Доц. Искрен Иванов, експерт по международна сигурност и управление на конфликти.
– В рамките на 20-на дни и в няколко поредни изказвания президентът Владимир Путин отправи предупреждение за Трета световна война: в двучасовата си годишна реч пред Федералното събрание две седмици преди изборите, в речта си след обявяването на резултатите от президентските избори, на среща с лидерите на фракциите в Думата от вчера. Защо руският президент втвърдява тона спрямо НАТО и Запада? Наш гости е доц. Искрен Иванов – експерт по международна сигурност и управление на конфликти. Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, доц. Иванов.
– Добре заварила, г-жо Събчева. Благодаря ви за поканата.
– Блъфира ли Путин с тези предупреждения?
– Много би ми се искало да отговоря положително на вашия въпрос, но за жалост аз не мисля, че той блъфира, по няколко причини. Първата причина е, че ако погледнем внимателно руските стратегии още от началото на войната в Украйна, ще видим, че те разчитат не толкова на военно-политическите, стратегическите и дори и икономическите ефекти от войната в Украйна, но повече на психологическите ефекти. Руснаците са майстори на това с помощта на психологическите ефекти да смазват противника и така да изнудват отсрещната страна до един момент, в който тя приеме исканията й. Ще ви дам един пример: ако си спомним Втората световна война, ще видим, че когато Червената армия воюваше с Германия, всъщност стратегията, която тогава Москва приложи, беше много сходна – тя изпращаше огромни човешки маси срещу Германия и по този начин обезкуражи противника. В момента в руските военни академии се изучават същите стратегии, и това е причината поради която Русия предприе тази тактика. Защото истината е, че основната причина за руския напредък в Украйна в момента по никакъв начин не се дължи на руските технологии – Русия няма нови технологии, няма пари да ги създаде – дължи се на психологическия ефект от войната и на това, че всеки път, когато украинците изтласкат руснаците, нанесат им някакво поражение, да кажем унищожат руски войски в определен периметър с помощта на американско оръжие, Русия хвърля нови сили, нови човешки маси срещу тях. Това дава самочувствие не просто на руснаците, на руската армия, но и на самия Путин. Ето защо аз смятам, че така казано на първо ниво на анализ, той не блъфира ни най-малкото, защото той има самочувствието, че може да води тази война до края и разполага с достатъчно стратегически ресурси, за да доведе до успешен край войната. Защото вие виждате, че в този дух са изказванията и на всички висши представители на руското ръководство, които повтарят една теза, че Русия ще продължи тази война докато не постигнете целите си. Втората причина, поради която аз смятам, че Путин не блъфира относно ядрената си реторика, е, че малко или много това е шантаж. Да, това е опит да бъде притисната Европа, да бъдат стреснати САЩ. Но докато Борис Елцин беше президент в Русия, той изрично не оттегли подписа на Русия от т.нар. „принцип за едностранно използване на ядрени оръжия“, а това е принцип, съгласно който една държава се съгласява да не използва първа ядрени оръжия, а да ги използва само и единствено за отбрана. Когато Владимир Путин стана руски президент, той оттегли подписа на Русия, т.е. той този принцип го махна от руската ядрена доктрина. И в момента всъщност Русия никъде не го декларира открито, че не би нанесла предварителен ядрен удар, най-малкото защото такова нещо липсва в нейните стратегически доктрини. А нещо повече, третата причина, която ми дава право да смятам, че Путин не блъфира, това е, че той спомена за стратегическата ядрена триада на Русия. Само за да поясня за тези, които не са запознати, какво представлява ядрената триада – ядрената триада представлява съвкупност от стратегически ресурси, съответно бомбардировачи, подводници, с чиято помощ една ядрена сила може да води пълномащабна ядрена война. Завършени ядрени триади днес имат само САЩ и Руската федерация, а държавите като Англия, Франция, Китай нямат пълни ядрени триади или поне част от тях са съкратени и не са оперативни. Т.е. с реториката си Путин иска да покаже, че той може да победи в тази война, че той не блъфира, че ако Русия бъде притисната до стената, той ще употреби ядрено оръжие. И това, с което ще завърша мисълта си по този въпрос, е, че трябва да правим разлика между желанието на президента Путин да употреби ядрено оръжие и волята, която съществува в политическия елит в Русия това да се направи. Защото за разлика от Америка, където единствено президентът има кодове, с чиято помощ може да употреби ядрено оръжие, в Русия да, президентът е този, който натиска червеното копче, но военните са тези, които привеждат тази команда в действие. Така че дори и в един момент да се стигне дотам, знаете, в момента има много руски политици, които избягаха в Западна Европа след началото на войната в Украйна, които пък твърдят, че дори и Путин да натисне червеното копче, генералите му, военните му, няма да изпълнят тази заповед, защото в крайна сметката те искат да живеят.
