Северноатлантическият алианс в продължение на много години отчита територията на Финландия и Швеция при военното планиране за придвижване на изток. Това заяви във вторник руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ТАСС.
„И Финландия, и Швеция, и други неутрални държави участват във военни учения на НАТО от много години, НАТО взема предвид тяхната територия при военното си планиране за придвижване на изток. Следователно в този смисъл вероятно няма да има голяма разлика ( във връзка с влизането им в НАТО – бел. ТАСС) „, каза министърът.
Лавров подчерта, че Москва не вижда нужда Финландия и Швеция да се притесняват за тяхната сигурност. „Затова виждаме в тяхното решение, за което вероятно беше активно лобирано от Вашингтон и НАТО, само геополитически ход, отново в контекста на сдържане на Руската федерация, в контекста на прилагане на плана на НАТО за разширяване на действията си в Арктическия регион,“ добави той.
„Между другото, финландският президент и финландските посланици навсякъде казват, че Финландия не вижда никакви заплахи от Руската федерация, а присъединяването към НАТО се дължи просто на промяна в ситуацията със сигурността в Европа. Тук няма логика„, продължи той.
„Ако не виждаш заплахи от Руската федерация, а ситуацията със сигурността, според НАТО, се променя, „защото Русия е агресивна“, не е много коректно да се говори така„.
В тази връзка Русия ще наблюдава как НАТО използва територията на Финландия и Швеция и ще „прави свои собствени изводи„, каза Лавров. „Но самият ЕС, в условия, когато Германия е загубила независимостта си, когато Франция неуспешно се опитва да прокара тезата за стратегическа автономия, вече се слива с НАТО на практика, вече дори по отношение на членството„, заключи той.
Решението Швеция да кандидатства за членство в Северноатлантическия алианс беше взето в понеделник от правителството на кралството. Днес то бе подписано. Дискусията за присъединяването на Финландия към НАТО се активизира в началото на април. Мнозинството от членовете на парламента на тази страна се изказаха в подкрепа на присъединяването й към Алианса.
Докато повечето членки на НАТО се стремят да приветстват двете страни възможно най-бързо, Турция потенциално усложни присъединяването им, като заяви, че не може да им позволи да станат членове поради предполагаемото им бездействие срещу прогонените кюрдски екстремисти.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че пътят на двете скандинавски страни към НАТО ще бъде всичко друго, но не и гладък. Всичките 30 настоящи страни от НАТО трябва да се съгласят да отворят вратата за нови членове. Той обвини двете скандинавски страни, че отказват да екстрадират „терористи“, издирвани от страната му.
