За пет дни интервюто на Тъкър Карлсън с Путин беше гледано от 200 милиона души, и то само в платформата Х (бившата мрежа Туитър). Отделно са гледанията в страницата на Карлсън в интернет, както и лавинообразното разпространение на интервюто в други социални мрежи и сайтове. До няколко дни Путин ще бъде гледан от половин милиард зрители. При това жанрът му въобще не е риалити или шоу. Интервюто представлява два часа сериозен и задълбочен разговор за историята, настоящето и бъдещето, който изисква концентрирано внимание и активно участие чрез мозъчната дейност на зрителите. Това е разговор, обърнат към разума на хората, които го следят, а не експлоатация на техните страсти, което правят по-голямата част от днешните американизирани западни медии.
Само за сравнение – в най-гледаното си време CNN събира едва 582 хиляди зрители. „Фокс Нюз“, които изгониха Тъкър Карлсън, имат 1,95 милиона, а MSNBC 1,2 млн. зрители.
Казвам това, за да подчертая безсмислието на всякакви опити за цензура в съвременния свят. Като всяка цензура те самозасилват интереса към забранения плод. В последните десет години, а особено в последните 2 след началото на Специалната военна операция в Украйна, западната пропаганда се опита да сатанизира изцяло Путин и Русия, опитвайки се да превърне сложната човешка история и ситуация в комикс. Комикс за дебили. Путин е лош, Щатите и сателитите им са от добрите. Това е толкова обидно за ума, че дори не трябва да се коментира. Резултатите са налице – западният свят се разпада пред очите ни. Последното не го казвам със злорадство, а със съжаление.
За мен основната новина от интервюто на Карлсън с Путин бе пренебрегната от повечето, които го коментираха. И тя е, че Западът вече е готов на преговори с Русия, дал е на Путин знак, че иска преговори, но все още търси вариант за по-безболезнено маскиране на това унизително поражение, поне като достойно реми. Ще цитирам дословно откъса от интервюто със забележката, че тук Путин говори от позицията на човек, който борави с конкретна информация, а не просто като човек, който анализира неща в които му се ще да вярва.
По повод на започването на преговори за мир в края на разговора Владимир Путин казва буквално следното: „Казано по-точно, искат, но не знаят как да го направят. Знам, че искат. Не просто го виждам, знам, че искат. Но се мъчат да разберат как да го направят. Те ни докараха до днешното положение. Не ние го направихме, а нашите „партньори“, нашите противници. Нека сега те мислят как да обърнат положението. Нямаме против“.
Нарочно цитирах първо само тази част, за да й обърнем по-голямо внимание. Путин два пъти натъртва на това, че знае, а не предполага. А знае, защото по съответните канали Западът му е дал сигналите за това. Впрочем струва си да цитираме целия откъс, защото в него Путин обяснява много добре руската позиция. Ето го и него:
„– Казахте го и не смятам, че сте искали да обиждате. Казахте и за записа, в който се говори, че Украйна е била спряна да договори мирно споразумение от бившия британски премиер, действащ от името на правителството на Байдън. Това, че големи държави контролират малки, не е нещо ново. Затова ви питам за директна връзка с правителството на Байдън, което взема решенията, а не украинският президент Зеленски.
– Ако правителството на Зеленски е отказало да преговаря, предполагам, че го е направило по нареждане на Вашингтон. Ако Вашингтон мисли, че решението е било погрешно, да намери тънко извинение, което да не обиди никого. Да измисли изход. Не ние сме взели такова решение, а те. Нека го коригират. Те взеха грешно решение, а ние да търсим изход от положението, за да коригираме грешките им. Те си го взеха, нека те се поправят. Ще ги подкрепим.
– Нека се уверя, че разбирам правилно казаното. Мисля, че казвате, че искате договаряне на споразумение на случващото се в Украйна?
– Правилно. И такова имаше. В Истанбул бяхме подготвили огромен документ, който бе подписан от оглавяващия украинската делегация. Подписа се под някои от клаузите, макар и не под всички. Подписа се и каза: „Готови сме да подпишем целия“. Войната щеше да свърши много отдавна, преди година и половина. Но се появи премиерът Джонсън, разубеди ги и пропуснахме възможността. Пропуснали сте я, допуснали сте грешка, сега се коригирайте и това е. Защо ние да поправяме нечии чужди грешки? Някой ще каже, че грешката е наша. Ние сме ескалирали положението, като сме решили да сложим край на войната, започнала в Донбас през 2014 г., както вече казах, с военни средства. Нека преговорим. Казах ви тези неща, преди малко ги обсъждахме. Да се върнем на 1991 г., когато ни обещаха НАТО да не се разширява. Да се върнем на 2008 г., когато се отвориха вратите на НАТО за Украйна. Да се върнем на декларацията за независимост на Украйна, където пише, че тя ще бъде неутрална страна. Да се върнем на факта, че НАТО и американски военни бази започнаха да се появяват на територията на Украйна, създавайки заплаха за нас. Да се върнем на преврата в Украйна през 2014 г. Безсмислено е, нали? Можем да се люшкаме напред-назад безкрайно, но те са тези, които спряха преговорите. Грешка ли беше? Да. Поправете я, ние сме готови. Какво друго ви трябва?
