Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката и народен представител.
– Четири сюжета от енергетиката предопределят разговора ни в това издание: предстоящата либерализация на цената на тока, парламентарното задължение финансовият министър Асен Василев да върне взетите от него 1 млрд. лв. във фонд “Сигурност“ на енергийната система, одобреното в парламентарната комисия споразумение със САЩ за АЕЦ “Козлодуй“ и подкрепата на Урсула фон дер Лайен за удължаването на експлоатацията на ядрените централи. По какъв начин тези сюжети са свързани помежду си? Наш гост е бившият заместник-министърът на икономиката и енергетиката и народен представител Явор Куюмджиев. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, г-н Куюмджиев.
– Благодаря за поканата, само че бивш народен представител.
– Разбира се, бивш, да. Но сега пък сте енергиен експерт. Предлагам ви да започнем с либерализацията на пазара за цената на ток за домакинствата. От БСП внасят закон за нейното отлагане, вместо от 1 юли, тя да влезе в сила след 1 година. Според тях, това ще доведе до оскъпяване на тока до 20% и стотици хиляди семейства няма да поемат ценовия удар. Според експерти, нищо страшно няма да се случи със сметките за ток и те няма да се различават от сегашните. Защото разликата в изкупната цена на произведения ток и регулираната цена ще се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Къде е истината?
– Всеки казва частица от истината. Може би трябва да се опитаме да разясним на драгите слушатели каква е картинката. От 1 юли се освобождава пазарът на едро за ЕРП-та, тоест, нашите доставчици на ток. Ние не излизаме на пазара като граждани, излизат т.нар. ЕРП-та – електро-снабдителни предприятия или по-точно техните търговци. Което означава следното: ако цената на електричеството на 1 юли е по-висока от пазарната, имам предвид регулираната, няма да има проблем. Тъй като регулираната цена остава, в момента тя е 15 стотинки за киловатчас. Да предположим, че цената на пазара ще бъде 14 стотинки за киловатчас – така няма никакъв проблем да възникне за никой. Проблемът може да възникне, ако цената на свободния пазар е по-висока от регулираната. В такъв случай това би означавало, че ЕРП-та примерно купуват тока за 18 стотинки на киловатчас и трябва да ни го продадат на нас за 15 стотинки на киловатчас. Тогава тези 3 стотинки някой трябва да ги възмезди на ЕРП-то, тъй като то не може да работи на загуба, логично е. По закона са предвидили, че тази загуба се компенсира от така наречения Фонд за сигурност на електроенергийната система. Този фонд сам по себе си има два източника на приходи – единият е продажбата на въглеродните емисии, които държавата ни получава от Брюксел, другият му източник на приходи е 5% такса отговорност към обществото от всички производители на електроенергия в страната. И тези двата източника в момента са силно намалели и са много далеч по-ниски от прогнозираните от Министерството на финансите в края на миналата година. Цената на тон въглеродни емисии от около 100 евро се срина на 50, цената на електричеството се подвизава някъде около 140-150 лв. на мегават час, тоест, Фондът пари няма. Затова казвам, че няма пари, за да покрие тези разлики, ако възникнат. Защото на Фонда лежат няколко ангажимента: първото е да плаща компенсациите на американските ТЕЦ-ве. Хайде, единият вече излезе от мрежата, но другият продължава да работи. Плащат разликите на цената към бизнеса. Също така от там се поемат и договорите за дългосрочно изкупуване на първите ВЕИ-та, които бяха присъединени 2008-2012 г. Така че Фондът има много разходи, малко приходи. Според г-н Добрев, приходите ще бъдат 1 милиард по-малко, отколкото са разходите, там 1 милиард липсва. И сега, това е също вярно. Затова казвам, че всичко е частично вярно. В крайна сметка от 1 юли, ако цената пазарната е по-висока от регулираната, ще възникне много голям проблем: кой ще компенсира разходите на ЕРП-та. Ако цената е по-ниска, нищо няма да се случи. И третото нещо, което е може би също важно, че цената на електричеството е така или иначе вече увеличена. Защото по същия този закон отмениха ролята на КЕВР да регулира цената на регулирания пазар, в момента тя се определя от правителството. Правителството взе решение преди няколко седмици, че от 1 юли цената на електричеството се вдига с 5% и отпада нощната тарифа, което би означавало за всеки от нас приблизително по 7-8 лв. повече на месец сметка за ток. Това са горе-долу фактите.
