Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) изказва в свое съобщение съмнения за лобизъм от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в полза на частни фирми за снижаване на критериите по отношение на пътната маркировка.
От сдружението коментират, че подобряването на пътната безопасност у нас е трудоемка и тромава задача, изискваща упоритост и последователност. „Много често прозират нежелание и мудност от страна на отговорните институции, а когато в темата се намесят лобистки интереси, нещата стават още по-сложни„, допълват от организацията.
От ЕЦТП изтъкват, че често се случва на места по пътищата да няма маркировка или тя да се изтрие скоро след полагането й, а за възстановяване на пътна маркировка в определен участък да се чака с години. „Това продължава, и продължава, и продължава, а сякаш никой от МРРБ и подчинената й АПИ не забелязва„, коментират от сдружението.
За една година в Европейския център за транспортни политики са получени над 200 сигнала за липсваща пътна маркировка.
От организацията обясняват защо е важна е пътната маркировка за безопасността на движението по пътищата: „Пътната маркировка служи, за да насочва водачите за правилната посока или за определено ограничение. Колкото по-бързо видим маркировката и разберем какво ни казва, толкова по-лесно ще се ориентираме. Колкото повече се взираме и не разбираме какво иска да ни каже маркировката, толкова повече се уморяваме. А умореният шофьор ще допусне грешка рано или късно.“
От ЕЦТП представят факти във връзка с подозренията си за лобизъм от страна на МРРБ и АПИ в полза на частни фирми. На 9 април 2024 година в регионалното министерство е проведено заседание на междуведомствената работна група (МРБ), в която участва и сдружението. На заседанието са обсъдени предложения за намаляване на определени критерии, свързани със светлоотразителността и коефициентите за съпротивление на хлъзгане SRT в новата Наредба за пътна маркировка. Идеята била на „Клъстър Бултехнопласт“, също част от работната група. Трима от членовете на Управителния съвет на клъстъра пък били управители на две фирми, които имат сключени договори с АПИ за полагане на пътна маркировка.
В началото на заседанието от ЕЦТП предложили да не се разглеждат идеи на фирми, обслужващи частни интереси, защото те имат интерес от понижаване на критериите, за да увеличат печалбите си за сметка на качеството на пътната маркировка. Искането било отхвърлено, а в защита на предложенията на „Клъстър Бултехнопласт“ била изнесена информация от Дафинка Пангарова от Института за пътища и мостове (ИПМ), който отговаря за проверката на качеството на пътната маркировка.
На следващия ден в Европейския център за транспортни политики получили два протокола с инфоррмация от изпитателната лаборатория на ИПМ за изпитване на материали за пътна маркировка. От тях станало ясно, че маркировката не покрива минималните изисквания на чл. 7, ал. 11 от действащата Наредба №2 от 2001 г. на МРРБ за сигнализиране на пътищата. В протоколите обаче имало забележка от Дафинка Пангарова и Веселин Димитров от ИПМ, че получените резултати може да се дължат на замърсяване и могат да бъдат обявени за приемливи.
От ЕЦТП са отправили официално питане по казуса към служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова. „Задаваме въпроси, разбира се отговори не получаваме, дори писмата, които изпращаме, не се входират навреме. Попитахме и дали според новия министър е редно до работата на МРГ да се допускат частни фирми„, посочват от стружението.
Чрез медиите от Европейския център за транспортни политики отправят публично и конкретни въпроси към всички отговорни институции:
- Редно ли е длъжностни лица от ИПМ да търсят начин да оправдават непокрити изисквания за качеството на пътна маркировка и така да се внушава, че няма нищо странно в това критериите да са по-ниски?
- Нормално ли е длъжностни лица да извеждат изводи от проведени тестове по начин, който да съвпадне с предложения за намаляване на критерии, които още не са влезли в сила, идващи по-рано от страна на сдружение в частна полза, по-точно от негови членове, които имат договори с АПИ, и които именно ИПМ трябва да проверява?
- Редно ли е лица, фирми и сдружение с очевиден частен интерес да са част от МРГ на МРРБ и да участват в обсъжданията за изменение на нормативни актове?
- Не е ли логично да се предполага, че приемане на занижени критерии относно пътната маркировка е пряка заплаха за здравето и живота на всички участници в движението по пътищата?
- Смятат ли героите във всичко описано по-горе, че тази игра с безопасността засяга всъщност и самите тях, и техните близки?
- Съгласни ли са българските граждани някой да си играе с техния живот и тяхното здраве за сметка на печалбата на две или три фирми и кое е по-важно – животът ни или печалбата?
- Докога ще търпим джоба на чиновниците да се пълни за сметка на човешките жертви и ще има ли този път обективно и честно разследване и уволнени държавни служители?
„Въпроси много, но също като с пътната маркировка в България, желание да се дадат отговори липсва“, подчертават в заключение от ЕЦТП.
