Създават работна група за отговор на наложените санкции от Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ. Това решение на служебния кабинет „Янев“ е взето неприсъствено.
Целта е да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите, наложени на 2 юни 2021 г. от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.
В постоянната работна група участват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП).
Очаква се групата спешно да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:
а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
в) всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.
Списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.
ДАНС и НАП предприемат постоянни мерки за установяване на степента на свързаност на лица с лицата от списъка и предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена.
Министърът на финансите наблюдава дейността на работната група и отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството. Министрите и другите органи на изпълнителната власт предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.
С предприетите от правителството действия ще се сведат до минимум рисковете за страната ни в политическо и в международно отношение и за българската икономика от тези санкции на САЩ при последващо замразяване на активи в банки на бюджетни организации, държавни дружества и предприятия, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и други.
Решението се взема, тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава.
Междувременно стана ясно, че премерът Стефан Янев свиква Съвета по сигурността в понеделник, 7 юни.
Тема на заседанието е: „Актуални рискове и заплахи за системата за защита на националната сигурност. Анализ на институционалната ефективност в сектор „Сигурност“ и необходимост от по-адекватни мерки за нейното повишаване„.
Дневният ред на заседанието на Съвета по сигурността предвижда обсъждането на: мерки за гарантиране на политическата стабилност; необходимост от нови и адекватни политики за борба с корупцията; прилагане на по-ефективни механизми за координация и взаимодействие на структурите в сектор „Сигурност“.
Припомняме, че на 2 юни 2021 г. САЩ наложиха санкции по закона „Магнитски“ първо на трима българи – бизнесменът Васил Божков, бившият депутат Делян Пеевски и неизвестният досега зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. По този закон се налага конфискуване или замразяване на банкови сметки и транзакции на санкционираните лица и техни близки. Като това се отнася не само до авоари на територията на САЩ, но и по целия свят, ако те са в долари или съответната банка работи с американска финансова институция. Малко по-късно Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов и Делян Пеевски, Илко Желязков са обявени от Държавния департамент на САЩ за лица с наложени санкции във връзка с участието им в сериозна корупция. Забраната е да влизат в страната. Петър Харалампиев е председател на национално движение „БГ патриот“, част от коалицията Обединени патриоти. Раздели се с поста си като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, след като на 29 октомври 2018 г. сутринта представители на Спецпрокуратурата влязоха в Държавната агенция за българите в чужбина по разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Обвинителен акт в Специализирания наказателен съд бе внесен през октомври месец миналата година. Красимир Томов е бивш главен секретар на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Той също е обвиняем за длъжностни престъпления с продажба на българско гражданство заедно с Петър Харалампиев. Според обвинението председателят и главният секретар на ДАБЧ са извършили и множество длъжностни престъпления, свързани с работата им с публични финансови ресурси, сред които злоупотреби със служебни автомобили, горива, средства за бонуси и заплати и др.
