Капацитетът на „Гранична полиция“ ще бъде увеличен по два законопроекта, внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС. Това приеха депутатите на второ четене по-рано днес, като допълнение в Закона за администрацията, съобщиха от БТА. При гласуването 137 души бяха „За“, 5 – „против“ и 37 са се въздържали.
От Министерството на вътрешните работи (МВР) ще охраняват всички териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците, като 1264 щатни бройки ще се присъединят към „Гранична полиция“ за охрана на бежанските центрове и засилване на охраната на границата.
Законопроектът на „Възраждане“ за изменения в Наказателния кодекс (НК) относно бракониерството пък беше отхвърлен, като 64 депутати бяха „За“, 31 – „против“ и 97 са се въздържали. Със законопроекта се цели да се засили борбата с нерегламентирания улов на едър и дребен дивеч.
Предлагаше се при извършено бракониерство наказанията да се изравнят с тези за незаконен дърводобив, за да бъде постигнат превантивният ефект на санкцията. При незаконен улов на едър дивеч се предвиждаше увеличение на санкцията, а наказанието „лишаване от свобода“ до една година или глоба от 100 до 300 лева да бъде увеличено на „лишаване от свобода“ до шест години или глоба от 10 хиляди лв. до 50 хиляди лв.
Проектът предлагаше и увеличение на наказанието при бракониерство на дребен дивеч, като действащата санкция – пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева да се увеличи на „лишаване от свобода“ до шест години или глоба от 5 хиляди лв. до 10 хиляди лв.
Даниел Петров от „Възраждане“ обясни, че основният мотив да предложат промените е, че наказанията за бракониерите за нерегламентиран улов са ниски, санкциите са пренебрежимо малки, затова и предложението е те да се приравнят със санкциите за незаконна сеч. От партията уточниха, че става въпрос за престъпления срещу отделни стопански отрасли.
Мирослава Петрова, депутат от ПП-ДБ, твърди, че този подход не осигурява цялостна превенция срещу тези престъпления, затова не биха го подкрепили, а предпочитат цялостна защита на природата през НК. Според ПП-ДБ е необходимо разписване на междуинституционален единен протокол за подобряване на институционалния обмен и създаване на единен информационен портал между МВР, Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите.
Допълнително, парламентът прие с единодушна подкрепа промени в НК, свързани със сексуалното насилие на деца с вносител Министерският съвет (МС). Така ще бъдат изцяло изпълнени разпоредбите на директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография.
Със законопроекта се осигурява наказателно правна защита за деца, жертви на сексуално насилие, на които са нанесени значителни психологични вреди или вредите са засегнали моралното или физическото им развитие.
В тази връзка се предлагат промени на минималните и максималните наказания за сексуални престъпления и злоупотреба с деца, както и създаването на състав на престъпление в случаи на сексуални посегателства, когато е била използвана принуда, сила или заплаха за склоняване за сексуални цели на малолетни и непълнолетни.
Предлага се още наказателното преследване да се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 20 години за престъпления, извършени против деца. По този начин се осигурява по-дълъг период за реализиране на правата на жертвата.
Предвиждат се също промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с образувана от Европейската комисия процедура за нарушение поради непълно транспониране на директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, както и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания.
Предлагат се още изменения, с които да бъде поощрено възстановяването на причинените от престъпното деяние вреди при документни престъпления.
С други изменения се прецизират разпоредбите на престъпленията против интелектуалната собственост, като при спазване на принципа на пропорционалност се предлага намаляване на наказанието от 5 на 2 години.
Записани са и изменения за по-благоприятно третиране на деца, в случаи на максимално възможна оказана помощ на пострадалия при транспортно престъпление.
Предлагат се мерки за ограничаване на възможността за провеждането на повторен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес. В зависимост от конкретните потребности на гражданина се прецизират условията за провеждане на разпит на свидетел със специфични нужди, а процесуалното действие следва да се проведе в специално оборудвано за тази цел помещение в присъствието на педагог или психолог, когато свидетелят е малолетен или непълнолетен, както и от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит.
Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС заяви, че неговата парламентарна група по принцип ще подкрепи промените, но между двете четения има много работа.
„Очаквах от МС да ни кажат каква всъщност е ситуацията към днешна дата, колко са престъпленията от този вид, каква е степента на обществена опасност, за да можем да преценим докъде трябва да стигне законодателната воля за увеличаване на репресията и въвеждане на допълнителни действия. Увеличавайки давностните срокове, не допринасяме НК да стане по-ефективен“, коментира още Балачев. Според него терминът за значителни вредни последици за пострадалия е неясен и е нужно текстът да бъде преосмислен или да се даде допълнителна яснота. Балачев определи като „лобистки“ промените, засягащи интелектуалната собственост.
Започваме да променяме НК на нервна почва, вкарват се много теми едновременно, коментира Радомир Чолаков, депутат от ГЕРБ-СДС. Петър Петров от „Възраждане“ също даде коментар, че законопроектът на правителството са „миш-маш“ промени в НК и НПК. Според него основната цел е „да се направи поправка на поправката в НК, след като е бил създаден прецедент в българското право за престъпление без наказание“.
