„По ръцете ви има кръв!“ С тези думи сенаторът от Републиканската партия на САЩ Линдзи Греъм се обърна към изпълнителните директори на пет от най-големите технологични компании в света. Близо четири часа сенатори от правната комисия на Сената на САЩ изслушваха Марк Зукърбърг от „Мета“, Шоу Зи Чеу от „Тик ток“, Линда Яккарино от „Х“, Еван Шпигел от „Снап“ и Джейсън Ситрон от „Дискорд“. Поводът за изслушването бяха обвиненията към компаниите, че не са направили необходимото, за да спрат нарастващата вълна от сексуално насилие над деца в управляваните от тях онлайн платформи. Наред с това те са обвинявани за все по-разрастващото се излагане на деца на вредно съдържание и пристрастяването им към най-популярните платформи.
Въпреки че по време на изслушването Марк Зукърбърг се извини на родителите на самоубили се заради преживяното в платформи като Фейсбук деца, тенденцията социалните мрежи да бъдат опасно място продължава. Въпреки изслушванията и емоционалните извинения на технологичните предприемачи законодателството е блокирано именно от техните адвокати, които обжалват в съда мерките, въведени в някои щати.
Доколко подобни публични изслушвания имат голям смисъл извън медийния шум не е ясно, защото така или иначе технологичните предприемачи продължават да диктуват правилата, както на политиката, така и на огромна част от сферите на съвременния свят. Темата на конкретното изслушване е само симптом на един много по-дълбок процес, който все повече изкристализира ролята на технологичното предприемачество като доминиращо малцинство на съвременния свят. След като ядосани американски сенатори от двете партии в Сената не са в състояние да наложат волята на своя публичен консенсус над петима души и техните компании, то въпросът е кой е по-силен? Това питане поражда редица отговори, като нито един от тях не е в полза нито на либералната демокрация, нито на твърдението, че политическите решения в нея се основават върху легитимността на избраните от гражданите институции.
През последните десетилетия технологичното предприемачество извърши революция, чиито резултати тепърва ще се развиват под формата на предизвикателства пред цялото човечество. Тази революция определено има мащаба на предишните две глобални революции – селскостопанската, при която хомо сапиенс се трансформират от ловци събирачи в обработвачи на земи и индустриалната, която води до механизация на огромна част от глобалната икономика. Впрочем и двете революции пораждат опустошителни процеси за поколения напред. След първата ловците събирачи, които дотогава са работили по няколко часа на ден, са принудени да се сраснат със земята си и да живеят в продължение на хилядолетия единствено в нейно име. В онази далечна епоха вероятно са се появили и първите роби. Вместо приетата теза, че човекът е одомашнил пшеницата, то може би далеч по-валидна е версията на философа Ювал Харари, че пшеницата е одомашнила човека.
Вместо да облекчи тежката селска работа, която е основно занимание на хората до XVIII век, индустриалната революция унищожава селото на Запада и превръща разорените селяни в градски пролетариат, който работи по 16 часа на ден без почивка от 8-годишна възраст до смъртта си. Резултатите от тази революция са десетки тоталитарни режими и две световни войни през ХХ век.
Прогнозите за резултатите на технологичната революция, в която живеем, са все повече, но оптимизъм би могъл да бъде съзрян единствено в изявите на най-наивните прогресисти и на самите технологични предприемачи. Впрочем и едните, и другите, вече са достатъчно омръзнали на огромното мнозинство, за да могат да формират позитивно обществено мнение спрямо себе си. Парадоксът е, че те самите страдат достатъчно в публичен план благодарение на платформите и социалните мрежи в основата на чието създаване са. Именно там се развиват негативните кампании на фалшивите новини, които например твърдят, че Бил Гейтс иска да чипира човечеството. Само допреди няколко години тези хора се изказваха по всеки глобален въпрос, без да имат компетентността за това, и тяхното мнение беше основополагащо за формирането на обществено мнение. Публичните позиции на технологичните предприемачи, които разбират основно от програмиране и дигитален дизайн започваха от въпросите за глобалното затопляне, преминаваха през психологията и как да живеем по-добре и свършваха с мигрантските тенденции и структурирането на различните общества по нов начин. И всичко това беше посрещано с безрезервна вяра и аплодисменти от страна на публиката. За много кратък период от време техният технологичен талант се превърна в мерило за всичко и им даваше правото да се опитат да превърнат в алгоритъм всяко човешко действие и всяка обществена реакция. Днес не къде да е, а в Американския сенат, те биват обвинявани, че ръцете им са изцапани с кръв. Едва ли преди 15 години някой би допуснал подобна възможност. Последното показва, че тези хора и техните изобретения, алгоритми и прогрес са непоносими дори за сената на страната, която им даде възможност да се развият.
Проблемът е, че тази непоносимост не променя нищо. Тя е само симптом за безпомощност по отношение на технологиите, които ще стават все по-силни и все по-въздействащи върху човешкото съзнание. Въпросът вече не е да пазим децата си от опасностите на социалните мрежи и дигиталния свят, а от самите социални мрежи и самия дигитален свят, които са на път да доведат до интелектуална атрофия на огромни маси от хора. Парадоксът е, че занапред не дигиталните умения, които ще бъдат без значение в ерата на изкуствения интелект, а креативността, ще бъде най-силното качество за успешна реализация. Това означава, че колкото по-дълго задържим децата си далеч от телефоните, таблетите и компютрите, толкова по-голям шанс ще имат те да се реализират в техния свят. Това е така, защото вече е доказано, че стоенето в социалните мрежи и гледането на клипчета отнема възможността за концентрация, а оттам и способността а за мислене, фантазия и креативност. В този смисъл отговорът на дигиталното предизвикателство би могъл да бъде по-скоро индивидуален, отколкото колективен. Дали ще бъде даден, зависи най-вече от нас, родителите, доколкото и ние самите не сме жертва на технологичния прогрес.
Тома БИКОВ, „ФИЛТЪР“