– Не послужиха ли по-скоро за консолидиращи около Путин президентските избори, отколкото за реален избор за държавен глава, и не кореспондират ли с тези предупреждения, с тези речи, които президентът съвсем съзнателно избра точно в този период да произнесе? Т.е. не сме ли свидетели на един спектакъл политико-психологически?
– Да. Този спектакъл безспорно е политик0-психологически с разлика, че има хора в руското ръководство, които наистина считат, че сблъсъкът между САЩ и Русия, или, хайде да кажем, САЩ и Европейския съюз от една страна и Русия е неизбежен. И ще ви кажа, защо считам така. Защото в момента след руските политици, в руския политически елит особено влиятелни са идеите на руския политолог, политически философ Александър Дугин, който има няколко книги, и сред тези книги-основни трудове най-вече се открояват „Основи на геополитиката“, която е първият му генерален труд и „Четвъртата политическа теория“, в които книги той развива идеята за това, че сблъсъкът между САЩ и Европа от една страна и Русия е неизбежен, и че буквално неговата философия завършва с мотото: „Русия може да бъде или велика, или никаква“. Т.е. Русия може да бъде или велика на този свят или изобщо не трябва да има свят. Сега, някой би казал, има такива гласове, че не трябва да се преувеличава влиянието на Александър Дугин върху руския политически елит. Но дайте да погледнем руската история, и ще видим, че малко преди Октомврийската революция точно това се случва в Русия: имаме една мрачна фигура, един руски селянин – какъвто е Распутин, който в един момент успява да установи огромно влияние и върху тогавашния император Николай II и семейството му. После по съветско време е Лев Гумильов, който пише своята „Теория за етногенезиса и мистиката“, която пък пленява съзнанието на съветските вождове, които позволяват тази книга да бъде издадена и т.н. В Русия винаги политиците са имали склонност да вярват на такива харизматици. А това, което мен ме тревожи, е, че сегашното поколение руски политици са далеч по-малко прагматични от съветските си предшественици, защото все пак съветските политици имаха идея за това как те да сдържат ядрено САЩ и как ги сдържа САЩ ядрено тях. Докато виждаме в момента, че този политическо-психологически спектакъл, както вие го нарекохте, в един момент може да прерасне в нещо много лошо. Неслучайно китайският лидер Си Дзинпин изрично помоли Москва да не обсъжда ядрената опция. Щом Китай допуска, че това е възможно, аз мисля, че няма съмнение, че ядрената ескалация е възможен сценарий. Да, американците също казаха, че тя е малко вероятен сценарий, но не трябва да се изключва.
– А какви сценарии се изправят пред Европа и защо не виждаме ясна реакция по това: дали Европа разбира, какви са посланията на Путин от Кремъл?
– Пред Европа се очертават няколко сценария. Първият сценарий, който аз считам, че би бил най-неблагоприятен за нас, защото България също е част от Европа, това е, ако в един момент Русия успее да установи контрол върху ключовете инфраструктурни точки в Украйна, това най-вероятно ще доведе до падане на Киев. Ако тази червена линия бъде премината, аз предполагам, че френският президент Еманюел Макрон няма да чака задействането на чл. 5 от НАТО, а ще изпратя войски в Украйна, защото ще иска да прекрати голяма геополитическа катастрофа. Сами се досещате, че това би било началото на една война между Европа и Русия. Сега, много зависи, кой би бил в Белия дом по това време. Ако Байдън остане президент, аз мисля, че по отношение на член 5 няма да има никакви съмнения. При Тръмп много зависи дали НАТО няма вече да е фрагментирано. Това е първият сценарий. Пак казвам, той е най-неблагоприятен, чисто и просто защото Черноморският регион е най-уязвим от тази гледна точка. С влизането на Швеция и на Финландия в НАТО Русия загуби стратегическото се предимство в Прибалтика, и въпреки че има граница с тези страни, за нея Черно море е най-добрият изходен пункт за някаква провокация към Алианса. Вторият сценарий, това е, ако в един момент Русия реши да оформи огромно, хайде така да го наречем – стратегическо буферно пространство в Украйна, да направи сериозна оперативна пауза във военните действия, това ще отнеме месеци, може би до края на годината, като този буфер ще цели, хайде да го наречем най-общо – тегленето на една червена линия, отвъд която Русия ще смята всичко, което е отвъд тази червена линия, за руска територия. Т.е. Русия ще се ориентира към някакво решение, което ще замрази конфликта и тези територии, които в момента се окупирани, да останат за нея, а останалите да ги подели със Запада. Това е само обаче ако този консенсус в Москва се разчупи и руските политици решат, че ще делят. И третият сценарий, той е най-неблагоприятен, който в един момент може да ескалира, това е – разбира се, пак казвам в рамките на вероятността, наистина Русия да реши да използва техническо ядрено оръжие в Украйна. Много малко вероятен сценарий, но все пак е вероятен и го казвам, защото наскоро такива бяха данните и от Института за изследване на войната във Вашингтон, което означава, че и в САЩ се отчита опасността от това да има ядрена ескалация в този конфликт.
