Войната на Русия срещу Украйна изисква адекватни мерки както за гарантиране на сигурността в Източна Европа, така и за справяне с вторичните ефекти от кризата. Гарантирането на сигурността и предвидимостта в международните отношения е от ключово значение за по-бързото възстановяване и ограничаване на щетите от военните действия. Това заяви президентът Румен Радев на среща на високо равнище във формат Б9, която се провежда в Букурещ днес.
На форума България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша координират позициите си по отношение на дневния ред на НАТО преди провеждането на срещата на върха на Алианса в края на юни в Мадрид, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Радев каза пред участниците в срещата, че години наред Алиансът е поставял фокус върху провеждането на мироопазващи и мироналагащи мисии зад граница, но в момента влошената среда на сигурност в Европа изисква своевременни решения за модернизацията и развитието на собствения отбранителен потенциал на държавите-членки. Той смята, че военните действия в Украйна със сигурност ще се отразят при приемането на новата стратегическа концепция на НАТО на срещата на върха в Мадрид, но отделните страни не могат да бъдат само консуматори на сигурност и следва да вложат необходимите ресурси за по-висока оперативна съвместимост между своите въоръжени сили.
Според президента оперативната съвместимост между съюзниците започва още от разработването и производството на отбранителна техника. Той призова държавите-членки на НАТО да обединят усилията на своята отбранителна наука и индустрия в общи проекти, с което да бъде преодоляно и разделението на държавите в Алианса на производители и купувачи на отбранително оборудване и техника.
Румен Радев отбеляза, че освен съюзническа подкрепа за укрепване на източния фланг на Алианса, са необходими и решения в подкрепа на енергийната диверсификация в Югоизточна Европа, включително за разширяване на регионалната газопреносна инфраструктура с финансова подкрепа от НАТО. По думите му вторичните ефекти от войната в Украйна имат силен ефект не само по отношение на повишената цена на енергийните ресурси и инфлацията, но и създават заплаха за продоволствената сигурност в съседни региони. В тази връзка държавният глава призова за своевременни действия в подкрепа на износа на зърнени храни от Украйна и недопускане на нови миграционни вълни към Европа.
В рамките на форума президентът Радев проведе двустранна среща с президента на Естония Алар Карис.
На срещата на Б9 бе приета и декларация на страните-участници:
Ние, президентите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словашката република, се срещнахме днес, в групата на Букурещ 9, при подготовката на срещата на върха на НАТО в Мадрид. Посрещнахме генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Срещнахме се днес във време на безпрецедентно влошена среда за сигурност, причинена от руската агресия срещу Украйна, най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия. Войната на Русия срещу Украйна разби мира в Европа и причинява огромни човешки страдания и разрушения.
Повторихме категоричното си осъждане на непредизвиканата и неоправдана агресия на Русия срещу Украйна, със съучастието на Беларус и използваща Черно море като плацдарм, което е брутално нападение срещу основания на правила международен ред, което предизвика една от най-сериозните кризи за сигурността в Европа от десетилетия. Ние скърбим за трагичната загуба на живот и огромните човешки страдания и разрушения и обещахме да изправим пред съда всички, отговорни за военни престъпления и зверства. Призоваваме Русия да промени агресивното си поведение, да изтегли силите си от международно признатата територия на Украйна, да осигури отговорност за военни престъпления и зверства и да се върне и действа в съответствие с международното право. НАТО трябва да направи необходимите изводи относно отношенията си с Русия.
Ние потвърдихме нашата непоколебима ангажираност към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници, нейния демократично избран президент, парламент и правителство и нейния народ, в тяхната смела борба да защитят домовете си, своята страна и суверенното право на Украйна да избира собствени договорености за сигурност и външна политика, свободни от външна намеса. Подчертахме нашата постоянна подкрепа за евроатлантическите стремежи на Украйна. Ние също така подкрепяме интеграцията на Украйна в Европейския съюз. Решени сме да продължим и да засилим допълнително нашата помощ за Украйна, тъй като силна и демократична Украйна е важна за сигурността и стабилността в Европа. Предоставихме защита на милиони украински бежанци.
