Това мнозинство ще бъде успешно или неуспешно спрямо това, което успее да направи в съдебната система. Това заяви един от активните по темата депутати от левицата Крум Зарков дни преди да започне работата и временната комисия за промени в Конституцията. За съдебната реформа и амбициите на мнозинството, които може да се превърнат в залог за бъдещето на управлението с Крум Зарков разговаря репортерът на news.bg Диляна Панайотова.
Г-н Зарков, отново се повдигна темата за промени в Конституцията. Дойде ли време за това и има ли необходимото съгласие в обществото за промени в Конституцията и тук в парламента?
За прецизни промени в Конституцията в една определена нейна част, глава 6 Съдебна власт – мисля, че да. Надявам се този дебат да не се изроди и да се окичи с всякакви екстравагантни идеи. Към Конституцията трябва да се отнасяме много сериозно и със страхопочитание. Но има някои неща, които трябва да се направят. Може би най-ясните от тях са нов начин за сформиране на ВСС, съответно съотношенията на начина на избиране на членовете в него и по-свободен достъп до конституционното правосъдие. Това са неща, за които е назрял моментът и, спазвайки самата конституционна процедура с достатъчно широко обсъждане, мисля, че могат и трябва да бъдат направени.
Как тези промени ще бъдат усетени от самите граждани?
За да се усетят от самите граждани нов начин на правораздаване, правова държава, не стига само Конституцията. Това е пакет от изменения – конституционни, за които споменахме, законови, които са особено важни, Закона за съдебната власт и НПК, а и личностни в крайна сметка, защото ще трябва тези, които ще изпълняват новите закони със съдържание, да са наградени в началото с достатъчно обществено доверие и да имат качествата да го запазват.
Само че дебатът, който тече в момента, и промените, които се предлагат, не решават ли някакви кадрови проблеми по-скоро?
Не мисля, че конституционният дебат е кадрови. Конституционният дебат се породи от факта, че през 2015 година в Конституцията ни беше внедрен и този въпрос за ВСС, начинът, по който той е разделен на две колегии и как функционират. Може би има и други неща, които трябва да се обмислят, обсъдят и променят, ако е необходимо. Но не това е ключът от съдебната реформа. Това е един от важните елементи. По отношение на главния прокурор, което е една от най-важните теми, според мен там са необходими онези промени, които предизвикват голямо обществено внимание, но ще променят нещата. Като например онази идея за оспорване на отказите за образуване на производство. Това ще наруши до голяма степен монопола на решението дали някой да се разследва, или не. Това и други промени като свързаните със специализираното правосъдие, начинът, по който ще се организират от тук нататък този тип дела срещу организирани престъпни групи и висшите етажи на властта ще допринесат за това хората да бъдат уверени, че живеят в правова държава, а именно в държава, в която никой не е над закона.
Досегът на хората със съдебната система не е само наказателното правораздаване. Има много неща, които трябва да се направят, така че българските граждани да се чувстват уверени, че стигнат ли до съдебната зала, към тях ще се подходи според европейските стандарти и принципи, тоест безпристрастно и професионално. От друга страна има много неща, които трябва да се направят, за да не се стига при всеки спор до съдебна зала. Това е една огромна тема, но, струва ми се, че съгласно поговорката „рибата се вмирисва откъм главата“ – трябва да започнем от големите въпроси.
Отделните политически партии в този парламент и опозицията, и управляващите имат сериозни търкания относно какви промени трябва да залегнат в Конституцията. От тази гледна точка тази битка не е ли предварително загубена? Не се ли превръща темата за изменение на Конституцията в удобна политическа дъвка за всеки парламент?
По принцип темата съдебна реформа може би вече 30 години назад вече е употребявана по всякакви начини. Конституцията също, за съжаление. Всяка партия и всяка парламентарна група има право на своето становище. Да видим фактите. Политическа партия ГЕРБ преди година – година и половина хвърли цяла нова Конституция във въздуха като примамка в обществения дебат, за да отклони вниманието от протеста, който се случваше на площада. Но в нея те са заявили някакви позиции. ДПС също поставя на масата свои позиции. От друга страна този дебат действително се води вече няколко години включително чрез становища, които получаваме, доклади, които получаваме от европейските институции. И това на фона на тежкото обществено недоверие към съдебната система към онези, които я представляват на преден план. Тоест, дебатът предстои или е обречен, или не е, но съм убеден, че ако тази временна комисия, която беше създадена наскоро, както и цялото народно представителство в цялост, покаже достатъчно добра работа, организира правилно процеса, то на онези, които ще се противопоставят, ще им бъде трудно.
Президентът също има свой проект на Конституцията, но каза, че ще го извади на масата, когато види, че има стабилно мнозинство, което да извърши промените в Основния закон. Все още не сме го видели. Знаем и за противопоставянето с опозицията и напрежението с президентската институция. Какво можем да очакваме? Възможно ли е помирението в името на голямата идея за наистина сериозни и стабилни във времето промени в основния закон?
Основният закон не случайно е предвидил тези сложни процедури и тези допълнителни мнозинства, защото промяната му не е нещо просто – ето така. От тук нататък не зная дали за помирение трябва да се говори, по-скоро трябва да се търси убеждение. Отново искам да повторя, че тази временна комисия трябва да организира правилно работата си, да бъде достатъчно включваща на идеи, които има в други институции. Цялата идея на нейното съставяне беше да има такъв форум, на който да може да се обсъдят тези неща, а не някой да излезе и да постави „ето това е моето предложение“, защото очевидно обстановката не предполага изграждането на такъв консенсус. Това ще отнеме време. Струва ми се обаче, че ако политиците въобще държат на думите, които изтичат, то аз се надявам, че това е така, когато са заявили например някакви позиции от тях, внесени в предишни години или сега, то ще им бъде трудно да се отметнат. Обратното би означавало инат, а това в политиката не вярвам да води до нещо добро. Искам да подчертая, че в момента, в който си говорим за съставената такава временна комисия за изменения в Конституцията, тя още не е заседавала, нещата са още в самото начало, а срокът на действие, който беше определен е шест месеца. Това на някои може да се струва дълго, но според мен е разумен срок, и ще се справи със задача, с която се е заела.
Как вие политиците ще гарантирате, че дори и да се осъществят някакви изменения в Конституцията, следващо мнозинство няма да реши да прави свои промени?
Ето затова аз съм от тези, които считат, че нашата Конституция и тези, които са я създали през 1991 година, много правилно са сложили различни прегради, както изискванията за по-големи мнозинства в обикновено Народно събрание, така и института на ВНС, за да не може всяко мнозинство, понякога по тактическо-политически причини да се заиграва с Конституцията. Сега критиката е, че не действаме достатъчно бързо. По-добре да срещнем тази критика, отколкото да превърнем основния си закон в нещо, с което политиците лесно могат да се заиграват. Виждате, че този дебат е толкова труден, толкова сложен, че не вярвам една конституционна реформа да бъде заметена с лека ръка от следващо мнозинство. Това мнозинство ще бъде успешно или неуспешно до голяма степен от това, което успее да направи в съдебната система. В този ред на мисли то трябва да бъде съдено в цялост за своите действия: временната комисия за конституционните промени, ЗСВ също, НПК, Закона за КПКОНПИ. И тогава ще се види кое е успешно и кое не.
