Законодателната дейност в България в последната една година е възстановила ритъма си на работа, но нивото е незадоволително, затова и се налага непрекъсната поправка на поправката. Макар и не директно в тазгодишното издание на Юридически барометър – гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка състоянието и развитието на правния ред в България – се наложи едно такова сравнение с непрестанния ремонт на жълтите павета, които обграждат сградата на Народното събрание. Макар и вече в Партийния дом, законотворците са пренесли тази практика и там.
21-то издание на Юридически барометър бе представено от декана на юридическия факултет на СУ Даниел Вълчев.
За периода юли-декември 2023 г. в Държавен вестник са обнародвани 70 закона, средно между 11 и 12 месечно. От тях 7 са нови, 51 са законите за изменение и допълнение и 12 са ратификациите. Приети са почти 2 пъти повече закони в сравнение с предходните 6-месечни период – януари-юни 2023 г. Средният брой на приемани закони на шестмесечие от 2010 г. досега е около 60.
Притеснителното е обаче, че на редица от законопроектите в много кратък срок се прави изменение и допълнение повече от един път и то в 6-месечен период. Например: данъчните закони са изменени и допълнени 7 пъти, докато Законът за съдебната власт, Кодексът за застраховането, Законът за обществените поръчки, ДОПК (Данъчно-осигурителният процесуален кодекс), Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване и Законът за корпоративното подоходно облагане са изменени и допълнени повече по 5 пъти.
31 от законите или 72% са изменени още през първата година на обнародването им – например Законът за противодействие на корупцията е обнародван на 6 октомври 2023 г., а през февруари 2024 г. вече е изменен.
По 13 от законите, обект на анализ, има висящи в Народното събрание законопроекти. Осем от тях са внесени непосредствено след края на изследвания период. Така например по Наказателния кодекс има 4 висящи производства.
41% от приетите закони предвиждат всички или отделни техни разпоредби да влязат в сила от деня на обнародването им в Държавен вестник – увеличението е с ¼ спрямо предходните две шестмесечия. Например – Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е престоял в НС 224 дни, но влиза в сила едва от деня на обнародването му.
Проф. Вълчев засегна и темата за конституционния контрол в полето на Конституционния съд. В периода юли-декември 2023 г. КС е постановил общо 5 финални акта – 3 решения и 2 определения за прекратяване на конституционни дела.
Образувани са 10 нови конституционни дела. Заедно с образуваните през първото шестмесечие на годината броят на делата за цялата 2023 г. е 21.
Средната продължителност на делата, по които е постановено решение е много висока – 264 дни.
Проф. Даниел Вълчев не пропусна да направи анализ на няколко по-важни законопроекта, които вече са влезли в сила – на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, ЗИД на Закона за енергетиката – относно либерализиране пазара на електроенергия за крайните битови потребители, ЗИД на Наказателния кодекс – възможност за налагане на глоба в размер на равностойността на МПС, вместо неговото отнемане, Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – относно таксата за пренос на газ, която беше въведена, а впоследствие отменена и ЗИД на Закона за защита от домашното насилие – относно въвеждането на дефиниция за „интимна връзка“ и разширяване приложното поле на закона.
Оценката на проф. Вълчев е, че гореспоменатите законопроекти са били приети на скорост, влезли са в сила след обнародването им в Държавен вестник, а впоследствие се оказало, че отново трябва да бъдат изменени и променени. Изключението е при промените в Конституцията, за които се очаква произнасяне на Конституционния съд.
