След вота на недоверие, който правителството му бе обречено да загуби, българският премиер Кирил Петков проведе видеоразговор с британския вестник The Guardian. „Предстоят ни трудни дни. Борим се усилено да останем от правилната страна на историята„, каза той.
Петков обвини два проблема за разпада на своята коалиция: корупционните интереси и проруското влияние в България, които според него са „обединили сили“, за да свалят правителството му.
Членка както на НАТО, така и на ЕС, България зае неочаквано силна проукраинска позиция въпреки традиционните си връзки с Русия, която преди войната доставяше около 90% от природния газ за нея. „Ние изненадахме всички в Европа и изненадахме Русия с тази силна политика„, каза той, добавяйки, че вътрешнополитическата криза означава, че България сега рискува да се върне към „традиционната си роля на мека държава“ по отношение на критиките към Русия.
Опозиционните депутати свалиха правителствената коалиция, след като тя се сблъска с вътрешни спорове за бюджета и проблемите около ветото върху началото на преговорите за влизане в ЕС на Северна Македония. Петков и неговите съюзници нарекоха тези проблеми димна завеса, казвайки, че това е трябвало да скрие съпротивата на корумпираните среди.
Но с разпадането на правителствената коалиция в сряда се поставя под риск твърдата позицията на България срещу руската инвазия в Украйна, която може да стане жертва на политическата суматоха.
Ако Петков не успее да създаде нова коалиция, той се опасява от „драстична промяна“ в подкрепата на България за Украйна.
„Страхувам се, че (България) ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ (на помощ) за Полша ще бъде рязко намален„, каза той в интервю, което се проведе преди вота на недоверие.
„Страхувам се, че силната позиция на ниво Европейската комисия и Европейския съвет ще се превърне в по-скоро предпазлива, отколкото ясна позиция срещу Русия„.
Тази промяна в политиката засега все още не е сигурна, пише изданието, тъй като повечето депутати от неговата коалиция изразиха подкрепа за предоставяне на оръжие и друга военно-техническа подкрепа за Украйна. Но Петков каза, че едно служебно правителство може бързо да сключи сделка с „Газпром“, като България се съгласи да плаща за газа в рубли и да бъде по-предпазлива в противопоставянето си на войната.
„Русия наистина иска да свали това правителство и така да покаже, че ако не ги слушат, тогава правителствата ще падат„, каза той.
„Това би било чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. Те също така биха предпочели по-малко силен глас срещу тях относно санкциите и подкрепата за Украйна.“
Петков, който провежда кампания като реформатор за прочистване на политиката, заведе делегация в Киев, за да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски в края на април, където той сключи сделка за ремонт на украинска военна техника на фона на вътрешната опозиция срещу директните доставки на оръжие за Украйна .
Той също така реши да действа срещу Кремъл, когато заедно със Северна Македония и Черна гора блокираха полета на руския външен министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което го принуди да отмени посещението.
Петков каза: „Беше просто решение. Реших, че той няма да лети. Толкова е просто.“
Разривът около войната го постави в противоречие с президента Румен Радев, пенсиониран генерал и бивш командир на военновъздушните сили, който каза, че доставките на оръжие в Украйна само ще удължат войната.
Петков призна, че двамата с президента се разминават и относно отказа да изпълни искането на „Газпром“ за плащане в рубли, политика, която в крайна сметка доведе до спиране на вноса на руски газ за България в края на април. Освен това Радев е „много категорично против“ доставката на оръжия в Украйна през трети страни. „Ние сме твърдо за (подобни доставки)„, каза Петков.
Българският премиер е заявил, че вярва, че руската пропаганда е създала силен стимул за политици като Радев да изберат неутралитет, като каза, че вярва, че 20% от българите подкрепят Русия във войната, а други 60% не искат страната да заема „силна позиция“ относно нахлуването.
„И може би президентът просто следва възгледите, които биха го направили по-популярен. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той няма същото желание като нас за лидерство по тези теми и да бъдем възможно най-силни като съюзник в НАТО„, коментира Петков.
Политическата криза има по-непосредствени въздействия от войната. Проблемите с корупцията, твърденията за лошо управление и разширяването на ЕС в Западните Балкани играят важна роля. Петков каза, че няколко дни масови протести показват, че на улицата има силна подкрепа за неговото правителство. Но в залите на властта, каза той, войната още повече е поляризирала страните.
„Войната всъщност показа много ясно кой на коя страна е„, каза той. „Но за съжаление на правителството това създава все повече и повече нестабилност, защото трябва да се вземат трудни решения„.