– Защо Макрон е като че ли единственият, поне така се очертава, висш държавник в Европа, който осъзнава, какво се случва реално в Украйна и какво би могла да направи Русия?
– Знаете ли, аз мисля, че Макрон не е единственият лидер, но просто останалите лидери, които мислят като него, в момента просто не желаят да заемат такава позиция, най-малкото защото става въпрос за малки държави и от тази гледна точка те не искат мнението в тези държави да се раздели. Но моето мнение е следното: в момента Европа е сериозно разделена от една страна наистина на този френски лагер, в който влизат държавите, които искат да се действа решително срещу Русия. Между другото ще дам един такъв пример: Белгия и Дания са държави, които са съмишленици на Еманюел Макрон. Те считат, че наистина трябва в един момент европейски войски да бъдат изпратени на границите в Русия, за да гарантират сигурността на стария континент. На другия полюс е Германия. Сега, излишно е да казвам, че тук има много исторически фактори, фактът, че Германия загуби Втората световна война, фактът, че много дълго време тя беше държана разделена, беше разоръжена, това притъпи бойния дух на германците, и понастоящем имаме един лидер, като Олаф Шолц, който предвид неговите политически убеждения е по-скоро склонен да води някакви преговори с Путин, да се разбере с него. Такава беше всъщност линията на поведение на Германия след края на Студената война. Това разделение в Европа към момента не е толкова видимо, но ще става все по-видимо, и според мен единствено засиленото единство в рамките на НАТО може да го преодолее, защото в противен случай ние няма да можем да постигнем конструктивен консенсус върху това, как да действаме, ако примерно в един момент се окаже, че Русия иска да воюва с НАТО и с Европа.
– Путин вече предупреди, че изпращането на френски войски в Украйна би довело до неизбежен конфликт между Запада и Русия. Според ръководителя на Руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин страната му разполага с данни, че Франция се готви да изпрати военни в Украйна. По непотвърдена информация френски войски са натоварени на тирове на Летище София. Върна ли войната в Украйна пълномащабната война в Европа?
– На този етап е много трудно категорично да заявим, че има война в Европа в смисъла, в който се водеше Първата и Втората световна война. Знаете ли, това не е прецедент, защото имаше много случаи, в които и новинарски агенции, и тин танкове в САЩ и Европа предупредиха, че в момента има европейски войски в Украйна. Ние само можем да спекулираме, дали това е така.Първо се спекулираше, че войските са полски, след това се спекулираше, че войските са чешки, сега виждаме, че се спекулира с френски войски. Но наистина в един момент може да се окаже, че това са тренировъчни операции, които Франция е решила да извърши, без да влиза в бойни действия с руснаците. Защото вижте, аз мисля, че до момента, в който има консенсус и в Москва, и на Запад, че не трябва да се води Трета световна война, дори и да има европейски войски в Украйна нито руснаците, нито Западът ще го признаят. Вече в един момент ако ситуацията ескалира и Русия излезе с някакви разкрития, че наистина има западни войски в Украйна, които се сражават срещу руснаците, тя ще го използва като коз, за да легитимира действието срещу Европа и срещу НАТО, защото руският президент няколко пъти каза, че ще разглежда изпращането на такива войски като символ на това, че НАТО влиза в конфликта. Така че на този етап можем само да спекулираме, но пак казвам, моето мнение е, че ако тази червена линия бъде премината, ако Киев падне, да, твърде е възможно тогава Франция да изпрати войски. Още повече, че ние виждаме, при последната си интервю Еманюел Макрон недвусмислено каза, че той е готов дори на ядрен отговор. И ако погледнем френските ядрени доктрини, ще видим, че Франция също си е запазила правото първа да употреби ядрено оръжие в случай, че нейният суверенитет, нейната независимост е по някакъв начин заплашена. Вече Макрон действа така, основно защото иска да покаже типично по френски на руския президент, че Русия не може да се подиграва с Франция, и че въпреки че френският арсенал е по-малък от този на Русия, Франция може да отговоря, ако Русия реши да нанесе ударя върху нея.
