По магистрала „Хемус“ държавата е платила 71% от цената на целия обект, а е получила като изпълнение 5% от него, заяви финансовият министър Асен Василев.
Според него, с останалите 65% строителните фирми спокойно могат да продължат работа та си по този обект без каквито и да е проблеми.
По тази причина финансовият министър смята, че спирането на плащанията по т.нар. „ин хаус“ поръчки по европейски програми за строителните компании не би трябвало да блокират дейността им.
„Въпреки това в дружеството „Автомагистрали“ сме оставили едни 100 млн. лева, за да може то спокойно да продължи работата си“, каза Василева.
В отговор на жалбите на строителния бизнес, че държавата блокира работата му, като спира плащанията, Василев даде следния пример, който може да се разглежда и като послание към гражданина данъкоплатец. „Представете си, че по договор за ремонт за 1000 лева сте платили 700, а фирмата ви е сложила плочки за 5 лева и ви известява, че не може да продължи работата, защото няма пари. Няма ли да я запитате къде са останалите средства до 700 лева, които сте ѝ платили?“, попита той.
При агенция „Пътна инфраструктура“ има и друг, не по-малко обезпокояващ казус. Нейният годишен бюджет за редовен ремонт на пътищата от близо 370 млн. лева, а възложила дейности за 2,8 млрд. лева.
„Пита се откъде ще дойде разликата между 370 млн. лева и 2.8 млрд. лева за възложени дейности. Според агенцията тя ще бъде покрита от приходите от ТОУ-такси. Но тези приходи към момента са 80 млн. лева. И кой ще плаща останалите?“, попита реторично министъра.
Той уточни, че има договори с фирми от различни браншове за стотици милиони, които са разплатени на 80% и дори на 100%, а предстои тепърва да бъдат изпълнявани.
Василев заяви, че в момента се търсят решения за разсрочване и намаляване на поетите ангажименти за плащания.
Въпреки тези негови обяснения е ясно, че тези поети ангажименти за 2,8 млрд. лева са много сериозен квази дефицит на държавата, който може да нанесе тежък удар върху бюджета и дори да увеличи дълговото бреме, ако тези плащания не бъдат разсрочени за няколко години напред.
Според Василев една от причините за всички тези проблеми с „ин хаус“ поръчките е непълното транспониране на европейските директиви в нашите закони пълната липса на прозрачност при този тип поръчки.
