Земеделските производители в цяла Европа излязоха на протести през тази година, убедени, че неволите им се дължат на евтината украинска продукция, която се разпространява през границата, пише „Политико“.
Масовите демонстрации принудиха правителствата на страните от ЕС от Варшава до Париж да направят огромни отстъпки на фермерите и отслабиха политическите връзки на Киев със западните му съюзници след началото на руската инвазия преди повече от две години.
Новоизбраният руски президент Владимир Путин навярно радостно потрива ръце.
В крайна сметка той е истинският мозък зад кризата.
Основната причина, поради която фермерите от ЕС не могат да продават собствената си стока тази година, няма нищо общо с Украйна и нейния огромен селскостопански сектор.
В дъното е Русия, чиято собствена рекордна селскостопанска продукция и доминиращ в света износ са свалили цените на реколтата до такава степен, че всички фермери са потърпевши.
„Абсолютно вярно е, че Русия използва своя износ на храни, особено този на пшеница, като форма на мека сила„, заяви Кейтлин Уелш, директор на Глобалната програма за хранителна и водна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания и съавтор на скорошен документ за нарастващото господство на Русия на световните селскостопански пазари за сметка на Украйна.
Подпомогната от изключително благоприятното време, през последните две години Русия отгледа безпрецедентни количества пшеница и я продаде евтино на световния пазар.
Това обърна пика в цените на зърното и ги свали до нивата отпреди войната, които са нерентабилни за фермерите в страни като Полша. Те отговориха, като блокираха границата с Украйна в началото на тази година, обвинявайки източната си съседка за нерентабилността на собствената им реколта.
Това е въпреки факта, че полското правителство едностранно забрани вноса на зърно от Украйна през миналата година. Мярката беше в отговор на пренасищането на доставките след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. и блокирането на основния износен маршрут на Украйна към световните пазари през Черно море.
След като през юли миналата година Русия преустанови инициативата, постигната с посредничеството на ООН, за възстановяване на износа на Украйна през Черно море, Киев създаде свой собствен сигурен експортен коридор, благодарение на който бе премахната голяма част от натиска върху сухопътните маршрути за износ през територията на ЕС.
Протестите застрашиха крехкото коалиционно правителство на Полша, принуждавайки премиера Доналд Туск да разчита на чара си, за да убеди други страни членки на ЕС в необходимостта от ограничаване на вноса на украинско зърно в блока. Последният, който той спечели на своя страна, бе френският президент Еманюел Макрон, който е също подложен на натиск от фермерите в страната си.
С цялото внимание, насочено върху украинския внос, няколко страни от ЕС продължават да се възползват от евтината руска продукция. Испания, Италия и Франция са редовни купувачи на руско зърно.
Подтикната от Полша, Латвия, Литва и други източноевропейски страни, Европейската комисия е готова да върне митата върху вноса от Русия, което на практика ще удвои цената на руската продукция и ще смаже търсенето ѝ.
Анализаторите на пазара обаче виждат този ход по-скоро като разсейване, отколкото като реално решение на трудната икономическа ситуация, пред която са изправени европейските фермери.
Вместо да се карат за въздействието на украинския или руския внос върху фермерите, по-добре е страните от ЕС да помогнат на Украйна да изнася собствените си селскостопански продукти, за да предотврати глобалното господство на Русия, особено в страните с по-ниски доходи, твърдят анализаторите.
Киев е съгласен с това.
„Трябва да приемем сериозно тази концепция, че Украйна трябва да бъде върната към традиционните си пазари в трети страни, за да изтласка Русия„, подчерта висшият търговски представител на страната Тарас Качка. „Това е абсолютно очевидно и ние вече го правим„.
На фона на политическите сътресения в ЕС Русия до голяма степен успя да отклони вниманието от себе си, пренасочвайки огромния си износ на пшеница към други региони на света, където се стреми да запази геополитическо влияние.
През изминалата година Москва изнесе стотици хиляди тонове безплатно зърно за страни в Африка и Азия, правейки услуга на авторитарните режими там и помагайки им да предотвратят гражданските вълнения.
Руският външен министър Сергей Лавров подписа изгодни сделки и с Бразилия, Мексико и други страни от Латинска Америка, чиито собствени реколти са унищожени от екстремното време.
За разлика от други големи износители на зърно, Москва не играе по правилата, така че има дългосрочни рискове от тази нарастваща зависимост от руски стоки, мята Джоузеф Зигъл, директор на изследванията в Африканския център за стратегически изследвания, базиран във Вашингтон.
„Русия изнася само два продукта в Африка: зърнени храни и оръжия„, отчете той. „Африканските страни стават ключови за Москва поради нарастващата ѝ международна изолация“.
Като се има предвид непредсказуемостта на Русия обаче, тези страни трябва да се опитат да диверсифицират своите източници, добави Зигъл.
Русия иска да предотврати това.