– От това, което казахте, възникват няколко въпроса. Финансовият риск явно се премества от НЕК към разпределителните дружества, към ЕРП-та, които трябва да купуват електроенергията за домакинствата на борсата. Известно ли е с какви средства те разполагат, които да вложат така, че да не се увеличи цената за домакинствата? Има ли такива разчети? Някой знае ли ги?
– Ако ги има, те трябва да са си ги направили сами. Това си е тяхно задължение и тяхна работа, както се казва. Вероятно те ще имат някакъв финансов риск, но той не е толкова голям. То това не би трябвало да доведе до повишаване на цената от този проблем. Повишаването на цената може да дойде от липсата на пари във Фонда, това е най-големият риск. И затова вие в анонса си казахте, че имате един друг въпрос за обсъждане с този милиард, който парламентът реши. Ето точно този милиард е ключовият.
– Да, имам още 1-2 въпроса и ще стигнем до милиарда. Министерският съвет не трябва ли да определи фиксирана тарифа? Обаче в тази политическа криза кой Министерски съвет и кога ще го направи?
– Ама те го направиха вече преди няколко седмици, аз го казах. Увеличиха цената на тока с 5% и премахнаха нощната тарифа.
– И това е фиксираната тарифа?
– Това е фиксираната цена, да.
– И още един въпрос, за който също имам питане. Има ли ясни формули, как ще бъде изчислявана цената на тока, която всяко домакинство ще плаща?
– Не. Не.
– Тоест, аз мога ли да знам, какво ще плащам, въз основа на това, което съм потребила?
– Да, вашето потребление е както досега. Досега цената беше 14,8 стотинки, говоря за ЕРП Запад, защото не ги помня наизуст другите, просто трябва да ги погледна. 14,8 стотинки беше за ЕРП Запад за килвоватчас дневна тарифа. Нощната беше 7,2 стотинки, мисля. Сега нощната тарифа отпада, няма да има нощна тарифа, а тези 14,8 стотинки вдигат с 5%, което означава, че ще стане 15,3 стотинки. Нищо друго не се променя за гражданите до 1 януари 2026 г. Тогава вече ще влезем в една друга хипотеза, но да не разводняваме темата.
– Стигаме до втория сюжет в енергетиката, за който вече и вие говорихте: Асен Василев да върне взетите от него 1 млрд. лв. във Фонд “Сигурност на електроенергийната система“. Обаче оказва се, ако слушаме парламентарния дебат, че голяма част от тези пари са похарчени да покриват дефицита на министъра. Това как ще се случи, как той ще върне тези пари, за което го задължи парламента, ако се окаже, че буквално тези дни г-н Василев вече няма да е министър?
– То това не е енергиен въпрос, това е финансов въпрос. В такива случаи очевидно се прибягва към взимане на нов заем. Или този въпрос не се решава, остава си така да си виси и се надяваме цената на свободния пазар да бъде по-ниска от регулираната, така че на ЕРП-та да не възникне нужда да им се доплащат разликите. Това са двете хипотези, трета хипотеза няма. Сега всъщност, третата хипотеза, извинявам се, е цената да бъде по-висока, тогава ще изпаднем в тежка криза, която ще бъде прехвърлена върху ЕРП-та.
– И с какво ще се компенсира крайната цена на битовите потребители? ЕРП-та ли ще си извадят парите от джоба или ще теглим поредният заем?
– Ако цената на свободния пазар е по-висока от регулираната цена, тези липсващи средства трябва да бъдат покрити. На първия етап ще ги покрият ЕРП-та, но те не могат да ги покриват вечно, те могат да издържат 2-3 седмици, месец. След това държавата трябва да им възстанови тези средства, тези загуби, защото те възникват от приет от държавата закон. Така че трябва да им възстановят парите. А откъде ще вземат те парите, трябва да питаме в Министерството на финансите който и да е министър.