– Като казахте за този консенсус за неупотреба на ядрено оръжие, в момента обаче не го виждаме, той не съществува.
– Той не съществува от много дълго време, защото единствената държава, която е подписала, която всъщност се придържа към този принцип за неупотреба на ядрено оръжие, на ненанасяне на предварителен ядрен удар, единствената държава, която недвусмислено е декларирала този принцип, е Китай. И добрата новина е, че всъщност на този етап това е единствената ядрена сила, от която няма ядрена реторика, защото вие представете си, ако пък в Далечния изток имаш ядрена реторика и ако към примерно една войнствена Северна Корея имахме един Китай, който също заплашва примерно да кажем Япония или Тайван с ядрен удар. На този етап китайците са умерени в това отношение. Но аз са тук напълно отчитам това, което вие казахте, а именно, че нито САЩ, нито Великобритания, нито Франция, нито Русия, нито една от тези ядрени сили, да не говорим вече за другите държави, които разполагат с ядрен потенциал, като да кажем Индия, нито една от тях не е декларира, че няма да използва оръжията си първа, не се придържа към този принцип. Навремето Барак Обама искаше Америка да се присъедини към този принцип, но в последствие вече като се промени статуквото, като избраха Тръмп за президент, той отказа да приеме този принцип. Да, страшното е, че и всички тези споразумения за ядрено разоръжаване, които държаха в белезници ръцете на ядрените сили, вече почти ги няма, защото Русия се изтегли от СТАРТ, Америка се изтегли от този договор, и всъщност в момента светът отново върви към ядрена джунгла.
– Като погледнем към нашия регион: България, Черно море, виждаме, че САЩ изграждат най-голямата база на НАТО в Европа в Констанца, в Румъния. Покрай нас като че ли всичко минава и отминава. Какви са рисковете?
– Сега, тук трябва да направим уточнението, че България и Румъния са ключов съюзник на САЩ по няколко причини. Първата причина е геостратегическа. Защото нека да погледнем как изглежда картата на Централна и Източна Европа, ще видим, че Прибалтика вече си имат Швеция и Финландия, там си има солиден натовски пояс. По отношение на Полша, там пък какво да говорим – тя е най-пронатовската държава в целия Алианс. Но тук, на Балканите, като изключим Република Турция, която има втората по големина армия в НАТО, американското присъствие все още отчита, че е необходимо засилване на гаранциите за сигурност на региона. Защо? Защото истината е, че в момента ако има регион, от който би могъл да тръгне, така да кажем, да тръгне някакво напрежение или би могъл този регион да бъде провокиран по някакъв начин пряко от Русия, това са именно Балканите, това е именно Източна Европа. Защо? Ами дайте да си кажем болезнената истина съвсем явно. Ако погледнем статистиките, ще видим, че да, по-голямата част от българското общество подкрепя членството ни в НАТО, подкрепя членството ни в Европейския съюз, но на фона на общата статистика за цялото НАТО подкрепата за Алианса в България е най-малка. Това тревожи нашите съюзници, най-малкото защото никъде другаде, дори в Унгария, дори в една Унгария, въпреки управлението на Орбан, руското влияние не е толкова сериозно, толкова голямо, колкото в България. Това може да го видим и по отношение на политическата криза, и по отношение на колебанията във външната политика, която водихме толкова много години и т.н. Но важното в случая е, че по отношение на България, това не трябва по някакъв начин да ни обезкуражава, най-малкото защото в България има американски военни бази, и докато има американски военни бази, които всъщност са съюзнически военни бази, това означава, че Америка и Западът гледат на България като на съюзник, който следва да е под ядрения чадър на НАТО. Сега, разбира се, Румъния в момента е с по-голям приоритет и това трябва да се отчете, че румънците отново ни изпревариха. Защо ни изпревариха? Защото в момента те харчат 2,7% от брутния си вътрешен продукт за отбрана в НАТО. Повече харчи само Гърция. И Румъния закупи F-16 и F-35, тя се обзаведе изцяло с американска техника, докато в България виждате този процес се забавя. Ето защо това е причината, поради която НАТО реши да инвестира повече в Румъния. Разбира се, тук има и някои прагматични причини: Румъния е фронтова държава също, защото тя има граница с Украйна, нормално е там да е най-голямата американска военна база, защото на тази граница е най-вероятният пункт, в който може да има ескалация в един момент. Но в същото време не трябва да се отрича, че България също е уязвима. Вие си спомняте, имаше идея за това в Бургас да се изгради база, да се изградят още бази. Ако се върнем назад пък, през 90-те години имаше идея даже тук да се направи такава обща база на НАТО, където да има ракети. Но това не се случи, просто защото нямаше консенсус за това. И сега, когато съжалявам, че ще употребя този израз: ножът опря до кокала – НАТО избра Румъния.
