Замяната на лева с еврото е унищожаване на националната ни валута. Загуба на част от нашия суверенитет. Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски финансов и икономически експерт от Института за икономически изследвания при БАН.
„Ще бъде в ущърб на българската икономика и изобщо на страната. Защо се бърза чак толкова много? Много трудно може да се види факторът, който заслужава България да мине по бързата писта и да се присъедини към еврозоната„, категоричен е финансистът.
Според него най-очевидната причина за бързането е, че еврозоната означава вкаменяване, бетониране на страната в рамките на европейската идея и блокирането на всякакви възможности за маневри.
Предстоящото лято, според него, ще бъде късо. В икономически план то ще бъде съобразено с пандемията. След това може да дойде нова вълна на коронавирус, тъй като вирусите мутират, а всеки щам идва с нови непредсказуеми ефекти. Носенето на маски и спазването на дистанция, според него, може да помогне срещу предстоящо блокиране на икономиката заради новата вълна от коронавируса. Това е нещо неизбежно и неминуемо ще доведе до забавяне на оборотите на икономиката, смята Сарийски.
Според него поскъпването на цените на енергийните източници допълнително ще утежни ефекта от тази последваща вълна. Времето на предходната вълна съвпадна с периода на най-ниските цени на енергоизточниците.
Като се изключи това кратко като време събитие, се възстанови една положителна тенденция на пазара на горива. На Деня на будителя (1 ноември – б.р.) цената на петрола беше около 34-35 долара. Половин година след това цената на петрола е два пъти по-висока. Това води до нарастване на цените на всичко, тъй като цялото човешко съществуване е подчинено на снабдяването с енергия, обясни Сарийски.
Според него това поскъпване е само началото на една тенденция, която ще продължава. Защото се наслагват няколко различни фактора.
„На първо място – изчерпването на собствените енергоизточници на Европа. Съвсем наскоро беше обявено скъсяването на живота на най-голямото находище в Грьонинген. Европа иска или не ще трябва да внася газ отвън.
„Като компенсация ще бъде пускането на „Северен поток-2“, но за съжаление България няма да може да се възползва и най-малко от този проект. Това, което ще правим ние, е купуване на газ чрез посредници. С други думи вместо да получаваме концесионни такси, което да облекчи натиска върху бюджета, ще трябва да плащаме такси на онези, които ще превозват газа до България„, обясни финансистът.
Основният облагодетелстван ще бъде Германия. Страните, които ще изгубят най-много, са тези от стария Източен блок. Тъй като България, като и някои от другите страни, в Полша да кажем, има най-голям дял на производство на електроенергия от въглища.
Според Сарийски специално Източна и Централна Европа, ще плати изключително висока цена на тока. Това, което става в момента, е, че Централна и Източна Европа ще плащат таксата на новия изолационизъм на Европейския съюз.
Облагодетелствани от задействането на т.нар. „Зелена сделка“ са страните, които имат енергоефективно производство т.е., които печелят не от производството на детайли и полуфабрикати, а които печелят от краен продукт, от финанси и т.н. Сфери, в които не се иска толкова много енергия, за тях преходът ще бъде много по-лек.
„България ще плати цената за това, че Германия ще спечели от тази сделка„, каза Сарийски.
Относно отражението на по-високите цени върху доходите на пенсионерите, той смята, че пенсиите отдавна имат нужда от преизчисляване. България има най-ниският коефициент на заместване на дохода в ЕС – отнасянето на средната пенсия към средната работна заплата. Ако за страни като Италия, Австрия, Испания коефициентът на заместване на дохода е такъв, че доходът на пенсионера намалява с около една трета, след като се пенсионира, в България доходът на пенсионера намалява три пъти.
Коефициентът на заместване на дохода беше 2017-2018 г. около 42%, той продължи да намалява. Според оценката на НСИ до 2050-2070 г. ще бъде около 34-35%. Не можем да очакваме воденето на някакъв по-нормален живот.
Размерът на пенсиите зависи от три неща: демографията, печалбата в икономиката, и на трето място от данъците, обясни Григор Сарийски.
