Защо винаги правим една и съща грешка? О, това са само проблеми на Балканите – и тогава едно убийство в Сараево предизвиква Първата световна война. О, заплахата на Адолф Хитлер за Чехословакия е „кавга в далечна страна, между хора, за които не знаем нищо“ – и след това се озоваваме във Втората световна война. О, превземането на Полша от Йосиф Сталин след 1945 г. не е наша работа – и много бързо се озоваваме в Студената война.
Сега го направихме отново, без да се събудим, докато не стане твърде късно за пълните последици от превземането на Крим от Владимир Путин през 2014 г. И така, в четвъртък, 24 февруари 2022 г., ние отново сме тук, облечени в нищо друго, освен в парчетата на изгубените си изгубени илюзии, пише историкът Тимъти Гартън Аш за Guardian.
В такива моменти имаме нужда от смелост и решителност, но и от мъдрост. Това включва внимание при използването на думите. Това не е Третата световна война. Това обаче вече е нещо много по-сериозно от съветските нашествия в Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г. Петте войни в бивша Югославия през 90-те бяха ужасни, но по-големите международни опасности, които произтичаха от тях, не бяха от този мащаб.
В Будапеща през 1956 г. имаше смели бойци от съпротивата, но днес в Украйна имаме цяла независима, суверенна държава с армия и народ, който се обявява, че е решен да се съпротивлява. Ако не се съпротивляват, това ще бъде окупация. Ако го направят, това може да е най-голямата война в Европа от 1945 г.
Срещу тях е насочена преобладаващата сила на една от най-силните военни машини в света, с добре обучени и оборудвани конвенционални сили и около 6000 ядрени оръжия. Русия сега е най-голямата неспазваща никакви правила държава в света. Тя се командва от президент, който, съдейки по истеричните му изказвания тази седмица, е напуснал сферата на рационалното – както са склонни да правят изолираните диктатори, рано или късно. За да бъде ясно: Когато с обявяването на война в четвъртък сутринта той заплаши всеки, „който се опитва да застане на пътя ни“ с „последствия, които никога не сте срещали в историята си“, той ни заплаши с ядрена война.
Ще има време да разсъждаваме върху всички наши минали грешки. Ако, започвайки през 2014 г., бяхме се заели сериозно да помогнем за изграждането на капацитета на Украйна да се защитава, да намалим енергийната зависимост на Европа от Русия, да прочистим финансовите езера от руските мръсни пари, които се изливат около Лондон и да наложим повече санкции на режима на Путин, бихме могли да сме в по-добра ситуация. Но трябва да започнем от там, където сме сега.
В сутрешната мъгла на война, която тепърва започва, виждам четири неща, които Европа и останалата част от Запада трябва да направят. Първо, трябва да осигурим защитата на всеки сантиметър от територията на НАТО, особено на източните граници с Русия, Беларус и Украйна, срещу всички възможни форми на атака, включително кибер и хибридни.
В продължение на 70 години сигурността на западноевропейските страни, включително Великобритания, в крайна сметка зависи от силата на обещанието „един за всички и всички за един“ на член 5 от Договора за НАТО. Харесва ли ви или не, дългогодишната сигурност на Лондон сега е неразривно свързана с тази на естонския град Нарва; тази на Берлин с Бялисток в Полша; тази на Рим с Клуж-Напока в Румъния.
Второ, трябва да предложим цялата подкрепа, която можем, на украинците, освен този, с който надскочим прага, който би вкарал Запада в пряка война с Русия. Тези украинци, които решат да останат и да се съпротивляват, ще се бият с военни и граждански средства, за да защитят свободата на своята страна, като имат всички възможни права по закон и съвест, както и ние за нашите собствени страни.
Неизбежно ограниченият обхват на нашия отговор ще доведе до горчиво разочарование сред тях. Имейлите от украински приятели говорят например за това, че Западът налага зона за забрана за полети, отказвайки украинското въздушно пространство на руските самолети. НАТО няма да направи това. Подобно на чехите през 1938 г., като поляците през 1945 г., като унгарците през 1956 г., украинците ще кажат: „Вие, нашите сънародници европейци, ни изоставихте“.
Но все още има неща, които можем да направим. Можем да продължим да доставяме оръжия, комуникации и друго оборудване на онези, които напълно легитимно се съпротивляват на въоръжена сила с въоръжена сила. Като важно в средносрочен план, ние можем да помогнем на онези, които ще използват добре изпитаните техники на гражданска съпротива срещу руска окупация и всеки опит за налагане на марионетно правителство. Ние също трябва да сме готови да помогнем на много украинци, които ще избягат на запад.
Трето, санкциите, които налагаме на Русия, трябва да надхвърлят това, което вече е подготвено. Освен всеобхватни икономически мерки, трябва да има експулсиране на руснаци по какъвто и да е начин, свързан с режима на Путин. Путин, със своите военни запаси от над 600 милиарда долара и ръка върху газовия кран към Европа, се е подготвил за това, така че на санкциите ще отнеме време, за да имат пълния си ефект.
В крайна сметка ще трябва самите руснаци да се обърнат и да кажат: „Стига. Не в наше име.“ Много от тях, включително носителят на Нобелова награда Дмитрий Муратов, вече изразяват ужаса си от тази война. По същия начин украинската журналистка Наталия Гуманюк писа трогателно за руски журналист, който плаче по телефона с нея, докато руските танкове навлизат. Този ужас само ще се засили, когато труповете на млади руски мъже се върнат в чували за трупове – и когато пълните икономически последствия станат очевидни у дома в Русия. Руснаците са първата и последна жертва на Владимир Путин.
Това ме довежда до последната, жизненоважна точка: трябва да сме подготвени за дълга борба. Ще отнеме години, вероятно десетилетия, за всички последствия от 24 февруари. В краткосрочен план перспективите за Украйна са отчайващо мрачни. Но в този момент мисля за прекрасното заглавие на книга за Унгарската революция от 1956 г.: Победа в поражението.
Почти всички на запад вече се събудиха с факта, че Украйна е европейска страна, атакувана и разчленена от диктатор. Киев днес е град, пълен с журналисти от цял свят. Това преживяване ще оформи техните възгледи за Украйна завинаги. Бяхме забравили, в годините на нашите илюзии след Студената война, че по този начин нациите се записват върху менталната карта на Европа: в кръв, пот и сълзи.
