Вече над две години не сме в състояние да говорим за постигнати резултати. Провал в работата на Смесената българо-македонска комисия по спорните исторически въпроси призна ръководителят й от българска страна проф. Ангел Димитров.
В началото на своето изявление в МВнР Димитров заяви, че му става все по-трудно да информира медиите за работата на смесената българо-македонска комисия. До следобед вчерашния ден проф. Димитров се надявал, че македонските историци да променят нещо в нагласата си, като българската страна отново направила някакви отстъпки и известни компромиси. „Направихме така, че проблемите да бъдат възможни за постигане на съгласие“, посочи Димитров. Вчера обаче се е променило нещо и днес се забелязва „връщане към традиционните за последните 2 години нагласи на нашите колеги“.
До днес до обяд историците от смесената комисия работили върху формулировка на текст за цар Самуил. „Направихме усилие да постигнем съгласие и по този въпрос, но македонските историци отказаха. Малко трудно ще излезем от 10-11 век и не виждам желание от нашите колеги да напуснат собствената интерпретация за историческото време“, каза проф. Ангел Димитров.
Според него вероятно утре македонските историци щели да кажат в Скопие колко били готови да постигнат движение напред, колко били модерни и това бил най-големият проблем – публично се изговарят неща, които нямат нищо общо в съвместната комисия.
„Нашите колеги не могат да допуснат мисълта за обща история, за това, което е заложено в Договора за приятелство и добросъседство. Много ясен индикатор е, че отказват съвместни чествания на исторически личности, които са важни и за двете държави“, обясни Ангел Димитров. Той даде пример с честването на появата на сборника на Братя Миладинови и отказа на Северна Македония за съвместно да отбележим кръглата годишнина от рождението на Гоце Делчев.
Голяма въпросителна било и дали ще завърши темата по Гоце Делчев. „Нашите колеги се страхуват от представянето на нещо биографично, свързано с Гоце Делчев, като се опитват да пренесат цялото отношение от съвременността към миналото. Те изобщо искат да пренебрегнат, че биографичното е траен символ за връзката с миналото.
„Имаме сериозни различия и всичките опити да постигнем някакво развитие и стъпка напред отново се върнаха и застанаха пред една стена на имитация на сериозна дейност“, категоричен бе професорът.
Според него македонските историци нямат желание да имаме обща история. Политическо въздействие има, то е непрекъснато, но нека да не гадаем, коментира Димитров.
В заключение Ангел Димитров заяви, че очаква и от българските, и от македонски историци да уважават историческите критерии, принципи и стандарти.
България може да не подкрепи РСМ за ЕС, ако продължава да поругава историята ни, предупреди проф. Димитров. Отношението на македонските историци и спорните исторически и образователни въпроси и за в бъдеще са аргумент България да не подкрепи РСМ за членството й в ЕС, коментира още той.
„Ако има такива случаи, които могат да бъдат утвърдени, тогава България си запазва правото за сериозна реакция“, заяви проф. Димитров пред News.bg на въпрос дали разрушаването на българските военни гробища в РСМ би могло до червен картон в нашата подкрепа за присъединяването на съседката ни в ЕС.
Той обясни, че опазването и уважението на военните паметници и гробища е дълг на всяко общество и задължение на всяка държава, едно хуманно задължение. За съжаление българските военни гробища и паметници са системно унищожавани още през Югославския период, напомни проф. Димитров.
По думите му още по-тъжно е, че такива случаи на разрушаване на български военни гробища има и след 1989 г. – когато била обявена независимостта на днешната Република Северна Македония. Дали сега се унищожени тези военни гробища проф. Димитров не знае, но очаква да бъде доказано от съществуващата документация и проверки на място. „Струва ми се, че това разрушаване на българските военни гробища в РСМ е направено малко по-рано“, по мнението на професора.
Въпреки всичко трябва да се внимава много с темата и никой да не допуска повече, визирайки РСМ, каквото и да било посегателство върху паметниците и българското културно-историческо наследство, настоя проф. Димитров.
