„Преди почти две години един млад и образован мъж удуши своята съпруга Евгения – моята племенница. Натъпка я в куфар и неговия баща я захвърли надалеч в един водоем“, така депутатът от ИТН Андрей Чорбанов разкри чрез публикация в личния си фейсбук профил, че убитата и намерена в куфар Евгения е била негова племенница.
Постът му е по повод случая с нарязаното с макетен нож 18-годишно момиче в Стара Загора. Обвиняем за нападението ѝ е Георги Георгиев, който категорично отрича да е извършил престъплението.
„Не исках да се включвам в широките коментари по темата за насилието, но бях провокиран от многото мнения на всякакви хора за безумното насилие над младо момиче от човек с претенции за алфа-мъжкар“, започва публикацията си Чорбанов.
Ето какво пише още в нея той:
„Ще започна с това, че днес видях на стената на приятел едно послание, което в резюме гласеше: „Пазете дъщерите си, но по-важно е да възпитате синовете си“.
Да, с това съм напълно съгласен. Защото зад всеки мачо-насилник, който тормози със сила по-слабите от него се крие комплексиран човек с изкривена психика, възпитан в среда, в която това е правило. Днес, когато „джентълменството“ се свежда до нечисти политически споразумения между нечисти хора, това понятие като символ на отношение към околните просто губи почва.
Не, не обвинявайте обществото и училището, че не са формирали в сина ви чувство за уважение към чуждото решение, колкото и да не му харесва. Защото всичко опира до това. Но в нашите страни на Балканите никак не е лесно да се приеме мнението и решението на жена, към която имаме чувство за притежание и собственост.
Аз лично познавам десетки мъже, които работят като луди, за да могат да упражнят финансов контрол и обвързване на половинките си. И ако на тях им хрумне все пак да проявят несъгласие и желание за раздяла – заплахите и реалния тормоз са решенията за всички тези мъже. Как ли са ги възпитавали техните бащи, на какво ли са учили синовете си? Мисля, че ще е честно да разкажа за себе си. Прекарах години с моите баба Здравка и дядо Андрей – никога не ги чух да се карат и да си повишават тон, камо ли нещо повече. Истински приятели бяха, защото това е нещото, което се вижда.
Моят баща също беше такъв – не му е и хрумвало някога да прояви насилие към жена, така ме е възпитавал и мен. Като се замисля – в моя род няма такива хора, които да са насилвали близките си. От своя страна аз уча синовете си на джентълменство – да бъдат честни, коректни и да си тръгнат ако нещо не им харесва. Просто да си тръгнат, без да отмъщават, наказват, връщат и каквото там се сетите. През живота си съм бил предаван от много мъже и жени – някои от тях такива, които наричаме най-близки. Винаги съм можел да си отмъстя жестоко на всички и никога не съм го правил.
Тези хора просто умряха за мен, няма ги в живота ми. Наказал съм ги със забрава и презрение, не с отмъщение. На това уча и тримата ми сина – вече трима млади пълнолетни мъже. И тримата имат силно национално чувство, което не опира до татуировки по тялото и фланелка с надпис „България на три морета“. Моите момчета учат в Български университет и се надявам да работят за страната си. Но три пъти повече се надявам да бъдат добри мъже и да запазят семейното достойнство по начин, по който са го спазвали моите прадеди.
Мястото на бащата е невероятно важно във формирането на психиката на един млад мъж. Преди почти две години един млад и образован мъж удуши своята съпруга Евгения – моята племенница. Натъпка я в куфар и неговия баща я захвърли надалеч в един водоем. Да, именно баща му. Нещо повече – той е посъветвал сина си какво точно да направи, за да я убие. Какво може да очаквате от един син, възпитан от такъв баща. Генетиката, уважаеми, тя е най-важния компонент във всичко.
Ще завърша с призив към всеки баща – възпитавайте синовете си, за да бъдат добри мъже, а не отрепки.
Вие сте отговорни в най-голяма степен за това, което те ще си изградят за света наоколо. Защото синовете ви са вашата проекция, вашите отношения и поведение“, пише още Чорбанов.
