И тази година се отбелязва Световният ден за безопасност и здраве при работа . Той ще се отбележи на 28 април и мотото ще е: „Осигуряване на безопасност и здраве при работа в променящ се климат„. Това съобщават от Конференция на труда „Подкрепа“.
Всяка година 2.2 милиона работници по света умират заради трудови злополуки. Това показват данни на Международната организация на труда (МОТ). Ежегодно 270 милиона работещи получават сериозни увреждания, а броят на случаите на професионални заболявания е около 160 милиона.
По изчисления на МОТ загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб.
Международната организация ще представи доклад, който ще отбележи някои тревожни данни за въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето на работниците. Заради това изменение работниците по целия свят се оказват изложени на повишен риск от излагане на опасности като: прекомерна топлина, ултравиолетова радиация, екстремни метеорологични явления, замърсяване на въздуха, векторни болести и агрохимикали.
Според статистиката на НОИ всеки работен ден 11 души претърпяват злополука на работното място, а на всеки 3 работни дни, един работник в България умира. Спрямо 2022 г. трудовите злополуки са се увеличили от 84 на 87, като тук не се включват трудовите злополуки с неосигурени лица – 40-50 смъртни случай.
Честотата на смъртните злополуки- една на всеки 31.13 трудови, спрямо една на всеки 30 трудови за 2022 г., бележи тенденция по-скоро на застой, отколкото на намаляване.
Оперативните данни на НОИ за първо тримесечие на 2024 г. показват, че нараняванията, свързани с изпълняването на служебните задължения достигнат до 756, при 639 година по-рано, което е нарастване с 11,8 %, показва сравнителният анализ. От данните става ясно, че това увеличение се дължи най-вече на по-големия трудов травматизъм при мъжете. Регистрираните през първото тримесечие на 2024 г. злополуки – са били 503 при 374 за същия период година по рано.
Анализът на КТ „Подкрепа“ относно данните показва, че независимо от насочването на вниманието (и на финансовия ресурс) от страна на работодателите към мерките за осигуряване на БЗР, в т. ч психо-социалните рискове на работното място, мускулно-скелетните смущения, сърдечно- съдовите заболявания и др., те не дават положителен резултат, нито тенденция поне към намаляване.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, Facebook, Tiktok за да сте в крак с темите на деня
