По повод доклад на САЩ относно делта варианта на COVID-19, „Ройтерс“ съобщи, че „коронавирусът се разпространява толкова лесно, колкото и варицела„. Интересната аналогия насочи вниманието ни към ваксините, които се прилагат или не се прилагат у нас. Съсредоточени в повишаването на ваксинационното покритие срещу COVID-19, ние забравяме за останалите ваксини – особено за онези, които се поставят в детска възраст, както и за риска от заболявания, които могат да бъдат предотвратени чрез имунизация.
През септември 2020 г. Експертният консултативен съвет по имунопрофилактика към Министерството на здравеопазването взе решението ваксината срещу варицела да бъде включена в задължителния имунизационен календар на Република България и препоръча на здравните власти да предприемат необходимите стъпки за осигуряване на ваксината за българските деца. Българската педиатрична асоциация подкрепи това решение чрез официално становище.
Тази новина бе приета особено радушно от родители из цялата страна, които се надяваха, че с това си действие МЗ ще разреши проблема с едно от най-честите инфекциозни вирусни заболявания в детска възраст. Днес обаче ваксината все още не е част от задължителния имунизационен календар и няма изгледи това да се промени в обозримото бъдеще.
Варицелата – едно от най-честите инфекциозни заболявания сред децата в развитите страни, протича остро и е силно заразна. Характеризира се със специфичен обрив и е установено, че до 80% от контактувалите с вируса развиват болестта. Специалистите напомнят, че инкубационният период трае от 10 до 21 дни, а пациентите са заразни от 1-2 дни преди появата на обрива до около 5-6 дни след изявата му. Статистиката сочи, че случаите на варицела у нас са с най-висок относителен дял в структурата на инфекциозните болести, които са обект на надзор. По данни на Националния център по заразни и паразитни болести и Националния статистически институт за 10-годишен период (от 2010 до 2019 г.) средният процент на заразени с варицела новородени е 41%.
Високата заразност на варицелата създава притеснения у редица родители, що се отнася до техните деца, посещаващи детски градини и ясли. Неведнъж темата за въвеждането на задължителна ваксина срещу варицела е била повдигана от родители, неправителствени организации и институции. Почти една година след приетото решение от Експертния консултативен съвет по имунопрофилактика към МЗ обаче ваксината може да се намери само на свободен пазар, което позволява от нея да се възползват само деца, чиито родители могат да отделят финансови средства, за да я закупят.
Кризата с коронавируса, която е на дневен ред у нас, носи допълнителен риск от пренебрегване на проблема и отлагане на предприемането на конкретни действия в посока неговото решение. Проблемът всъщност е многопластов, защото вирусът на варицелата установява доживотно носителство. Освен риск за здравето на самото дете, заразено с вируса на варицела, заради начина на заразяване могат да се разболеят и родители и възрастни членове на семейството, като за последните това е особено рисково, тъй като същият този вирус причинява и тежкото заболяване херпес зостер.
Наскоро няколко неправителствени организации решиха да насочат вниманието на МЗ към нерешения казус и внесоха официално писмо в министерството с конкретно искане – ваксината срещу варицела да бъде включена в задължителния имунизационен календар. Писмото е внесено от организациите „Национална мрежа за децата“, „Национална мрежа на здравните медиатори“, „Фондация М и М Физио – София“ и „Женско дружество „Екатерина Каравелова“ – Силистра“. Представителите на НПО-тата се надяват, че имунизацията ще стане задължителна от 01.01.2022 г. В писмото си те напомнят, че достъпът до ваксина срещу това толкова често рaзпространено вирусно заболяване сред децата, особено в яслена и предучилищна възраст, все още е само на свободен пазар. Те добавят, че инфекция с вируса поражда не само дискомфорт за децата, но и тежки социо-икономически последствия за държавата. Според тях това се дължи на факта, че грижите за едно болно дете възпрепятстват работния процес на родителите, което от своя страна има преки икономически и социални последици, свързани с отсъствието от работа и изплащането на болнични.
Неправителствените организации се надяват на бързо решение на проблема с варицелата у нас. Те очакват отговор от институциите и отговорните лица, към които са адресирали писмото си – министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор и председателя на „Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти“ (НСЦРЛП).