– Г-н Куюмджиев, защо възникна този казус?
– Защото се направи по много неграмотен начин. Факт е, че ние сме последната държава в ЕС, която има все още регулиран пазар. Факт е, че наличието на този регулиран пазар предпази нашите граждани по времето на 2022 г. на енергийната криза от колосални цени. В смисъл, хората в България не усетиха кризата по този начин, по който всички останали граждани на Европа. В някои държави се стигна от сметка 20-30 евро средно месечно да имат сметки от 500-600-700 евро на месец и хората наистина изпитаха огромни затруднения. Но като цяло това е политиката и крайната цел е навсякъде да има свободен пазар. Общата презумпция е, че свободният пазар ще регулира цените в посока надолу. Аз съм скептичен по тази тема, но пак да не разводняваме. Та това нямаше как да се отложи още. Ние го отлагаме вече 10 години. Започна наказателна процедура в Брюксел срещу България за невъвеждането на свободни пазари и т.н. Но пак казвам, нямаше как да се избегне, но беше направено много неграмотно. Не можеш да правиш такива резки движения от средата на годината. Не можеш да ги правиш, когато не си предприел стратегия за енергийно бедните и как ще ги подпомагаш. Не можеш да го правиш като прехвърляш проблема върху частни предприятия, а ти бягаш като все едно “ни лук ял, ни лук мирисал“, а всъщност ти си забъркал цялата каша. Това е отговорът ми.
– И явно този, който е забъркал кашата, пак ще си излезе сух от водата. Така ли?
– Така излиза, да. Защото за съжаление, аз винаги много отдавна го говоря, че трябва да се въведе някаква форма на лична отговорност за взимането на такива безумни решения. Но това едва ли ще се случи, защото те обикновено ги взимат скрити зад колективен орган, дали ще е Министерски съвет, дали ще е Народно събрание или някой друг. Но това е положението, в крайна сметка ние винаги ще си плащаме за грешките на тези, които ни управляват.
– Да преминем към следващите теми. Комисията по енергетика одобри споразумението със САЩ за АЕЦ “Козлодуй“ за сътрудничество по проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ и Ядрената програма за граждански цели на България. Тоест, да бъде осъществено сътрудничество със САЩ за изграждане на Седми и Осми блок на АЕЦ “Козлодуй“, както ни го обясняват. Това обаче, как ще се съвмести с другото решение на парламента от 23 февруари, с което задължава до 15 април АЕЦ “Козлодуй“ да започне, проведе и приключи преговорите с “Хюндай“ за изграждане на новите блокове Седем и Осем в ядрената централа?
– Тук пак, поради неграмотност вероятно, искрено се надявам да не е от зла умисъл, се направи поредица от грешки и се забърка голяма каша. Обикновено инвестиционният процес в атомната енергетика върви по обратен път. Както го направиха например, и в момента го правят чехите. Както го направихме ние през 2006 г. Първо се започва обширна обществена дискусия, в която да влизат всички специалисти, които разбират от темата и се избира технология. Технологиите за производство на електроенергия от атомни ректори са няколко в света. Най-разпространената, разбира се, е тази, която е в “Козлодуй“. Тя има няколко адепта, в смисъл руското наименование на тази технология е ВВР, на американското е PWR, на французите е ЕPR и т.н. Но принципът е един и същ – вода под налягане. Загрява се много вода в реактора и тази вода, условно казано, върти турбините, които правят тока. Разликата е, кой какъв подход има към имплементирането на тази технология. Така че примерно, хайде да говорим за по-съвременните времена, чехите си избраха вода под налягане и изпратиха покани на всички по света, които могат да правят такива атомни централи, без руснаците, по разбираеми причини. Явиха се три компании – корейската, френската и американската. След което се обявява търг за избор на изпълнител по определена вече технология. Всички те си подадоха офертите и след разглеждането им от определената комисия, назначена от правителството на Чехия, “Уестингхаус“ бяха отстранени. Бяха отстранени, защото не