Руският президент Владимир Путин произнесе реч вчера преди подписването на договорите за присъединяване на окупираните украински територии към Русия.
Путин твърди, че жителите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР и частично окупираните Херсонска и Запорожка област са изразили волята си на „референдуми“. Украйна и западните страни смятат, че „референдумите“ са фикция, чиято цел е да се анексират чужди територии.
Руската редакция на BBC обобщава мнения на политически анализатора, които са слушали речта на руския президент вчера.
В нея експертите отбелязват засилващата се политика на самоизолация на Москва от останалия свят.
Путин отдели непропорционално много време за критики към Запада – много повече, отколкото в речта преди анексирането на Крим, забелязаха мнозина, които сега са слушали речта на Путин. През 2014 г. той се фокусира върху историята на Крим и се опитва да обоснове историческата принадлежност на полуострова към Русия.
В речта си сега, 2022 г, Путин спомена „референдумите“ в завзетите територии само в началото, а по-голямата част от останалата 36-минутна реч посвети на конфронтацията със Запада. По-специално той твърди, че Западът иска да използва богатството на Русия и други страни за свои цели.
„Подобно явно преминаване на Путин към класическия „антиколониален дискурс“ поставя Русия в позицията на страна от третия свят„, казва политологът Абас Галиамов. Буквално всичко, което сега казва руският президент, е повтаряно от десетилетия от политици в Уганда, Гана, Либия, Ирак и други „напреднали“ държави на планетата.
Русия се движи към „идеологизирана автаркия„, казва и икономистът Андрей Мовчан – затворена, самовъзпроизвеждаща се общност с минимална зависимост от външния свят.
Решения като анексирането на украински територии са доказателство, че Русия все повече се контролира от „класата на властта“, смята той: „Става дума за една плътно и строго организирана държава, затворена от останалия свят и в конфронтация със западния свят.“
„Путин се превръща в геополитическия Навални, който се опитва да организира цветна революция срещу САЩ„, шегува се политологът Татяна Станоева в канала си в Telegram.
Антропологът Александра Архипова оценява речта на Путин от гледна точка на страховете, които той възпроизвежда. „Тези страхове от речта на президента всъщност не са по-различни от страховете на Мария Петровна, 74-годишна, с висше образование, от четвъртия вход на село Годукино„, твърди тя. Тази картина на света не се различава много от апокалиптичната картина, описана преди около 1900 години от някой си Йоан Богослов; само че „агентите на Запада“ трябва да се заменят със „слугите на Антихриста“.
„Именно такъв вид конспирации създават колективна идентичност и Маря Ивановна се чувства на една вълна с Владимир Владимирович“, пише Архипова.
„Ние завзехме териториите, предлагаме мир„
Според Абас Галиамов единственото значимо нещо в речта на Путин е била фразата, че Русия предлага незабавно да прекрати военните действия и да се върне на масата за преговори.
Москва обаче няма да постави под въпрос „избора на народа на Донбас“. И ще го защитава „с всички налични сили“. Накратко казано, това е нещо като: ние ви отнехме територии, предлагаме ви мир“, преразказва той предложението си Путин.
Киев е готов за диалог с Москва, но с друг руски президент, а не с Путин, отговори украинският президент Володимир Зеленски. След речта на Путин той обяви, че Украйна ще кандидатства за ускорено членство в НАТО.
Галиамов припомни, че след бързата контраофанзива в Харковска област украинската армия сега провежда атака в Донбас, опитвайки се да затвори пръстена около ключовия град Лиман, където руската групировка е застрашена от обкръжаване.
„Путин не воюва с Украйна, той не воюва дори и с НАТО. Той е във война с реалността„, подсмихва се Галямов.
Нито един от четирите региона, които Русия възнамерява да анексира, не се контролира изцяло от руската армия. „Тъй като и четирите единици са приети в недостатъчно освободена (недостатъчно окупирана) форма, това е обявяване на продължаване на конвенционалните военни действия, ако ултиматумът не бъде спазен„, пише политологът Александър Баунов.
Баунов обръща внимание и на аргументацията на Путин, че САЩ са хвърлили атомна бомба върху Хирошима и Нагасаки без военна необходимост и са „създали прецедент“. „Познайте за кого е прецедентът. Тук е Русия и военната необходимост е възникнала или може да възникне„, оценява анализаторът новата ядрена реторика на руския президент.
Привържениците на Путин очаквано аплодираха президента. „Русия! Майка! Благодаря ти, Родино“, написа главният редактор на RT Маргарита Симонян в канала си в Telegram. Сега целият свят ни наблюдава, всички народи, които все още не могат да се отърват от оковите на колониализма, диктата и фашизма на „колективния Запад“. Последният път на СССР се гледаше по този начин – с надежда и вяра. Не се получи. Този път нямаме право на загуба.