В отговор на руската агресия НАТО демонстрира, че ангажиментът към член 5 от Вашингтонския договор е железен и че единството, солидарността и сплотеността остават основни ценности на съюзниците. В този дух НАТО активира отбранителните планове, засили възпирането и отбранителната си позиция по суша, въздух и море, включително чрез увеличаване на присъствието си по целия източен фланг, от Балтийско до Черно море, създаде четири нови бойни групи в България, Унгария , Румъния и Словакия, и укрепи съществуващите бойни групи на НАТО в Естония, Латвия, Литва и Полша. Гледайки към бъдещето, трябва значително да засилим нашата възпираща и отбранителна позиция към модерна отбрана на първа линия, по балансиран, надежден, последователен, устойчив и съобразен начин в целия източен фланг, като се вземат предвид националните особености, в съответствие с 360 степенен подход, за да се откаже от агресия всеки противник и да се защитят и надделяват във всички оперативни области срещу заплахите, пред които сме изправени. Трябва да разширим присъствието на съюзниците в няколко пространства и да гарантираме, че разполагаме с оперативно съвместими бойни сили в мирно време, навременно подсилени със сили и ефекти, подобрени договорености за командване и контрол, засилена въздушна и противоракетна отбрана, подобрена инфраструктура, военна мобилност и устойчив достъп до веригата за доставка на гориво.
Съгласихме се, че трябва да сме готови да се справим с всички други видове предизвикателства за сигурността, включително хибридни, кибернетични и дезинформация, и да увеличим нашата устойчивост. Съгласихме се, че тероризмът остава постоянна заплаха за всички нас и че трайната регионална нестабилност на южния фланг на Алианса изисква постоянните усилия и бдителността на НАТО. Нестабилността извън нашите граници също допринася за незаконната миграция, която остава сериозно предизвикателство, което се нуждае от нашето внимание. Войната срещу Украйна също има сериозни последици за глобалната продоволствена сигурност, особено на юг.
В този критичен момент ние подчертахме важността на трайната трансатлантическа връзка, Северна Америка и Европа да стоят заедно като едно в НАТО. Ние похвалихме ангажимента на съюзниците да „защитават всеки сантиметър от територията на НАТО“.
Стратегическата концепция, която ще бъде приета на предстоящата среща на върха на НАТО в Мадрид, ще определи пътя на Алианса за бъдещето. Изразихме увереността си, че следващата стратегическа концепция ще отразява, наред с други разработки, новата реалност на сигурността, създадена от войната на Русия срещу Украйна, ще подчертае Руската федерация като най-значителната и пряка заплаха за евроатлантическата сигурност и ще поднови фокуса върху ключовите цели и най-голяма отговорност на Алианса – колективна отбрана – като същевременно се подчертава, че НАТО ще продължи да изпълнява и трите основни задачи. Следва също така да отразява необходимостта от засилване на стратегическото партньорство с Европейския съюз за подкрепа на глобалния и трансатлантическия мир и сигурност, включително чрез засилване на политическите консултации и сътрудничество, като се набляга на ангажимента за подобряване на военната мобилност.
Политиката на отворените врати на НАТО съгласно член 10 от Вашингтонския договор изигра решаваща роля за повишаване на евроатлантическата сигурност, стабилност и просперитет, вкоренени в общи ценности. Припомняме решенията от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. Приветствахме суверенните решения на Финландия и Швеция да кандидатстват за членство в НАТО и с нетърпение очакваме да приветстваме двете страни като членове на Северноатлантическия алианс.
Потвърдихме нашата непоколебима ангажираност към суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова и Грузия. Ще продължим усилията си за повишаване на тяхната устойчивост, тъй като признаваме, че тяхната сигурност и стабилност също допринасят за сигурността на евроатлантическата зона. Ще засилим допълнително практическото сътрудничество и подкрепата за Босна и Херцеговина като страна кандидатка.
Готови сме да изпълним ангажиментите си, поети в Обещанието за инвестиции в отбраната, и да отделим поне 2% от БВП за отбрана до 2024 г. и ще подкрепим допълнително увеличеното общо финансиране.
Оставаме ангажирани да продължим да провеждаме срещи във формат Букурещ 9 като средство за насърчаване на съвместни подходи и принос към евроатлантическата сигурност.
