Ревизираната версия на Плана за възстановяване и развитие съдържа 57 проекта и 43 реформи, 11 проекта и 7 нови реформи. Общата сума по плана е 12.6 млрд. лв., като се очаква допълнителен импулс. Средствата за България не са под риск и имаме индикации, от ЕК изискват планът да е хубав, а не да бързаме и да получим парите. Това заяви служебният министър Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет.
Той посочи направленията, в които се изискват реформи.
Припомняме, че ревизиранията план бе публикуван за обществено обсъждане на 20 юли.
По същество промените в Плана за развитие, направени от служебното правителство, са – сектор образование, като са надградени проектите, с проект за национален стенд център за обучение на учители; сферата на науката чрез програмата за възстановяване, наука и трансформация, стимулиране на най-иновационните фирми с печат от Европа; програмата за паркове – по цялостно развитие на тези паркове, като има допълнителен лостов ефект, програмата за трансформация – основен стимул за икономическо възстановяване, три отделни фонда, модел на финансови инструменти, за фирмите, които имат възвращаемост, ще получават тази помощ, води се дискусия за безвъзмездната финансова помощ, която е много важна.
В сферата на енергетиката – три нови големи проекта, които да отговорят на критиките и препоръките на ЕК за по-чисти енергийни мощности за зелен преход, в тази сфера има червени линии между България и Европейската комисия, за бъдещото на въглищните региони.
Атанас Пеканов призова да се води дискусия с политическите партии, тъй като се очаква да има последици за регионите.
Голям проблем отпада – проектът за модернизиране на Напоителни системи, тъй като във формата, за която е заложен, той не отговаря на изискванията. Трябва да се докаже, че няма да навреди на околната среда и да носи негативни последици. Тази работа не е била свършена, а не може и сега за кратък период да се върши, отчете министърът.
По думите му трябва да се направи ОВОС, да се извади Фонд компенсация – за модернизация на селското стопанство.
Атанас Пеканов обяви, че се намаляват парите за София, тъй като не бива всичко да се фокусира върху столицата – от 560 млн. лв. са намалени на 360 млн. лв.
Проектът за метрото се запазва, тъй като кметът Йорданка Фандъкова е казала, че най-малкото намаляване би заплашило този проект, затова намалението отива при модернизирането на ВиК системите. Има и два нови проекта в сферата на кибер средата. Бизнес средата също е с два проекта.
Предлага се да се създаде Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи икономисти, които преподават в университети, а заради предизвикателствата на 21 век нямаме тези отговори. Такъв например е гръцкият план, който залегнал в докладите и препоръките на именно такъв съвет.
В сферата на здравеопазването се предвижда – намаляване на средства за саниране на болници и насочване към нова и модерна апаратура, проектът за медицинска въздушна помощ се включва и новата версия на плана.
Относно минималния гарантиран доход – реформите включват промяна на законовата уредба, средствата ще са от националния бюджет, като индексирането ще се случва, като гарантираният доход ще се обвърже с линията на бедността и така ще се променят помощите в тази сфера.
Други реформи – комисия за енергиен преход, енергия от ВЕИ, превантивна грижа и извънболничната помощ в здравеопазването.
Много е важна приемствеността – затова Пеканов отправи апел към политическите партии да обсъдят темата енергетика и върховенство на закона. „Изискват се амбициозни реформи, които ще се случат следващите години„, каза още вицепремиерът.
Не е важно как ще се адресират критиките по отношение на върховенството на закона и трябва да имаме приемственост какво ще се гласува от новото правителство. В сферата на енергетиката трябва да решим как ще оставим нуждата от по-големи амбиции, поясни Атанас Пеканов.
Той призова още да се анализира Планът за възстановяване, да се активира грантовата част от ЕК, да се подаде, а до края на следващата година да се получи и заемната част. Пеканов отправи апел към правителството да мисли в тази посока. Относно заемната част – до 8 млрд. евро може да се поискат, но трябва да се реши, 8 страни са поискали вече така процедура, но само Гърция и Италия са активирали цялата заемна част.
