Прокуратурата на Република България изразява разбирането си, че взаимодействието между институциите в рамките на техните правомощия е единствената гаранция за защита на правата и законните интереси на българските граждани. Това заявяват тази сутрин в позиция от прокуратурата във връзка с получените писма-покана до главния прокурор от Временната комисия в 46-ото Народно събрание за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията.
Последната покана е получена на 12.08.2021 г. и е подписана от председателя на комисията Николай Хаджигенов, а от прокуратурата напомнят, че такива отговори са давани вече не веднъж от институцията. Според прокуратурата явяването на главния прокурор във Временната комисия би представлявало нарушение на Конституцията на Република България и на законодателството на страната.
В писмата от НС се отправяло искане главният прокурор Иван Гешев да предостави на парламентарната комисия „всички данни за образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани„, материали от конкретни досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура, включително събрани чрез специални разузнавателни средства и класифицирани по съответния ред. На това от прокуратурата отговарят с обяснение на конституционните правомощия на главния прокурор, уредени в чл. 126 ал.2 в КРБ и последните изменения в Закона за съдебната власт от 2016 г., с които е изключена възможността за намеса на главния прокурор в работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства. В правомощията на главния прокурор е да ръководи единствено административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност, заявяват от прокуратурата в отговор на исканията за данни.
Освен това в чл. 84 ал. 16 пак от Конституцията на РБ се определят границите, в които може Народното събрание да се намесва в дейността на прокуратурата – с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, а от прокуратурата напомнят, че според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 г. „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство„.
„Това е единственото и безпротиворечиво тълкуване на конституционните разпоредби. Противното би представлявало нарушение на Конституцията на Република България от страна на главния прокурор и намеса в независимостта на отделните магистрати„, посочват от прокуратурата, от където и припомнят, решенията на Конституционният съд, че е недопустим парламентарен контрол върху дейността на отделни магистрати и по отделни дела. Такова дублиране би представлявало пряка намеса в независимостта на съдебната власт и нарушение на Конституцията, заключават от прокуратурата.
От държавното обвинение посочват и че не водят статистика на досъдебните производства по признак „срещу протестиращи граждани„, каквато изисква Николай Хаджигенов. Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани.
Разгласяването на материали от разследването също така e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от НК. „Материалите по всяко досъдебно производство са защитени от т.нар. „следствена тайна“ по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НПК. Те нямат публичен характер и даването на информация по конкретното дело е от компетентността единствено на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази забрана са недопустими, включително и за главния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с исканата информация. Противното би представлявало извършване на нарушение от негова страна на българското законодателство.“
Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, освен това са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и използва. Разгласяването й би нарушило не само независимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които тя по Конституция е призвана да брани.
От прокуратурата заявяват, че Народното събрание е основната институция на парламентарната република, каквато е България, а прокуратурата на Република България винаги е изпълнявала и ще изпълнява задълженията, възложени ѝ от Конституцията и законите на страната. Главният прокурор потвърждава готовността си за сътрудничество с Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделението на властите не е пречка за взаимодействие и съгласувано функциониране в рамките на конституционно установения баланс.
Припомняме, че вчера Народното събрание гласува единодушно, че в срок до 20 август очаква доклад от главния прокурор за разследването на полицейското насилие.
Докладът трябва да обхване дейността на прокуратурата и разследващите органи по прилагането на закона във връзка със случаите на упражнено полицейско насилие и употреба на помощни средства от длъжностни лица срещу протестиращи граждани в периода 1 юли – 30 септември 2020 г. В доклада трябва да фигурира и какви действия са предприети за установяване на лицата, превишили правомощията си, имената на наблюдаващите прокурори и причините за забавяне на разследването. Изискването на доклад от главния прокурор дойде след изслушването на служебния вътрешен министър Бойко Рашков по темата с полицейското насилие от протестите 2020 г., които бяха с искане за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.
Изслушването беше назначено в извънредно парламентарно заседание от председателя на НС Ива Митева и по повод разпространените от комисията, ръководена от Николай Хаджигенов, видеоматериали с побоя и гаврата над протестиращи от страна на дузина полицаи зад колоните на Министерски съвет.
Едва два дена след публикуването на това видео, от прокуратурата уточниха, че има четирима привлечени към наказателна отговорност за полицейско насилие. Проверките през 2020 г. завършиха само с четирима наказани – двама с порицание и двама с наказание да не могат да растат в йерархията за срок съответно от една и две години.
След парламентарния ден с позиция излезе и прокурорът Вероника Трифонова, която е прекратила досъдебното производство за полицейско насилие във връзка с трима протестиращи. Тя обясни, че мотивът за това е, че двама от самите протестиращи са отказали да дадат показания лично, а производството за третия е изпратено в Следствения отдел. Обвинеяеми обаче, по информация на Трифонова, няма.
