Камарата на следователите излезе с позиция относно текущите законодателни процеси, които „засягат устоите на правовата държава и биха заличили постигнатия от напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред“.
Според съсловната магистратска организация внесените от 45-ото Народно събрание предложения за законодателни изменения нарушават принципа за разделение на властите и в частност – независимостта на съдебната власт. Те посочват, че вносителите на законопроектите от „Демократична България“ са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция от 1971г., а именно за реда за избор на главен прокурор.
Внесеният законопроект предвижда, че обвинител №1 се назначава и освобождава от президента по предложение на Народното събрание. По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган, посочва се в становището.
Според Камарата на следователите политическа намеса в съдебната власт и в частност – в работата на прокуратурата, са и внесените предложения за изменение и допълнение на Конституцията, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Това също нарушавало принципа на разделение на властите и се създавали условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани.
Кариерното развитие не само на следователите, но и на другите магистрати, би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила, категорични са от организацията.
Според тях внесените предложения за изменения в Закона за съдебната власт също биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Причината е, че предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност.
Също с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс се предлага закриването на специализираните органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, както и Апелативна специализирана прокуратура. От Камарата изтъкват, че от създаването на тези органи през 2012 г. са постигнали много сериозни резултати – били са повдигнати обвинения спрямо действащи министри за проявена умишлена безстопанственост в особено големи размери, заместник-министри за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други. Освен това са били повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група и на едни от най-богатите български граждани – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. В края на 2019 г. е отчетено, че по уведомления на прокуратурата КПКОНПИ е „замразила“ имущество на стойност около 3 млрд. лв. и в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, образувани през 2020 г.
На практика внесените от народните представители законопроекти кореспондират с интересите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по дела на Специализирания наказателен съд или обвиняеми по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура, посочва се в становището.
Относно внесената законодателна промяна в Наказателно-процесуалния кодекс за възстановяване на предходната правна уредба на глава XXVI от него, уреждаща производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му в качеството на обвиняем – 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи, следователите посочват, че считат тези законодателни изменения за необосновани и че също защитават интересите на част от гореспоменатите обвиняеми.
Последната група предложени законодателни изменения, на които от Камарата обръщат внимание, са свързани с функционирането на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Според тях внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между прокуратурата и КПКОНПИ.
Следователите са обезпокоени от „реалната опасност да бъдат засегнати интересите на българските граждани чрез нарушаване принципа на правовата държава, но и с оглед съществуващия риск да бъде заличен напредъкът на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред“. За тези обстоятелства те ще уведомят Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на ЕС, на САЩ и Великобритания.
