Омбудсманът на Република България Диана Ковачева препоръча на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков темата за преобразуването на държавни висши училища да се постави на задълбочен анализ и широко обществено обсъждане, информират от пресцентъра на омбудсмана. Според нея така ще могат да се преценят положителните и отрицателните последствия от подобно решение.
„Бих искала да изразя убедеността си, че ще бъдат отчетени позициите на академичната общност, защото само с широка обществена подкрепа може да се реализират промени, които да доведат действително до повишаване качеството на висшето образование в страната„, категорична бе проф. Диана Ковачева.
Повод за предложението на омбудсмана са получените в рамките на няколко дни в институцията на обществения защитник две позиции от Студентските съвети на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) в гр. София и Минно-геоложкия университет (МГУ) „Св. Иван Рилски“, гр. София, които са твърдо против идеята за обединение и преструктуриране на държавни висши училища в страната.
В своята позиция ВУЗ-овете, приемат като заплаха за идентичността си предложението на МОН за сливане на висшите учебни заведения, заяви Ковачева.
Омбудсманът обръща внимание, че Студентските съвети недоволстват от липсата на прозрачност при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ в страната, както и от липсата на анализ за ползите от сливането на висше училище с други такива.
„Посочва се позицията на несъгласие за предложената реформа изказана от Европейската асоциация на професионалните висши училища – EURASHE, „която ползвайки своя опит, ясно предупреди за бъдещите негативи от евентуалното обединение на висшите училища в България“. Цитира се и мнението на президента на EURASHE г-н Армандо Пирес, според който има „много негативни последици в други европейски страни когато преструктурирането се осъществи „отгоре надолу“ без подкрепата на тези, които предоставят висше образование на място„, допълва общественият защитник.
Диана Ковачева също посочва, че висшите училища се притесняват, че евентуално сливане ще доведе до занижаване на качеството на образованието.
„Като национален омбудсман следя отблизо процесите в системата на висшето образование„, съобщи Ковачева. Тя добави, че това и дава възможност за обратна връзка и анализ на ситуацията.
Омбудсманът подчертава, че е добре запозната с приетата Стратегия за развитие на висшето образование у нас за периода 2021-2030 г., чиято цел е да осигури устойчиво развитие на висшето образование в страната за посочения период. Но изрази съжаление, че при приемането на Стратегията съществен дефицит е липсата на широка и публична дискусия с представители на академичната общност.
„Наясно съм, че целите, които се поставят пред висшето образование в страната са следствие от процесите на глобализация и необходимостта българските висши училища да се интегрират успешно в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е необходимо да се съхранява идентичността на националната ни образователна система, националните образователни традиции и създадените добри практики„, допълни тя.
Диана Ковачева посочи, че в академичната общност остава усещането, че реформите се извършват набързо и без доказване на тяхната ефективност, което поражда съмнения за задълбочаване на проблемите във висшето образование и занижаване на качеството му.
„В този смисъл, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане със заинтересованите страни и академичната общност„, добави Ковачева.
