В средата на годината независимо от всички предизвикателства, служебното правителство успя да балансира бюджета без да увеличава дълговото бреме. Според Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2021 г. да бъде положително в размер на около 82 млн. лева.
Припомняме, че през май КФП бе на дефицит от 140.6 млн. лева.
От Министерството на финансите уточняват, че подобрението на бюджетната позиция през месец юни се дължи основно на по-високите постъпления във връзка с променените крайни срокове от 31 март на 30 юни 2021 г. за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Положително влияние върху приходите оказва и продължаващото подобрение при постъпленията в частта на косвените данъци, социално и здравноосигурителните приходи и други.
Продължава тенденцията за нарастване на постъпленията от данъка върху доходите на лицата наети по трудов договор. Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 720 млн. лв. (51,9 % от годишния разчет), като спрямо първото полугодие на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 3,3 млрд. лева. Данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. Значителен ръст на месечна база спрямо същия месец на предходната година се отчита при приходите от корпоративни данъци, ДДС, акцизи, ДДФЛ, осигурителни вноски и други.
От данните на Министерството на финансите може да се направи заключението, че това увеличение до голяма степен е резултат от предприетото от последното правителство на Борисов увеличението на възнагражденията в държавния и общински сектор.
Но докато за лекари и учители този ръст е не само оправдан, но и стратегически необходим, то за останалите чиновници това си бе чиста проба разхищение. Да, то има отражение върху ръста на данъчните и осигурителни приходи, но този ръст едва ли покрива разходите, които са направени и предстоят да се направят за покриване на поетите ангажименти за възнаграждение.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 638 млн. лв., което е 46,9 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева.
„Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 година“, пише в доклада на Министерството на финансите.
Тук ще добавим, че тези разходи щяха да бъдат и по-големи ако служебното правителство не бе изгребало около 600 млн. лева от средствата, които бюджета бе заделил за възнаграждения по незаети щатни бройки в държавната администрация. Тези иззети от въпросния специфичен бюджетен буфер милиони, бяха използвани предимно за финансиране на плащането на добавката от 50 лева към пенсиите, за която правителството на Борисов не бе осигурило целеви пари за след март 2021-а.
И стигаме отново до въпроса доколко оправдан е този разход за допълнителните 50 лева, който се прави в условия на остър недостиг на ресурси за бързо съживяване на икономиката и се дава на граждани, чиито доходи (пенсиите) не са пострадали (намалели) от кризата. Ако тази мярка не бе съществувала в бюджета щяха да останат над 1.2 млрд. лева, които да бъдат насочени за здравеопазване, за подпомагане на бизнеса и/или с тях да се намали дефицита. Защото буферите се изчерпват, а разходите не само няма да намалеят, а има опасност да се увеличат.
В подкрепа на написаното до тук е важно е да се разгледа информацията по елементи на разходите, която дава финансовото ведомство. В нея се казва, че най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 630 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година.
Ако тази мярка с петдесетте лева се запази или се трансформира, в актуализация на пенсиите, до края на годината ни очакват още поне 630 млн. лева разходи по това перо. А тези пари могат да бъдат спестени и да се насочат към здравния сектор, който да се подготви за евентуална есенно зимна вълна на пандемията. Защото от данните на Министерството на финансите за първото полугодие се вижда, че напълно логично здравеопазването е другия голям източник на ръст на разходите
„В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други“, пише в доклада на Министерството на финансите.
При нова COVID вълна, разбираемо ще се стигне и до ново затваряне на сектори от икономиката и тогава ще трябва пак да бъдат активиране добре познатите ни мерки за подкрепа на бизнеса като мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. А за тях също е нужно финансиране и то финансиране с горещи пари.