можаха да подадат оферта с ясна цена, ясни срокове за изпълнение. И останаха в търга корейците и французите. У нас всичко се случи на обратно, ние директно си избрахме американците, без изобщо да се предвидят предишните стъпки. От там нататък започва следващият проблем. “Уестингхаус“ като компания, много дълбоко ги уважавам, но те не могат да строят атомни централи. Те през последните 35 години имат един-единствен опит, който свърши плачевно, защото два пъти фалираха по време на строителството на една атомна централа в Джорджия, в Щатите. И затова те миналата година и по-миналата година подписаха две принципни споразумения с две глобални компании: едната “Бестел“- американска компания, другата е “Хюндай“ – корейска компания, които да строят централи по тяхната технология. “Уестингхаус“ в случая е само собственик и имплементатор на собствената си технология. Самото строителство трябва да се извършва от някой друг, защото те не могат. От тук възникна и следващата драма. Доколкото има публична информация, предприятието АЕЦ “Козлодуй-Нови мощности“, на което е възложено да развива проекта, беше провело някакъв търг. В който се бяха явили, ако не ме лъже паметта, четири компании. Едната е “Бестел“, другата е “Хюндай“ и още две китайски компании. След провеждането на този минитърг, квази търг, препитване, не знам как да го наречем, това предприятие излиза със становище, че единственият, който е способен да построи това нещо, е “Хюндай“. От там обаче ПП скочиха като ужилени и казаха, защо само “Хюндай“, а не и “Бестел“. И се опитаха да го прекарат през парламента да има и “Бестел“. Само че тук започна много, така как да кажа, да намирисва на развалени яйца. В смисъл “Бестел“ нямат абсолютно никакъв опит за строителство на атомни централи, никакъв, никога не са строили. “Хюндай“ по собствена технология са построили половината реактори в Южна Корея и най-последното им постижение е АЕЦ “Барака“ в Обединените арабски емирства. Аз адмирирам решението на “Нови мощности“, че е избран може би най-добрият и единственият в този конкретен случай възможен изпълнител. А от там нататък защо парламентът се меси в работата на предприятието и им възлага мениджърски задачи, които те няма как да изпълнят, не разбирам. Може би е някаква парламентарна игра. Едните отмъщават на другите, че не им пуснаха техните приятели в процедурата? Предполагам, не знам.
– Е добре, сега кой на практика ще строи тези реактори, след като от една страна имаме вече гласувано от Комисията по енергетика в парламента споразумение със САЩ за изграждане на тези мощности. От друга страна АЕЦ “Козлодуй-Нови мощности“ са си избрали “Хюндай“. Кой строи в крайна сметка?
– Няма промяна в това. “Хюндай“ ще строи по технологията на “Уестингхаус“. Аз казах, че “Уестингхаус“ преди година подписаха стратегическо споразумение с “Хюндай“ да строи с техни реактори. Няма никакво противоречие, всичко е точно. Въпросът е, че доколкото така се оформя в мен усещането, че никой не разбира точно, какво правят и то се случва от само себе си. А иначе междуправителственото споразумение между България и САЩ е необходимо условие, за да може американската Ексим банк експорт-импортна банка да отпусне съответните кредити на “Уестингхаус“, за да може пък той да плати на “Хюндай“ да може да им правят реакторите. Горе-долу така, много опростено, разбира се, то е по-сложно.
– Питам се, защо това не бе обяснено на обществеността? Защо нямаше информация?
– Кой да го обясни? Извинявайте, нали вие интервюирате мен, но аз задавам риторичен въпрос – кой да го обясни? Кой от тези хора там, дето взимат тези решения, разбира от това? Никой.
– В Брюксел, още един въпрос по тези централи, на срещата на върха за ядрената енергия председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подкрепи удължаването на експлоатацията на ядрените централи, защото “то може да помогне за постигането на климатичните цели“. Какво означава тази новина за България? И сега ли узря Европейската комисия, че ядрената енергетика е чиста?
