В България земетресение от такъв ранг като това в Турция не се очаква, защото е много рядко проявление, но никоя държава не може да каже сама за себе си, че е подготвена за земетресение точно и в по-голяма степен. Националните ни планове са направени така, че евентуално да се подготвим за най-тежката възможна ситуация.
Това заяви бившият директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов – дългогодишен ръководител на една от службите, които ще бъдат сред първите призовани при бедствие.
Той обясни, че има автоматично-организационен щаб, който се сформира при тежки земетресения и това е разписано в Закона за защита при бедствия. Министерски съвет незабавно създава такъв щаб, предварително е разписан национален план как действа всеки един служител на съответното министерство и самата изпълнителна власт. Вътре в самия щаб са разписани подробности кой и какво следва да направи, поясни главен комисар Николов. На практика отговорност има и МВР, където се поддържа актуален списък с всички ръководители на ведомства и се уведомяват при настъпила бедствена ситуация.
Главен комисар Николов уточни, че отговорностите на централната и местната власт при бедствие са споделени. Централната власт има за задача да подпомага местната власт, защото разбирането е, че всяко бедствие възниква на определено място и обикновено завършва на същото място. Ако бедствието е локално с малки размери с мобилизира подкрепата на съседните общини и пряко правителството ангажира държавните структури. Ако земетресението е такова като в Турция, се задейства националният план за защита при бедствия и там е разписано кой какво следва да направи, отбеляза главен комисар Николов.
Той увери, че държавата има и разписан механизъм, по който да се подпомогне засегнатото население от едно бедствие.
Николов обясни и че преди една година България е завършила един голям проект – за намаляване на риска от бедствия, като били разгледани последните земетресения в страната. Стигнало до заключението, че не се очакват тежки земетресения у нас, но „божа работа – никой не е в състояние да прогнозира кога точно ще се случи земетресение„.
Страната ни е подготвена по отношение на знанията за земетресенията, а по отношение на интензивност на труса, стои много по-добре от редица наши съседни страни, особено в сградния фонд, каза още той.
По думите му България не стои пасивна – след земетресението в Стражица у нас се променили сравнително-техническите норми за устойчивост при земетресение. От 2-3 години действат новите еврокодове при проектиране и изчисляване на конструктивни елементи на новите сгради. В това отношение стоим доста добре, оцени Николов.
Бившият шеф на Пожарната уточни, че скривалищата не са предназначени за защита от земетресение. Специфичните защити при едно земетресение са, че ако се намираме в сграда, например в хотел, е нужно да познаваме инструкциите за безопасност, какво трябва да се направи при пожар или при земетресение. Ако сме вкъщи, е добре да се проучи конструкцията на блока, в който живеем и къде са най-здравите места – те обикновено са вътрешните колони, но не външни стени. При земетресение, каквото и да било то и колкото да е силно, трябва да се изчака 10 секунди, да се укрием временно и ако не можем за 10 секунди да напуснем сградата, по-добре да останем вътре в самата сграда, посъветва Николай Николов.
