С репликата за скута и мазното турско кафе Делян Пеевски закова Христо Иванов и го постави на мястото му, а този образ ще го преследва до края на политическата му кариера. По-важното е, че Пеевски закова цялата умнокрасива камарила, която се упражняваше на негов гръб в последните десет години. Десет години се търкаляха по улиците и правиха истерии в медиите, за да му седнат в скута, че да помиришат власт с дъх на мазно турско кафе. Нищо друго не ги интересува. Абсолютно нищо. Всичките им морализаторски приказки не струват пет стотинки, защото това са най-аморалните хора от началото на прехода. Сглобката им с онези, които наричаха мафия, е най-голямото доказателство за това, а Пеевски само довърши художествено картината, която е повече от унизителна за Христо Иванов и умнокрасивите му последователи.
Това, което се разиграва сега, е цирк. Няма да има предсрочни избори, защото умните и красивите нямат сърце да оставят властта, подарена им от Борисов и Пеевски под натиска на посолството. Това е ясно като бял ден. Чудя се само как ще се оправдават след няколко седмици, когато ротацията стане факт, регулаторите и новите назначения в тях само ще потвърдят властта на ГЕРБ и ДПС, а Денков няма да стане външен министър, за да пътува. Ще клекнат на всичко в името на това няколко души от тях да продължават да са в играта и далаверата. Нямам никакво съмнение, че ще кандисат на всичко, което Борисов и Пеевски им предложат, а ако развалят сглобката и отидат на избори, ще бъде истински шок и културна революция. Всъщност тези хора трябва да са благодарни на Пеевски не само за властта, но и за нещо по-дълбоко.
Делян Пеевски прави това за демократичната общност, което тя не успява да направи за себе си от тридесет години. Сваля й маските и я чисти. Ако след чистенето остане нещо, може да се започне от нулата. Но сега са само на нулата без нов старт. Тотален фалит. Епигони на властта, тоест на Пеевски, когото видимо обожават. Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков и всичките му критици от медиите на „Америка за България“, начело с Иво Прокопиев, се възхищават от Пеевски, искат да са Пеевски, но жестикулират и говорят антипеевски, което е нелепо. Те искат да са властта, но не им се получава дори когато им я дадат, както е в случая.
Спомням си как преди години от сутрин до вечер питаха Бойко Борисов какво вижда в огледалото. Да бъдат така добри и да се погледнат сега. Те какво виждат? Аз виждам само люти фенове на Делян Пеевски, чийто долнопробен опит да замацат огледалото, защото не им харесва онова, което виждат, също е нелеп. Впрочем Пеевски, за разлика от тях, е адекватен, разумен, организиран и ефективен в политическия и управленски живот. Затова и не излизат от кабинета му, колкото и да го плюят пред камерите. Той е властта, а те не са. Всички те, с целокупната демократична общност и медиите на „Америка за България“, пиха мазното турско кафе в скута на Пеевски, ДПС и американското посолство (чиито хора са Борисов и Пеевски също) и през последните 9 месеца гледаха Делян като Майкъл Корлеоне, а Борисов като Марлон Брандо в онази сцена с погребалния агент, който му иска услуга на сватбата на дъщеря му в първа серия на „Кръстникът“.
Това е факт. Борисов и Пеевски им дадоха властта за малко (и слава богу), а когато сънят свърши, се събудиха отново за морално възмущение. Аз мисля, че това е психо, и отдавна спрях да ги приемам насериозно. Само дето се чудя как след днешните циркове и реплики утре Христо Иванов пак ще седне на масата на Пеевски във властта и ще продължи да раздава морални оценки наляво и надясно.
И още един сюжет. Гледам как умните и красиви политици, активисти и журналисти (подредени около масата на властта) се гърчат по темата за така наречения Нотариус. Дума не обелват по същество и покриват скандалното си мълчание с порой от приказки, нищо неказващи интервюта и публикации по тъча. А тя работата е ясна като бял ден. Нотариуса е един от лейтенантите на статуквото, с което днес умните и красивите управляват. Те го знаят много добре, статуквото също знае, че са Кики, Ники и Мики, които искат просто да са на власт, да пътуват в чужбина и да вземат някой лев от далавера, и спокойно им дава ефирно време, за да не казват нищо по темата. Хем хубаво да я обговорят, хем да не посочат имената на шефовете на Нотариуса, с които са на ти и си викат на галено в парламента.
Христо Иванов е станал невидим като полтъргайст на съдебната реформа, а всички активисти на „Америка за България“, които взеха милиони от фондацията, за да си чешат езиците за съдебната реформа в последните години, се правят на улави по телевизиите и концептуализират локуми, обидни за елементарната интелигентност. А като си помисля, разнищването на казуса с Нотариуса докрай можеше да свърши по-голяма работа в каузата за повече справедливост от хиляда промени в Конституцията, сто нови комисии КПКОНПИ и изцяло ново НПК. Можеше, ако имаше поне един човек с характер, без корист и с тежест. Достатъчно е един да излезе по една телевизия и да каже няколко думи на място с няколко имена. Да опише този безобразен примитивен бандитизъм, който управлява тази нещастна страна. И най-важното – без зависимост и тънката сметка, че иска да махне едната мафия, за да настани другата на нейно място. Треторазрядни мошеници са умните и красивите. Нищо чудно, че искат да кръщават улици на треторазрядни мошеници от други страни. Пошла продукция на американския политически инженеринг със здрави комунистически корени.
Явор ДАЧКОВ, „ФИЛТЪР“