Доктор Георги Василев е бивш директор на Националния център по наркомании (2000 – 2005) и специалист по заместващи терапии. През 1996 – 1997 година специализира по проблемите на злоупотребата с наркотични вещества в САЩ като Hubert Humphrey Fellow, спонсориран от Националния Институт по Злоупотреба с Наркотици (NIDA). Има магистърска степен по обществено здравеопазване от Университета Джонс Хопкинс – САЩ. В момента е член на управителния съвет на Центъра по хуманни политики. „Дневник“ разговаря с него във връзка с идеите на управляващите за пореден път да увеличат санкциите за шофиране след употреба на наркотици и алкохол. (Разговорът е преди главният прокурор да обяви във вторник и неговите идеи по темата).
Управляващите внесоха промени в Наказателния кодекс, които предвиждат увеличаване на наказанията за шофьори, употребили наркотици и алкохол. Но според статистиката за последните две години (2017 и 2018 година) пияни или дрогирани шофьори са причинили съответно 1.7 и 1% от всички тежки катастрофи. Какъв ефект би имал подобна промяна?
– Става поредна тежка катастрофа, в която трагично загива популярен телевизионен журналист. Хиляди хора, потресени гледат как колата на Милен Цветков стои спряла на червен светофар повече от 20 секунди, след което, без никакъв спирачен път в него се врязва със 100 -120 км в час джипът на някакъв друсан „на мотика“ хлапак. Всички са потресени и си мислят, че нещо трябва да се направи по въпроса.
На доста хора им хрумва, че не толкова отдавна е имало промяна в Наказателния кодекс (НК) по отношение на карането на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и явно предвидените там санкции не са достатъчни, защото такива трагедии продължават да се случват. Естествено излиза идеята, че трябва да се завишат санкциите и това се ползва със сериозна политическа и обществена подкрепа, тъй като в очите на масовата общественост това са мерки спрямо сериозно злоупотребяващи и зависими към наркотични вещества хора и по-сериозните санкции би трябвало да ги стреснат и възпрат в бъдеще.
И сериозният въпрос е това ли е най-вероятният резултат от предложените промени?
Но първо трябва да се отговори на няколко други въпроса: кой ще попада под ударите на Наказателния кодекс – презумпцията на обществеността ни е, че това ще са наркоманите. Проблемът е, че в разпоредбите се казва: „Който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“..Какво означава това на практика? В понятието наркотични вещества и техните аналози се включват много широк кръг от вещества, някои от които са широко предписвани лекарства или даже такива, които се предоставят за употреба без рецепта.fleet устройство
Друга важна страна на обсъждането е как точно става установяването на употребата на наркотични вещества „на терен“. В момента това обикновено става посредством слюнчен тест, който показва качествено дали има или няма определен вид наркотично вещество, без да определя неговото количество в тялото.
Това как повлиява на резултата от теста?
– Има няколко възможни сценария: ако страдате от зъбобол, главоболие или нещо подобно и вземате например един – два ацефеина. Болката ви попреминава и вие се качвате на колата по някаква работа. Спира ви полицията и съвсем легитимно иска да направите тест за наркотични вещества. Вие правите слюнчения тест и ще бъдете неприятно изненадан, че ще бъдете позитивни на опиати (тъй като в лекарството има малка доза кодеин). Същото ще стане и след употребата на различни сиропи за кашлица, които също съдържат малки дози кодеин като противокашлично средство.
Втори възможен сценарий: Приемате лексотан по лекарско предписание, заради тревожност – излизате позитивни на бензодиазепини. Трети вариант е да сте пушили марихуана предния ден и на следващия ден това излиза на слюнчения тест, тъй като марихуаната много често много бавно се излъчва от кръвта и съответно от слюнката на човека.
Това, което следва, е, че съгласно разписаната процедура ви водят в лечебно заведение, за да ви вземат кръвна проба, която в рамките на един до пет дни се праща за газхроматографски анализ в някоя от определените в наредбата лаборатории.
Какъв е проблемът на тази процедура?
– Проблемът е, че
| при наркотичните вещества за разлика от алкохола няма някакъв минимален праг, над който да се приема, че ти би трябвало да си под въздействие на веществото – при нас всяка употреба и шофиране на автомобил е наказуема и не се прави разлика на предписани и непредписани лекарства и незаконни наркотични вещества. |
Нека приемем, че лабораторните данни ще потвърдят, че видовете вещества, техните концентрации и метаболити отговарят на лекарството, което сме приели и сме описали в показанията си. Накрая преценката доколко и как да бъдем наказани остава като субективно решение на конкретния орган, тъй като няма изрично разписан текст в закона. При засилване на санкциите този субективизъм ще играе все по-важна роля.
Като цяло остава възможността за съвсем законното прилагане на по-сурови санкции за незначителни или даже по същество липсващи провинения.
Но дали засилването на санкциите ще доведе до превенция на шофирането на автомобил след употребата на наркотични вещества и ще предотврати такива трагични инциденти в бъдеще?
– В мотивите за предложените промени в НК е посочено, че „изводът, който следва да се направи, е, че въпреки завишаването на наказанията в НК и Закона за движението по пътищата продължава извършването на административни нарушения и престъпни деяния с изключително неблагоприятни последици за гражданите и обществото като цяло..“.