– Какви са обаче рисковете пред България?
– Рисковете пред България са в няколко посоки. Първият риск, който има отношение пряко към политическата стабилност, това е, винаги сме го коментирали с вас, възможността и по-скоро желанието в България да бъде разчупен Малтийският консенсус. За този консенсус, в чийто плен ние бяхме толкова много време, уви, за жалост на този етап воля за разчупването на този консенсус няма, защото виждаме, че политическите играчи в България спорят за всичко друго, но не и за това: дали този консенсус трябва да бъде разчупен.
– Пак да припомним, Малтийският консенсус е 50% влияние на Русия, 50% влияние на Запада.
– Точно така, 89-та година. Сега, всеки политик, почти всеки политик ще ви каже, че той е „За“ това България да остане в Европейския съюз и НАТО, но това е един протоколен израз, който го казва, за да не се превърне в политически труп. Защото вие виждате, какво се случва в евроатлантическа България с политици, които открито се отричат от членството на България в НАТО и в Европейския съюз. Така че това е едно протоколно признание, което звучи все по-протоколно в ушите и на НАТО, и на Европейския съюз, и от тая гледна точка то звучи вече неубедително. Така че първата огромна заплаха за България е поляризацията в общественото мнение, поляризацията в обществото, и поляризацията сред политическите партии, защото политическото пространство в момента е разделено на три. Първият сегмент от политическото пространство – това са политическите партии, които искат ясна евроатлантическа ориентация, разчупването на консенсус със западен знак, втората група – това са политическите партии, които искат връщане към този Малтийски консенсус и третата политическа група – това са политическите партии и играчи, които пак искат разчупване на Малтийския консенсус, но с проруски знак. И ако погледнем внимателно електоралните нагласи, ще видим, че втората група е най-голяма и най-влиятелна в българското общество. И точно това е причината, поради която в момента България се намира в криза, защото този Малтийски консенсус действаше за 2014-та, 22-ра година, но вече не действа поради геополитически причини, чисто и просто защото България в момента се намира в геополитически блок, който е конкурент с Русия. Втората заплаха, тя е дългосрочна, и това е, че ако в един момент наистина дестабилизацията в България продължи, твърде е възможно ние да тръгнем по пътя на Унгария, да бъдем буферирани в Европейския съюз и НАТО, не казвам да излезем от Европейския съюз и НАТО, защото каквото и да говорят политиците в парламента, никой от тях няма да замени ядрения чадър на НАТО и икономическия чадър на Европа за някаква алтернатива, която не е ясно, каква е тази алтернатива. Това го говорят само политически маргинали, които нямат парламентарно представителство. Но ако България бъде буферирана, особено пък ако България се държи неубедително при един мандат на Тръмп, в един момент ние ще се превърнем в един буфер, който де юре ще бъде в НАТО, но де факто в един момент съюзниците могат да поставят под въпрос военното присъствие на натовските части тука, в България. За това започва да се говори вече в Америка, където се планира реформа в НАТО, съгласно която тези, които не плащат за отбрана 2% от брутния си вътрешен продукт, няма да имат право на тяхна територия да има натовски войски и куп други такива своеобразни санкции от страна на НАТО. Така че това са двете големи заплахи пред България, едната е вътрешнополитическа, другата е външнополитическа, но и двете засягат бъдещето на българите, най-малкото защото ако погледнем внимателно политическия дебат, ние виждаме, че сякаш политиците не са наясно какво да правят с нашето бъдеще.
– Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте, и за това, че приехте да бъдете наш гост.
– И аз ви благодаря.
Източник: www.focus-news.net
