към момента в едва около 1% от случаите съдът постановява посещаване на специализирани програми за психологическа помощ.
Аврамова заяви, че има и други начини, освен въвеждането на „регистър на насилниците“, за тяхното проследяване, например чрез бюрата по съдимост и делата срещу такива хора.
От своя страна, адвокат Йорданка Бекирска заяви пред Нова телевизия, че идеята е да има превенция.
„Няма да можем изведнъж с един закон да спрем извършването на подобни актове. Трябва превенция и в момента, в който има такъв сигнал, всяка една от структурите на държавата да може да влезе в сила, а пострадалото лице да получи пълна подкрепа, за да не допуска продължаващото влияние на извършителя върху него„, подчерта тя.
Педседателят на фондация „Анимус“ Надежда Стойчева отбеляза, че на жертвите на домашно насилие е много трудно да вземат окончателно решение и се нуждаят от психологическа подкрепа.
Даниела Колева, програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ-България, пък изрази мнение, че не трябва да се прехвърля вината върху жените, които се връщат при мъжете си насилници. Тя отбеляза, че много често те са икономически зависими, подлагани са на опити за манипулиране, че човекът, с когото живеят, ще се самоубие, или го правят в името на децата.
Адвокат Бекирска посочи, че при такива случаи не жената, а насилникът трябва да бъде изведен от дома.
„Животът на жената и децата не се променя. Извършителят трябва да е извън дома„, категорична бе тя.
