Днес е 1 април, известен като Денят на шегата или лъжата. Денят се отбелязва по различни начини по света, но и досега произходът му остава неясен.
Първи април, наричан понякога Ден на всички глупци, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал. Някои го свързват със смяната на сезоните, други смятат, че появата му се дължи на приемането на новия календар.
Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в началото на април…
Друго разпространено схващане за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на честванията на Деня на шегата. През XVI век във Франция празнували Нова година от 25 март до 1 април. За начало на новата година се приемала именно тази дата. През 1562 /според други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.
Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да празнуват на 1 април.
Инатчиите и забраванковците били наречени „глупци“ и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора „априлска риба“, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.
С времето традицията да се правят шеги на 1 април е продължила и през 18-и век се е разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа. Първият ден от честването се е наричал „Априлски перко“. Жертвите на шегата били изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен „Опашат ден“ и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело „Ритни ме отзад“.
В Индия празникът се нарича Хули и се чества през март. На 31 март се отбелязва Денят на шегите и остроумията. В Испания и Мексико празникът се чества на 28 декември и се нарича Ден на младенците. Първоначално на този ден хората почитали паметта на избитите от цар Ирод деца от мъжки пол, но постепенно празникът се видоизменил и е бил ознаменуван с шеги и закачки. В САЩ на 1 април хората си правят шеги с близки и с непознати. Най-невинната шега е да посочиш на някого обувките и да му кажеш: „Развързали са ти се връзките“.
През XIX-ти век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали „Вижте! Ято гъски!“, след което сочели малчуганите с пръст. От своя страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали „априлски глупчо“.
По повод първоаприлския празник Марк Твен е казал следните думи: „Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината“.