– Може би е унизително в този момент НАТО да приеме руския контрол върху територия, която преди две години беше украинска.
– Казах: Нека си помислят как да го направят с достойнство. Има ли желание, има и варианти. Досега имаше само писъци за това, как да се постигне стратегическо поражение за Русия на бойното поле. Днес явно вече осъзнават, че е трудно да се направи, ако въобще е възможно. Според мен е невъзможно по дефиниция. Никога няма да се случи. Изглежда ми, че сега властимащите на Запад започват също да го осъзнават. Ако са го осъзнали, трябва да помислят какво да сторят. Ние сме готови за този разговор.
– Готови ли сте да кажете: „Поздравления, НАТО, ти победи“, и да запазите сегашното положение?
– Това е предмет на разговор. Никой не е готов на такъв. Казано по-точно, искат, но не знаят как да го направят. Знам, че искат. Не просто го виждам, знам, че искат. Но се мъчат да разберат как да го направят. Те ни докараха до днешното положение. Не ние го направихме, а нашите „партньори“, нашите противници. Нека сега те мислят как да обърнат положението. Нямаме против. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Неспирната мобилизация в Украйна, истерията, вътрешните проблеми рано или късно ще доведат до някакво споразумение. Може да прозвучи странно на фона на днешното положение, но отношенията между двата народа ще се възстановят. Ще е нужно много време, но раните ще зараснат. Ще ви дам няколко необичайни примера. Има битка на бойното поле. Конкретен пример. Украински войници са обкръжени. Истинска случка. Нашите войници започват да им викат: „Нямате шанс, предайте се! Излезте и ще живеете!“. Изведнъж украинските войници им отговарят на идеален руски: „Руснаците не се предават!“. И всички загиват. Все още се смятат за руснаци. В известна степен наблюдаваме елемент на гражданска война. Всеки на запад смята, че руският народ вече е завинаги разделен. Не, той отново ще се обедини. Единението си е там. Защо украинските власти рушат Руската православна църква? Защото обединява не само територията, но и душите ни. Никой не може да раздели душата. Да завършим ли с това, или има и друго?“
Този откъс е кратък и информативен за това, което се случва в момента. САЩ, НАТО и ЕС търсят мир, но го търсят под формата, която ги устройва и която ще пази честолюбието им в тази задънена ситуация, които сами предизвикаха. За мен това е новината от това интервю. Иначе горещо го препоръчвам на всеки, който не го е гледал. В сайта „Гласове“ пуснахме пълната версия с добър превод, видео и български субтитри, както и стенограма под видеото. Направихме го за историческата памет. С нея започна интервюто. Путин изнесе лекция по история на американската публика, свикнала с кратки развлекателни шоупрограми, но го направи съвсем добронамерено, сериозно и задълбочено. Той говори на хора, които не помнят повече от седмица, но които са жадни за смисъл, като всички хора. „Душата по природа е християнка“, казва Тертулиан преди 1800 години, а обръщението на Путин (освен към службите и елита на САЩ, Англия и ЕС) бе насочено именно към християнската душа на Западния свят. Човек на паметта, настоящето и бъдещето. Наистина не мога да си обясня злобата срещу него, освен с ирационален бяс. Което не гарантира неговата правота завинаги, но тя е актуална сега. Путин е в истината в този момент и затова е силен. Хубаво е да се гледа това интервю и да остане за поколенията, защото бележи крайъгълен камък в сблъсъка между два свята, които се разпадат на много светове. Освен това е изключително интересно, а упреците към Тъкър Карлсън са напълно несправедливи. Той зададе всички важни въпроси и остави събеседника си да отговори спокойно и обширно, без да го тормози с нарцистични избухвания, присъщи за мнозина телевизионни водещи. Жанрът на това интервю беше информация от източника, за гледната точка на Русия от първа ръка и то насочен за публика, която от години е лишавана от нея и обработвана срещу нея. Тъкър Карлсън свърши прекрасно работата си, а Путин се прояви като най-разумния и мощен политически лидер в този момент. Ако някой ми посочи друг политик, който може да говори така и който в рамките на два часа описва със сериозна компетентност на историк миналото, прави дълбок и прагматичен разрез на настоящето и очертава визионерски посоката на бъдещето, ще бъда благодарен. Впрочем и зрителите от цял свят са го усетили, защото в стотината хиляди коментари в профила на Тъкър в Х под интервюто, положителните оценки са смазващо мнозинство, а един американец синтезира кратко и точно следното: „Владимир Путин току-що за половин час мина през последните 1000 години история на Русия и Украйна в детайли и без бележки. Джо Байдън не може да си спомни кога е починал синът му. Бог да ни е на помощ!“.
Явор ДАЧКОВ, „ФИЛТЪР“
