Петъчен слънчев следобед в Борисовата градина по време на пандемия.
Централната алея от езерото с лилиите до детските съоръжения е окупирана от младежи.
Големи групи с приповдигнато настроение, заредени с много бира. Пластмасовите бутилки се подават от ръка на ръка, маски няма, дистанция също. Видимо са ученици, които наваксват липсата на общуване в училището и класните стаи. А и петък бил ден на майстора.
Момчетата са видимо по-сдържани, а момичетата по-гръмогласни.
Всички пушат, раздават целувки наляво и надясно с дъх на бира.
И слушам разговорите им.
Един от класовете трябва да е на дистанционно обучение в този час.
Само че те са в парка, нека математичката да види как ще ги накара да решават тест със задачи. Тя и без това била малко гаднярка. Класната щяла да пописка малко, ама какво от това. Тя напоследък само това прави, кой ли пък я слуша.
Една от госпожиците с грим и червило като манекенка се провиква, че така се учи и сто години. И без това не им поставят слаби оценки, защото толкова ги и учат.
Тази корона, дето всички ѝ треперят, за тях е истинско щастие.
Само дето на много от тях родителите им са си постоянно вкъщи. Това е гадно, ама вече времето се оправя и ще си правят купоните в парка.
Нищо, че генералът Майтапчийски непрекъснато за това дуднел.
Речта им е изпълнена със солени и не особено прилични думи и изрази, обръщенията, с които общуват помежду си, будят учудване и недоумение. Но те си ги приемат със смях и никой не се сърди на никого.
И си спомняме времето, когато ние сме били ученици, как сме се държали, какво уважение сме изпитвали към учителите и какво добро образование са ни дали те. Нищо, че съм на 23 и вече не уча в даскало.
О, времена, о, нрави.
Софи Димитрова журналист от News24sofia.eu
