Проектът на Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 – 2053 г., представен и като стратегия от Министерството на енергетиката, ще отдалечи България от Европейския съюз заедно с неговите цели и правила.
Тази позиция изразиха от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), чиято мисия е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим институт, който разработва изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики.
Изграденият от десетилетия в страната олигархично-корупционен модел, представен и в Проекта, предвижда подчиняването на сектора на мащабни неосъществими енергийни проекти без икономическа обосновка и ще запази структурата на сектора, създадена и поддържана по модел на Кремъл, посочват от Центъра.
Със стратегическия документ България се отдалечава от целите в плана на ЕС за ограничаване ролята на изкопаемите горива и на енергийната зависимост от Русия. Зависимостта на електроенергийния сектор на страната ни от изгарянето на въглища се удължава поне до 2035 г., смятат от Центъра. Припомнят и предложенията на служебния кабинет, изразяващи се в изграждането на 4 нови ядрени блока, които са без ясна икономическа обосновка и в разрез с поетите ангажименти за преход към климатично неутрална енергетика, допълват от ЦИД. Това ще застраши финансовото здраве на българската енергетика и икономика, които по това направление са почти изцяло свързани с Русия, пишат още в позицията.
Предложението на служебното правителство противоречи на механизма, договорен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в който Комисията за енергиен преход (КЕП) трябва да представи доклад, върху който да стъпи Пътната карта за климатична неутралност на България, коментират от Центъра. Финансирането на жизнено важни реформи за българската енергетика е под въпрос, тъй като Стратегическата визия не отговаря и на изискванията от Регламента за енергийния съюз на ЕС, който предвижда държавите членки да работят по общ подход в областта на климата и енергетиката на всички равнища, заявяват от ЦИД.
В позицията си посочват, че за да се оправдаят инвестициите в огромни проекти без ясна ефективност, резултатите на моделираните сценарии са преиначени. Направени са допускания, които са в разрез с ангажиментите на България, като също така липсват необходимите реформи и инвестиции, заложени в ПВУ, за да започне реална трансформация на енергетиката и икономиката. Договорените от страните членки на ЕС цели за намаляване на въглеродните емисии, включително ограничаването им с 62% в сектор енергетика до 2030 г., изобщо не присъстват, констатират от Центъра.
Проектът за Стратегическа визия въвежда в заблуда, че България ще пострада, ако се превърне в нетен вносител на електроенергия, което е опит да се запазят субсидиите за въглищния сектор и след 2025 г., посочват в позицията си. Допълват, че силно преувеличени са рисковете пред сигурността на електроенергийните доставки в период, в който България е третият по големина износител на електроенергия в Европа. Игнорират се и последните данни на Електроенергийния системен оператор, които сочат, че България може да постигне успешна декарбонизация, без да се рискува енергийната сигурност. Предложената Стратегия ще принуди България да внася зелена енергия от съседните държави, убедени са от Центъра за изследване на демокрацията. Според тях слабо се отчита влиянието и на енергийната ефективност за намаляване на електроенергийното потребление, което би обезсмислило предлагането и поддържането на големи базови мощности след 2030 г. извън ролята на сегашните инсталирани мощности в АЕЦ „Козлодуй“.
От Центъра считат за възможно България да постигне въглероден неутралитет до 2050 г. и да спази целите за 2030 г. За това обаче са нужни политическа воля, промяна в управлението на българския енергиен сектор, както и нова стратегия.
Центърът за изследване на демокрацията посочва и върху какво трябва да бъде основана тя:
Поставянето на гражданите в центъра на всяка реформа, касаеща енергийния преход като една от основополагащите цели на Европейския зелен пакт.
Пълната демократизация, децентрализация и либерализация на българската енергетика.
Конкретни предложения за инвестиции във ВЕИ, създаването на енергийни общности и стимулирането на малки и средни предприятия да прилагат иновации, които да намалят тяхното енергийно потребление и да ги превърнат в активни производители.
Използването на върхови зелени технологии като вятърните централи в морските пространства, системите за съхранение на енергия, умните мрежи и дигиталните системи за управление на електроенергийните системи.
Минимизирането на политическия риск, създаван от постоянно променящата се стратегическа и регулаторна рамка, който възпира сериозните инвеститори и финансиращи институции от осъществяването на мащабни ВЕИ проекти.
Ако правителството продължава да обслужва части местни и чужди държавни интереси, обрича България на продължаващо икономическо затъване, смятат от Центъра и приканват българската енергийна политика да се ангажира с икономическата трансформация. Тя да бъде въз основа на нисковъглеродни иновации, декарбонизация на енергетиката и на всички основни отрасли, както и диверсификация на основните двигатели на растежа, настояват от ЦИД.
В заключение заявяват увереност, че това е вариантът България да се избави от структурната зависимост от сектори с ниска добавена стойност и страната ни да даде реална перспектива за справедлив преход на най-уязвимите групи в българското общество.