– На последния ви въпрос, вторият всъщност отговорът е да, най-накрая узряха. Дълги години се поддаваха на влиянието на зелените екстремисти, които казваха: “Нито атомни централи, нито въглищни централи. Само дъжд, вода, слънце и вятър“. За което обаче ние повтаряме от години, че няма как енергетиката на Европа и на България в частност да работи само с възобновяеми източници. Трябва някакъв постоянен източник на електроенергия. Окей, нека не са въглищата, но като не са въглищата, единственото, което остава, е атомната енергетика. И в този процес, сега малко ще се изфукам, още през 2009 г., когато бях в министерството, с моите колеги от Словакия, Чехия и Унгария стартирахме първите разговори по така наречения “Ядрен клуб на Европа“. И ходихме в Брюксел при тогавашния шеф на Генерална дирекция “Енерджи“, той се казваше Ристори, италианец. Водихме дълги преговори и той тогава каза: “Забравете, това никога няма да се случи“. Да, 15 години по-късно очевидно е никога, но се случи. А от друга страна за България какво може да означава това? Ами ако има някакви умни хора, мислещи, да седнат да напишат един проект. И да отидат в Брюксел и да поискат финансиране частично за новите блокове в “Козлодуй“. Защото част от това решение е, че ще се дадат 400 млрд. евро за грантови схеми при строежи на нови атомни централи. Така че очакваната цена от минимум 30 млрд. лева за двата нови блока, може и повече да са, засега никой не знае. Много голяма част от тези пари могат да дойдат точно по тази програма. Така че да се стягат и да ходят в Брюксел.
– Тоест, да пишат проект най-напред, което е по-важното и тогава. Иначе до Брюксел…
– Да. Да намерят някой, който да им го напише, защото те не могат.
– Вие бяхте един от привържениците за изграждането на АЕЦ “Белене“, сега в тази нова ситуация какво ще стане? Ще се възобновят ли разговорите за централата?
– Аз продължавам да бъда привърженик за “Белене“, но аз винаги съм бил привърженик и на два нови блока в “Козлодуй“. Българската енергетика и енергетиката въобще на Източна Европа има вопиюща нужда от 4 нови блока. Румънците ще построят, турците ще построят и въпреки това няма да стигне. И ние, според мен, допуснахме поредната грешка. Досега трябваше да сме си построили “Белене“, докато беше още възможно. И сега вече да си имаме четири атомни блока и спокойно, без да бързаме, да си развиваме Седми и Осми блок на “Козлодуй“. Сега пак обратно, нагоре с краката е всичко. Имаме 3,5 млрд инвестиции в “Белене“, стои цялото оборудване за двата първи контура, а ние започваме нови два блока с друга технология. Което означава нови хора, които да се обучават наново. Въобще, всичко това можеше да бъде избегнато, но уви. Пак казвам, най-добрата новина е, че все пак България няма да изпадне от клуба на ядрените държави. Защото ние докато 30 години и повече 35 години се помотваме и не правим нищо, тоест, затваряме атомни блокове, в атомната енергетика влязоха държави като Беларус, Бангладеш, ОАЕ, Египет започва строителство на атомна централа, кой ли не, Виетнам. А ние затваряме блокове.
– И на финала следва въпросът, вие май ми подсказвате и отговора, но аз ще ви го задам, защото този въпрос ми послужи като тема за разговора. По какъв начин са свързани помежду си либерализацията на цената на тока, изпразненият Фонд за сигурност на електроенергийната система, одобреното споразумение със САЩ за АЕЦ “Козлодуй“ и призива на Фон дер Лайен за удължаване живота на ядрените централи?
– Ами малко може би неочакван отговор ще ви дам. Адски богата държава сме. След като можем да си позволим само в областта на енергетиката да загробим 3,5 милиарда в един проект, който не го завършваме. След като можем 1,5 млрд вече да вложим в нови мощности, които не е ясно кога и как ще бъдат възвърнати, защото няма дори и икономически анализ от нуждата, нуждата е ясна от цената и рентабилността на новите блокове в “Козлодуй“, но ние влагаме пари. След като 2022 г. отнехме от енергетиката 8 млрд евро и ги раздадохме на кой ли не, очевидно сме много богата държава. Но всички тези сметки, накрая ги плащаме ние, хората. Това е отговорът.
– Много благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
– И аз ви благодаря. Хубав ден.
– Добър да бъде и за вас. Гостува ни бившият заместник-министър на икономиката и енергетиката и бивш народен представител Явор Куюмджиев.
Източник: www.focus-news.net
