„Капитал“ и „Дневник“ не воюват с никого. Това са журналистически организации и с публикациите си в тях журналистите им са защитили добросъвестно и навреме обществения интерес, предупреждавайки за огромни злоупотреби с обществени средства.
Това пише съиздателят на медиите Иво Прокопиев в публично писмо до председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, след като той и колегата му Йордан Цонев използваха парламентарната трибуна, за да нападнат самия него и изданията през последните три дни.
Издателят посочва, че през годините двете издания са доказали многократно, че последователно работят за интегрирането в обществото на всички малцинствени групи, включително и етническите, и че е било нормално за тези усилия да получат политическа подкрепа, а не репресия и натиск.
Публикуваме пълния текст на писмото:
Уважаеми г-н Карадайъ,
Обръщам се публично към Вас, защото забелязвам нарастваща агресия и манипулативност в серия Ваши изказвания, както и изказвания на други лидери на ДПС. Цитирам малка част от тях, общо са над двадесет.
Г-н Карадайъ, 28 юни, Хасково:
„Има една група в България, която понякога, къде на шега и на майтап, наричам организирана престъпна група в българската политика в последните 30 години. Тя воюва с нас от самото начало, но публично и яростно от 1997 г. и най-вече след 1999 г.“ …Нали разбирате, говоря за Прокопиев и кръга Капитал…“
Г-н Карадайъ, при откриването на 46-ото Народно събрание:
„Разклащането на българския суверенитет е да чакаш указания от чужди посолства, олигарси, медиен монополист, като Прокопиев с корупционните им намерения. Партията на олигархията и на медийните монополисти не бива да има такъв назидателен тон, а призивът е за диалог и конструктивизъм.“
Г-н Йордан Цонев, 22 юли, пред Народното събрание:
„Най-емблематичният пример за дълбоката държава е Иво Прокопиев…“
Смятам, че бъркате.
„Капитал“ и „Дневник“, медиите, на които съм основател още от 1993 година, не воюват с никого. Това са журналистически организации.
Нека припомня на Вас, а и на цялото общество, някои от ключовите им разследвания.
– Серия разследвания за дейността на КТБ през периода 2009-2015 година – за недопустимата концентрация на държавни средства в банката, за срастването на медийна, политическа, съдебна и финансова власт, за недопустимото финансиране на свързани лица и рисковете за вложителите, за вторичното разграбване на активите на банката;
– Серия разследвания за непрофесионалното управление на Българската банка за развитие през периода 2016-2021, концентрацията на нейния банков портфейл главно в политически обвързани компании без устойчив бизнес, които нямат достъп до друго финансиране, и за рисковете за парите на данъкоплатците в ББР;
– Разследванията за „Автомагистрали“ през 2020 г. за недопустимото заобикаляне на Закона за обществените поръчки и раздаване на огромни аванси без насрещни гаранции, в противоречие с обичайните търговски практики;
– Разследвания за финансовата „псевдо-крипто“ пирамида „ONE COIN“, които станаха световна новина и бяха продължени от международни колеги от всички водещи световни медии, включително от най-популярния подкаст на BBC изобщо;
– Разследванията за използването на „Новичок“ на българска територия през 2018 и 2019 г., които бяха продължени от редица световни медии, а журналисти от „Ню Йорк Таймс“ получиха „Пулицър“ през 2020 г.
Спирам дотук, но списъкът може да продължи дълго. Исках да илюстрирам, че във всички тези случаи журналистите от „Капитал“ и „Дневник“ са защитили добросъвестно и навреме обществения интерес, предупреждавайки за огромни злоупотреби с обществени средства. Целият екип на медиите през годините професионално и смело се е противопоставял на модела на „дълбоката държава“ (или по-правилно на „завладяната държава“), поемайки огромни рискове за себе си. За съжаление, и при КТБ, и при ББР и другите казуси нямаше адекватна реакция от страна на властите и регулаторите, което доведе до огромни щети за вложителите и данъкоплатците. И по-лошо, разруши доверието в законността, правилата и в средата за правене бизнес.
Никъде в тези журналистически материали няма да откриете и най-малък намек за етническа омраза или дори дума, насочена срещу членовете и симпатизантите на ДПС. Напротив, те, както и всички останали български граждани са тежко пострадали от модела на „завладяната държава“, който убива потенциала за развитие на България и принуждава младите семейства да търсят поминък в чужбина. През годините, вече почти 30, „Капитал“ и „Дневник“ са доказали многократно, че последователно работят за интегрирането в обществото на всички малцинствени групи, включително и етническите.
Нормално беше за всички тези усилия и поети рискове да получим и политическа подкрепа, включително и от представителите на политическа партия ДПС, с която „на книга“ споделяме сходни либерални ценности. За партията, която е българският член на АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите за Европа), защитата на свободното слово би трябвало да е първостепенен приоритет. Вместо това получихме нескончаема институционална репресия и натиск, които продължиха над десет години, защото в модела на „завладяната държава“ няма място за независими медии.
Разграждането на този модел освен с промяна на закони и правила трябва да стане с последователност и връщане на елементарната порядъчност във всички участници в обществения живот. В нормалната държава не става като в тоталитарната. „Черното“ не става „бяло“, дори и ако се повтори и 1000 пъти от парламентарната трибуна.
С уважение,
Иво Прокопиев