Тоест това вече един път не е сработило – дали ще сработи при сегашното увеличение на наказанията?
– Интересното е, че всъщност България има такъв опит с наказанията по повод наркотични вещества. През 2004 година се прие концепцията за „нулева толерантност“ и в НК се заложиха завишени наказания за притежаването на наркотични вещества, независимо от тяхното количество. Идеята бе, че това ще доведе до ограничаване на разпространението и употребата на наркотични вещества в България.
| Но според последните резултати от проучванията на Националния фокусен център употребата на наркотични вещества сред младите хора в България не е намаляла, а напротив – станала е по-голяма и обхваща много по-широк спектър на наркотични вещества. Така че простото завишаване на санкциите не замества адекватната политика и практика по отношение на превенцията на употребата на наркотични вещества. |
Също така в резултат на тези завишени санкции, от една страна, имаше редица дела със сериозни осъдителни присъди за малки количества марихуана, а от друга, това доведе до задръстването на съдебната система с такива дела. Накрая решението бе, че без формално да бъде променян Наказателният кодекс, се въведе в съдебната практика бързото решаване на такива дела, като се приема относителната маловажност на тези деяния.
Няма основания да се приеме, че сега ще е различно. Ето защо като цяло идеята, че завишаването на наказанията може да замести ефективно превенцията, е доказано погрешна.
Заедно с това тези предложения може да се окажат едно добро начало на цялостен и балансиран дебат по въпроса за ефективната превенция на, а и за адекватността на цялостната ни политика по отношение на употребата на наркотични вещества в България.
Каква е политиката на превенция у нас и има ли ефект от нея?
– От данните за все по-разширяващата се употреба на наркотични вещества сред младите хора може да се заключи, че превантивните дейности, насочени към намаляване на употребата на наркотични вещества, са все по-застъпени, но тяхната ефективност в най-добрия случай е крайно недостатъчна.
Това допринася за ширещото се убеждение, че щом превенцията не работи, то увеличените наказания, включително и тези за шофиране след употреба на наркотични вещества, успешно ще играят ролята на превантивни и възпиращи фактори и ще ограничат употребата на наркотични вещества.
Това е опитвано в много държави и е показано, че простото увеличаване на наказанията няма очаквания позитивен ефект.
В България като цяло няма оценка на ефективността на предоставените превантивни програми и дейности. Няма никаква идея това, което се прави, дали въобще има ефект, колко е изразен и колко дълго продължава. Това е много сериозна слабост. Има и сериозна диспропорция в предоставянето на превантивни дейности между столицата и останалата част от страната и между няколко големи града и останалите населени места.
Какви са новите тенденции в употребата на наркотици от младите хора?
– България е преживяла няколко фаза на разпространение на употребата на наркотични вещества след демократичните промени. Първата вълна на разпространение бе на хероин и други опиати, достигнала своя пик в София през 1998 – 2000 година. Масовата употреба на марихуана я последва със сериозно увеличение в периода до 2003 година и задържане и леко увеличаване на достигнатите високи за Европейския съюз нива. Третата фаза/вълна бе на употребата на амфетамини, а впоследствие и на метамфетамини. Последната е тази на синтетичните наркотични вещества През последните години също така:
| има увеличение на употребата на кокаин, което говори за повишаванe на платежоспособността на младите българи. Комбинираната употреба на наркотични вещества се засили. Оформи се цялостна младежка субкултура на редовна употреба на наркотични вещества – както на канабис, така и на стимуланти и на комбинирана употреба. |
При последния случай с катастрофата, при която загина Милен Цветков, разследващите твърдят, че шофьорът Кристиан Николов е употребил четири вида наркотици.
– От изнесената в медиите информация относно откритите в кръвта на Кристиан Николов наркотични вещества – канабис, амфетамини, кокаин и бромазепам (лексотан), би могло общо да се каже, че неговата употреба изглежда като на типичен представител на тази младежка субкултура на редовна употреба. Разбира се, по-категорични заключения трябва се правят след получаване на по-подробни данни за нивата на отделните наркотични вещества в кръвта, а и след по-добро запознаване със самия Кристиан Николов.
Въпреки тези ограничения ние можем лесно да си представим една група от млади хора, които си пушат заедно марихуана, после дръпват няколко линии с амфетамини (или повече), смъркат и някакво количество кокаин, което е признак но по-висок социален статус. За публиката може би е озадачаващо присъствието в кръвта на бромазепам (лексотан), което е старо бензодиазепиново успокоително.
Разбира се, това какво точно са вземали, защо и в какви количества знаят единствено Кристиан и неговите приятели, но обикновено бензодиазепини, вкл. лексотан, се вземат, когато употребилите стимуланти (амфетамини, метамфетамини и кокаин) се усетят прекалено възбудени, трудно им е да стоят спокойно на едно място, имат прекалено силно сърцебиене или други физически симптоми или започват да „параноясват“/имат усещането, че другите ги гледат особено или някой ги преследва/ и искат да се поуспокоят, да кротнат.
Разбира се, този „коктейл“, който има логика от гледна точка на злоупотребяващия или зависимия към наркотични вещества млад човек, също така води до катастрофални последици върху способността му да управлява безопасно мощния си джип.
